Сбогуваме се с Вивиан Уестуд

Мой дълг е да разбирам. Да разбирам света. Това е нашата отплата за щастието да сме живи. От хората, живели преди нас, можем да преоткрием различни виждания за света чрез изкуството – това е същинският смисъл на културата – и чрез сравнение изграждаме собствените си представи за свят, по-добър от света, в който живеем, света, който ние объркахме. Можем да променим бъдещето си. Като преследвате идеите, ще започнете да мислите, а това ще промени живота ви. А като променяте живота си, вие променяте света. - ВИВИАН УЕСТУД, 2014 г.

Грандама на британската мода, една от най-влиятелните фигури в световните модни среди, кралица на пънк модата, легенда… В продължение на десетилетия медии и коментатори увенчават името на неподражаемата дизайнерка с хвалебствени определения. Ала може би онова, което толкова дълго я държа на върха, е нейната нестандартна, екстравагантна природа на вечна бунтарка, непобираща се в норми и рамки. С изкусните си умения и с неукротима фантазия тя показа как изкуството на обличането може да променя облика и мисленето на човека и на света. Чувствителна към пулса на обществото, със същото усърдие и страст Уестуд се изявяваше и като политическа активистка, ангажирана със социални и благотворителни каузи.

Четем откъс от книгата „Вивиан Уестуд“ и се сбогуваме с една икона на нашето време.

РЕКАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЕЧЕ

Лицето ѝ не беше меко, а мило и сдържано. В кафявите ѝ очи се четеше огромно спокойствие и разбиране. Тя сякаш съзнаваше и охотно приемаше своето положение. 

Майка Джоуд, описана в Гроздовете на гнева на Джон Стайнбек

Кой е най-добрият аксесоар? Книгата. 

В къщата на Вивиан в старата част на Клапам не звънят будилници. Тя често се събужда рано, а любимият ѝ навик е да чете в леглото. Обикновено сутрин му се отдава за повече от час, докато Андреас слиза долу да прави йогийските си упражнения, да свари чай и да пише своя дневник. Вивиан винаги държи край леглото си термос с гореща вода и я пие, преди да стане, прелиствайки книгите си. Къщата е голяма за лондонските стандарти, датира от времето на Анна Стюарт и е вписана като първа категория културно наследство. Тя е израз на интереса на Андреас към интериорното оформление и историята на архитектурата (голяма част от лампериите от XVIII век са все още запазени). Вивиан би могла да живее навсякъде. Креативността ѝ винаги е насочена навън. Но заедно, те са направили дома си удобен, изпълнен с тъмна красота. И навсякъде има книги.

– Понеже вечер обикновено трябва да ходим някъде, сутрините често обсъждаме какво да облечем. Коко Шанел е имала жена, която да се грижи за тоалетите ѝ и те са били номерирани, така че само е трябвало да каже: „Искам Шанел номер едно“. При мен не е така. Аз имам Андреас. Не обичам да си губя времето в чудене кое с кое си подхожда. Той се облича по-бавно. Аз бих могла да реша и сама, но е толкова по-забавно да го правим заедно. Той ми измисля нещо от архива, а ако ще излиза сам, се консултира с мен. Аз съм малко безгласна буква, защото накрая сам прави избора си, но от време на време все пак се налага да изкажа предпочитание, колкото да го изкарам през вратата.

– Това не е съвсем вярно – възразява Андреас. – Но наистина се допитвам до нея, защото сутрин тя има добри идеи, а аз – не. Затова просто си говорим какво да облечем. Тя никога няма дрехи подръка, което е направо смехотворно. Все пак е Вивиан Уестуд. Не притежава нищо.

– Всъщност – поправя го Вивиан – аз имам прекалено много дрехи. Просто не ги държа наоколо, а ги заемам от колекциите.

Напоследък преди обяд двамата често карат заедно велосипеди до централата на нейната компания в Батърси. Това отнема около петнайсет минути. Съществува всеобщо разбиране, че в модния бизнес човек понякога си ляга късно, затова офисите на Елчо Стрийт все още са рядко населени. Синтия Кинг обикновено е там и се занимава с уебсайта и с последните еко кампании. За сметка на това вечер си тръгва по-рано от останалите. Вивиан си говори на малко име с почти всички в сградата, макар да е трудно да запомни всички международни стажанти, които идват и си отиват през няколко месеца. Все пак поздравява служителя, чийто ред е да стои на рецепцията (обикновено от италиански или германски произход, за да се справя с различните езици, на които постъпват обажданията), и се отправя с асансьора към кабинета си на последния етаж. Британците се обръщат към нея с „Вивиан“, а някои от чужденците – с „мадам“.

