Поезията на Уилям Карлос Уилямс

Носител на „Пулицър“ за последната си поетическа книга „Картини от Брьогел и други стихотворения“, Уилям Карлос Уилямс е роден през 1883 година в Ръдърфорд, Ню Джърси, Съединените щати. Завършва медицина и цял живот практикува своята професия в родния си град, като застъпва една поезия с делничната проза на живота, откъдето според него непосредствено възниква възвишеното.

Литературен антипод на своя съотечественик Т. С. Елиът, който напуска Съединените щати, за да се включи в европейската култура и най-вече чрез поемата „Пустата земя“ да изрази края на нашата цивилизация, без обаче да допуска нови състояния на съществуването. Това събужда сериозни възражения от страна на Уилям Карлос Уилямс, който поддържа винаги своята мисъл, че „идеите не са извън нещата“ и дава нови плодотворни насоки в съвременната поезия. Заедно с Езра Паунд, Е. Е. Къмингс и Уолъс Стивънс Уилям Карлос Уилямс е един от четиримата най-големи американски поети на XX век.

ЛЮБОВНА ПЕСЕН

Легнал тука мисля си за теб —

петно на любовта

виси върху света!

Жълто, жълто, жълто

изпояжда листите,

шафрана цапа

клоните рогати се опират

тежка

върху лисо пурпурно небе!

Няма светлина

нетното само

се изцежда като мед

от лист на лист

от клон на клон

петни то цветовете

на цял свят —

ти си там под

винения край на запад!

Превод: Николай Кънчев

НЕРЕШИТЕЛНИЯТ ДУХ

Понякога реката

е река в духа

или на духа

или в и на духа

Сред бреговете й от сняг

от спадащия прилив тъмна

ивица се образува между

водата и брега

Нерешителният дух

течението съзерцава

и предчувства

прилика която

ще открие — сложен

образ: нещо като

бяло чело

и опасано с превръзка

от мъждива мисъл

надалече, много надалече

с променливите черти

на бързото

течение на речната вода, преди

приливът да се

завърне

и се повдигне, може би

Превод: Николай Кънчев

ЗАКУСКА

Двадесет врабчета

върху

купчина от

мръсотия:

да живеем и да се

живее.

Превод: Николай Кънчев

ИСКАХ САМО ДА КАЖА

Изядох 

сливите 

които бяха 

в хладилника

и които 

вероятно 

пазеше

за закуска

Прости ми

бяха толкова вкусни

така сладки

и така студени

Превод: Гергана Гълъбова