Харуки Мураками и неговите ранни новели

Харуки Мураками е японският магьосник на словото, когото обичаме от първа до последна нотка. Вълнуваме се от всяка негова история и обичаме самотните меланхолични персонажи, с които ни среща в книгите си. 

Този декември за пръв път на български език излизат две от най-ранните му произведения. Още в тях прозира добре познатият стил, който по-късно се развива в големите му романи. “Чуй песента на вятъра” и “Пинбол” са наистина прелюбопитни новели за всички онези от нас, които сме прекарвали дълги безсънни нощи, надвесени над тъжните литературни вселени.

Четем откъс от “Чуй песента на вятъра”:

Три дни се мъчих да намеря телефонния ѝ номер. Имам предвид момичето, което ми зае плочата на "Бийч Бойс“.През първия ден отидох в канцеларията на гимназията ни и я намерих в списъка на завършилите. Когато звъннах на телефона обаче, попаднах на записано съобщение, че този абонат вече не съществува. Свързах се с "Информация“ и дадох името ѝ на операторката, но след като търси около пет минути, жената ми съобщи, че в указателя на фигурира лице с това име. Допадна ми как звучи: "лице с това име“. Благодарих ѝ и затворих.

На втория ден започнах да звъня на други съученици от класа, в случай че знаят къде е тя, но никой нищо не знаеше, пък и повечето напълно бяха забравили за нейното съществуване. По неизвестна причина последният човек, на когото се обадих, ми се сопна: "Нямам време да говоря с нищожество като теб“ и ми затвори.

На третия ден отново отидох в канцеларията на гимназията и ги помолих да потърсят в кой колеж е следвала тя след гимназията. Оказа се, че се е записала в катедрата по англицистика на второразреден колеж в Централен Токио. Звъннах в тяхната канцелария, казах им, че отговарям за информационния отдел на фирма "Маккормак“ за салатни сосове и че трябва да намеря точното ѝ име и адрес, за да се свържа с нея във връзка с провеждано от нас допитване. Извиних се за безпокойството, но в крайна сметка въпросът беше важен. Служителят обеща, че ще потърси, и ме помоли да му звънна отново след петнайсет минути. Изпих една бира, докато чаках, но когато му се обадих отново, научих, че тя официално е напуснала колежа през март. За да са се възстанови след боледуване, това била причината, додаде служителят, но нямал представа от каква болест, нито дали се е възстановила достатъчно, за да яде салата, или защо е избрала да напусне, вместо само да прекъсне. Настоях, че дори стар адрес ще ми бъде от полза, затова той провери. Даде ми телефонен номер на общежитие недалеч от колежа. Звъннах и явно ми вдигна хазяйката, която ми обясни, че момичето е напуснало през пролетта и заминало един бог знае къде. После затвори. Прекрати разговора толкова рязко, че явно не само бог, а и самата тя не искаше да знае къде. Така прекъсна окончателно връзката между мен и момичето. Прибрах се, отворих си една бира и започнах да слушам само California Girls.

Открийте “Чуй песента на вятъра” и “Пинбол” .