В сградата има три основни етажа и остъклен мезонет, където работят Вивиан, Андреас и Тайзър Бейли, тяхната лична асистентка. Повечето от покривното пространство е заето от озеленена площ, дело на Анди Градинаря (който работи още и като модел за Вивиан). На това място понякога се правят срещи през лятото, Вивиан сади плодове и зеленчуци, а Джаки Онасис, кучката на Дора, пишка тук.

Вивиан подминава бързо рецепцията, известна с факта, че понякога пропуска някое „здравей“ или „как си“. Може да създаде впечатление на разсеяна, но колегите ѝ са привикнали. На приземния етаж се помещават интернет отделът, складът със стока и хранилището с бижутерия. Тя почти не ги посещава. Затова пък понякога се отбива в неотопления архив, където се пазят образци от почти всичко, като се започне от колекцията „Харис Туид“ и ранните години в „Уърлдс Енд“ та чак до „Нека да е рок“.

Робин Лорънс

Вивиен Уестууд, заснета в магазина си „Seditionaries“, около 70-те години на миналия век. 

– Не с цел да се разходя по алеята на спомените – мразя това, а заради работата.

Архивът струва много, много милиони лири, но в същото време представлява дизайнерски ресурс за компанията. Образците се дават под наем за изложби и фотосесии. Кара Делевин току-що се е снимала за „Ай-Ди Магазин“ с неща от колекцията „Мини Крини“, Джулия Робъртс е поискала да ѝ се направи още една рокля от предишна колекция „Златен етикет“ за наградите „Златен глобус“, но преди всичко той се ползва от Вивиан, Мъри, Марк и Бриджит. Класическите модели се преработват за колекциите „Англомания“ и „Червен етикет“, а архивът на „Златен етикет“ вдъхновява както сватбеното облекло, така и идеите за филмовите звезди, желаещи нещо по-специално за сезона на наградите. Рафаел Гомес отговаря за дълбокия студ в архива, макар че Мъри го познава най-добре. Той докосва дрехите с любеща ръка, защото е участвал в създаването на почти всяка една от тях, още от колекциите „Пейгън“. До архива има също и фотостудио, с готов фон и осветление, за заснемане на отделни артикули, да речем, за онлайн продажби. Бен Уестуд се занимава доста с това.

Следващият етаж на Елчо Стрийт е същинска шивашка фабрика. Кроячки и шивачки работят в ярко осветени помещения, някои с прозорци, а други не, сред топове от луксозни материи и с достатъчно място, за да се справят с вечерните и булчинските рокли. Обикновено Вивиан преминава оттук забързано, с приведена глава и парче плат в ръка, тръгнала да сподели някоя идея с Алекс в графичния отдел или със Синтия от „Климатична революция“. Тук е мястото, където ще бъде създадена вашата рокля, ако сте булка или лауреат на „Оскар“, облечена в едно от творенията на Вивиан Уестуд.

– Тези хора имат огромен талант и са просто невероятно добри в онова, което правят – казва Вивиан. – Истински творци. Вземете Алекс Крен – той е гений, а също и Бриджит, и купувачите на платове, бижута, обувки. Късметлии сме, че сме успели да привлечем толкова много чудесни хора през годините.

Казват, че за щастието в една компания се съди по столовата ѝ. Бидейки модна къща, фирмата на Вивиан Уестуд е доста оскъдна откъм храна, но кухнята свети от чистота, кипи от разговори и е изпълнена, също както и коридорите, със сложен набор от кошчета за рециклиране на отпадъци. На този етаж се помещават още отдел „Човешки ресурси“, счетоводството и Бен Уестуд, който движи оттук уебсайта на „Уърлдс Енд“. Вивиан няма установен работен график, но днес, както обикновено, отива право в „Климатична революция“, за да провери отзивите от своята пресконференция върху разрушаването на екосистемите и да попълни блога си.

– Мисля, че ако трябва да ви кажа с какво най-вече се занимавам в компанията, отговорът ще е „Климатична революция“. Това сме аз и Синтия. От нас идват идеите, всичко. А Джо, разбира се, е нашият компютърен гений. Той отговаря за сайта, но дава също и голям интелектуален принос за съдържанието му.

Вторият етаж на Елчо Стрийт е по-гъсто населен и пъстроцветен. Тук може да липсват шевни машини, но има кроячни маси и манекени в половин ръст, на каквито винаги е правила моделите си Вивиан. Тук е екипът, оглавяващ колекциите „Червен етикет“, „Англомания“ и „MAН“. Постоянно преминават и различни специални проекти – днес това са роклите за новогодишния концерт на Виенската опера и елегантните униформи, които Вивиан, Андреас и Гейл създават за „Върджин Еъруейз“. Това е царството на Марк Спай, но и Алекс Крен също се помещава в него. Той твори графики, образи и мотиви за тъкани, както и аксесоари – вратовръзки, шалове, чанти, – върху които те могат да се използват. Третият етаж има ъглови офиси за Карло и Кристофър ди Пиетро, а между тях са редовите бойци от маркетинга и социалните медии, които се взират в мониторите с напрегнати лица на борсови агенти. Но дори и тук присъства дизайнът. Обувки и чанти, колани и аксесоари, трептящият свят на бижутерията, всеки сезон с обновен асортимент и с постоянното преработване на емблематичното лого, което украсява също и парфюмите, лицензирани от този офис. Вивиан влиза и излиза, снове забързано между различните грижи на своя ден и своята компания, привела глава, оставяща приказките на бъбривите италианци и на Андреас.

Стъкленият мезонет на Елчо Стрийт е един оазис на спокойствие над бръмчащите шевни машини и шумния италиански смях на по-долните етажи. Андреас работи на старата армейска маса на Макларън, отдавна зачислена към дизайнерския бизнес, заобиколен от книги за изкуство и мостри на платове. Отсреща е стаята на Тайзър, където телефонът не спира да звъни.

Вивиан Уестуд в нейния бутик, 1981 г. 

– Аз все още леко благоговея пред тях – споделя Тайзър. – Искам да кажа, пред факта, че две толкова талантливи личности са женени и работят така сплотено заедно. А винаги ме е очаровало да видя двама души, които се обичат, затова имам и допълнителното щастие да усещам силната връзка помежду им. Тя е много истинска и много рядка.

Любовта на Тайзър към двамата ѝ „шефове“ е осезаема и датира отдавна. Запознала се е с Вивиан още като седемнайсетгодишна манекенка в модната къща в Камдън, в дните, когато там са работели само девет души.

– Можех да ходя с обувки на високи платформи, поради което се задържах на работата, макар и в един момент леко да се прочух – казва с типичната си скромност. (Тя се е появила на подиума гола до кръста, заедно със Сюзи Бик, предизвиквайки поредния фурор в таблоидите по адрес на Уестуд.) Но става приятелка с Вивиан едва години по-късно, когато бременността и самотното майчинство я оставят без работа. Вивиан я забелязва един ден в стари дрехи и пробити обувки и я завежда в магазина на Дейвис Стрийт, за да я облече. – Тръгнах си с цели торби прекрасни неща, но и с нещо много по-ценно за мен по онова време – със стоплено сърце. Никога няма да забравя нейната щедрост и колко много значеше тя за мен.

Тайзър ми казва още, че всеки божи ден Вивиан отделя внимание преди всичко не на бранда и бизнеса си, а на своите каузи. Първите разговори, първият ентусиазъм, редовно са посветени на Ленард Пелтие и Брадли Манинг. Тя няма да може да ги посети в затвора, както е правила с Луи Макманъс (чиито най-приятни спомени от живота зад решетките са свързани с честите визити на стилно издокараната Вивиан в затвора „Уърмуд Скръбс“). Сетне идва ред на „Климатична революция“, „Прохладна Земя“, „Либърти“, „Реприйв“ и така нататък. Тя отговаря с приоритет и на конкретни искания и покани за медийни изяви, свързани с нейните каузи. Днес, например, това е пресконференция върху инициативата „екоцидът“, тоест умишленото застрашаване на екосистемите, да бъде признат за международно престъпление. След това времето ѝ е обсебено от безбройните въпроси на дизайна. Колекции на различен етап на създаване – от драскулки на отделни мотиви до избор на материи, кройки и довършителни елементи. Обикновено решенията и мострите се носят на Вивиан горе, в студиото. Понякога усещането е малко а ла Коко Шанел, но по-често е като в щабквартирата на радикално студентско списание.

Ето как става. След обяда от салата, който си е донесла, Вивиан може да нарисува нещо – детайл, мотив, завъртулка. Тя и Андреас събират образи и снимки и ги лепят по прозорците – едуардиански корсет, средновековен ръкопис, Бриджит Бардо.

До Вивиан стои манекен в половин ръст. Тя започва да моделира върху него с помощта на карфици, като оставя формата да се развива в три измерения, подобно на скулптор. През ръцете ѝ като поток преминават парчета плат, някои с размера на пощенска картичка, други колкото цялата ширина на топа. Едни биват избрани, а други – не. Това понякога се случва с помощта на Андреас, Айрис, Бриджит, Марк или Мъри. След това моделите се пресъздават от кроячите в две измерения и в реален размер. Колекциите обикновено са съчетание от класически елементи – костюми, сака, панталони, поли – с добавка на исторически влияния, а също и експериментални мотиви, работа с основни геометрични форми и получаване на нови резултати. Това е дълга и непрекъсната верига от решения – малки стъпки, които постепенно се съчетават в определена посока и тема, докато накрая Вивиан и Андреас не подръпнат за последно оттук-оттам и не я одобрят.

– По отношение на бизнеса имам най-различни амбиции в момента – казва Вивиан. – Вземете например „Уърлдс Енд“. Обичам този магазин и тази концепция и искам да я изградя отново. Обичам рециклирането на класически неща и директните продажби – връщането към основите. Обичам да използвам останките от платове, за да не отиват на боклука – това е важно. Дори продавам в „Уърлдс Енд“ неща от колекцията „Златен етикет“, които не са се пласирали другаде, понякога пресъздадени в не така пищни материи. Искам „Уърлдс Енд“ да представлява повече от култово място за поклонници на модата – искам хората да водят майките си там, за да им купят нещо по-уникално и по- шик. Това е планът за днес!

Горе в студиото се получава обаждане от личната асистентка на херцогинята на Корнуол, която ще носи тоалет на Вивиан Уестуд на галасъбитие, както и запитване от стилиста на Джулия Робъртс, което се препраща към Бриджит. То е относно изработването на рокля от серията „Червен килим“ за Оскарите, в любимото петролено синьо на актрисата. Сезонът е натоварен. Лили Коул пристига за проба на роклята, която ще носи за представянето на новата колекция „Червен етикет“. Обикновено пробите се състоят на Кондуит Стрийт, но приятелите на Вивиан, които носят нейните специални творения, понякога идват на Елчо Стрийт – например Трейси Емин, или оперната певица Джойс Дидонато, която се очаква днес.

Малкълм Макларън и Вивиан Уестууд през 1976 г.

– За първи път срещнах Вивиан, докато снимах едно документално предаване – казва ми Джойс, щом пристига. – Това беше един от най-стимулиращите и завладяващи часове в целия ми живот! Няма да забравя как към края на разговора ни камерите бяха изключени, а тя бе взела чифт ножици в ръце, за да ми покаже как е измислила кройката на корсета, който щеше да залегне в основата на новата ми рокля. Наблюдавах работата на един истински творец и почувствах, че това е магичен момент.

Вивиан често предлага да изработи облекла на свои приятелки или на жени, на които се възхищава. Виждал съм я да го прави с Каръл Ан Дъфи на едно литературно събитие, а също след лекция в Кралското общество, когато се сприятели с радикалната икономистка Норийна Хърц, а по-късно изработи роклята за сватбата ѝ с шефа на Би Би Си, Дани Коен. За Вивиан превръщането на политическите неща в лични понякога е завръщане към началото – към шиенето на рокли за приятелки.

Краят на работния ден понякога е продиктуван от отслабващата светлина в студиото. Когато се подготвя колекция, Вивиан и Андреас често остават до късно, но през останалото време си тръгват към шест, особено ако Тайзър им е резервирала билет за представление, или има някакво друго събитие. Веднъж седмично Вивиан ходи на йога.

– Това е най-добрият съвет, който мога да дам на някого – занимавайте се с йога! – казва тя. Но всъщност идеята ѝ за лукс е вечер у дома, с книга в ръка.