„Съвършеният човек“, или тайната на свръхчувството

През 2021 г. австралийският психолог и писател Стив Бидълф (автор на десетина световни бестселъра, пет от които издадени от ИК „Колибри“: „Как се отглеждат момчета“, „Как да отглеждаме момичета“, „Тайната на щастливите деца“, Още тайни на щастливите деца“ и „Възмъжаване“) внезапно сменя посоката и преминава от отглеждането на децата към „отглеждането“ на съвършения човек. Кое го подтиква към този остър професионален и творчески завой?

На 54-годишна възраст Бидълф води неформален разговор със свой приятел психиатър, който му задава много въпроси, за да отсъди, че психологът открай време страда от синдрома на Аспергер, психично разстройство от аутистичния спектър. (Нали не сте забравили Грета Тунберг?) Стив Бидълф написва много книги, преди да разкаже за това свое заболяване – или може би трябва да кажем състояние , присъщо на хора, много често по-интелигентни и по-чувствителни от другите.

Споделяйки подробности от отчужденото си детство, от по-сетнешния си живот и от живота на съпругата си Шарън, с която живее вече 47 години, привеждайки много примери от терапевтичната си дейност, Бидълф се спира на това, което нарича „свръхчувство“ и което е способността на телата ни да ни изпращат послания по-бързи и понякога много по-умни от тези, които идват от съзнателната ни мозъчна дейност.

И това е първата от двете му ключови идеи.

Втората е за четириетажната къща, в която живеем и каквато сме. На първия етаж е нашето тяло, на втория са емоциите ни. Третият са мислите ни, а четвъртият представлява широко отворена към звездите тераса – „защото светът е голям“. Човекът, казва Стив Бидълф, ще разгърне пълния си потенциал едва когато заживее едновременно на четирите етажа на къщата си. В „Съвършеният човек“ Бидълф ни дава, опирайки се на знанията си и на изстрадания си опит, проникновени напътствия за начина, по който можем да станем по-здрави, по-щастливи човешки същества и наистина да постигнем хармонията на съвършенството, заложено в нас от природата. „Тази книга, казва той още, е опитът ми, докато мозъкът ми все още функционира, да очертая житейските линии на човешката общност, която толкова много обичам и толкова силно искам да просперира когато вече няма да ме има. Това всъщност е личният ми опит да спася света.“ Представяме откъс от "Съвършеният човек"

Свръхчувството

Анди Люелин, нещатен общопрактикуващ лекар и майка на две малки момичета, имаше доста добър ден. Беше оставила децата с родителите си и си бе взела свободна сутрин, за да отиде в града на обяд с приятели. Сега се прибираше у дома. Слезе от влака на гарата в предградието и закрачи към паркинга бързо, тъй като духаше доста студен вятър. Известно време се бори с торбите, за да извади ключовете за колата, отключи я и седна вътре. С крайчеца на окото си зърна фигура в далечината, млад мъж, който се движеше в нейната посока.

Когато запали двигателя, той вече се намираше по-близо и ѝ викаше нещо. Беше добре облечен, с доста приятен външен вид и като че ли искаше от нея да му помогне – може би бе изгубил нещо или се нуждаеше от упътване? Винаги бе имала добри обноски, не беше типично за нея да пренебрегва хората. Ръката ѝ дори посегна към дръжката, за да свали прозореца. Но почувства някакво неприятно свиване в стомаха, което наподобяваше паника, профуча бързо покрай него и излезе на пътя. В огледалото за обратно виждане го видя да стои неподвижно и да гледа след нея.

Дори след като се прибра вкъщи, сърцето ѝ продължаваше да бие силно. Какво ми става? , помисли си тя.

В домашната врява, топлото посрещната от родителите и малките си дъщери, Анди забрави за инцидента. Докато вечерта не седна да гледа новинарската емисия по телевизията. Някакъв мъж бил арестуван от полицията близо до гара в предградията – нейната гара . Той се опитал да отвлече млада жена, след като я заплашил с нож, но тя се разпищяла и започнала да се бори. Освен това извадила голям късмет, защото точно тогава две други жени влезли с колите си в паркинга и мъжът избягал. Няколко секунди бяха нужни на Анди да направи връзката – това без малко да се случи на нея! Горката жена… Съпругът на Анди изпадна в шок, когато влезе в дневната и намери съпругата си на дивана, разтреперана и разплакана.

Обадиха се в полицията. Двама полицаи пристигнаха у тях още същата вечер, като носеха със себе си снимки. Тя можа да разпознае в мъжа човека, който се бе приближил до нейната кола. Полицаите ѝ благодариха и казаха, че е постъпила много умно, като е избегнала мъжа. (Внимаваха много да не използват думата „избягала“). Докато съпругът ѝ ги изпращаше, тя продължаваше да трепери.

Анди бе сред първите ми клиенти, когато започнах практиката си на млад терапевт. В онзи ветровит следобед бе останала невредима и най- вероятно жива, защото се бе вслушала в няколко много специфични сигнала – в своето „шесто чувство“. Бе реагирала по правилния начин, за да спаси живота си. Точно такава вродена реакция от хилядолетия запазва хората живи.

В дългата праистория на нашия вид винаги е имало опасности и ние сме се нуждаели от силно изострени сетива, за да оцелеем. Внезапното замлъкване на птиците, мигновено раздвижване сред дърветата – и ние реагираме. Чак след това мозъкът се заема да решава какво да правим. Да се скрием, да побегнем, да викаме за помощ. Или просто да се успокоим и да кажем: „Добре дошъл у дома!“.

Мозъкът ни е много добър в това; информацията, която постъпва през сетивата ни, се обработва почти мигновено, много преди да сме успели да помислим или да обсъдим ситуацията. Това е нашето свръхчувство и то неусетно добавя сложна информация, която ни помага да определим кое е важно да забележим. И го прави всяка една секунда във всеки един ден. Преди неврологията да го обясни научно, то е било наричано „интуиция“ или „шесто чувство“, но всъщност не е нито едно от двете. Свръхчувството представлява изключително развитата способност на нашия мозък да приема сензорна информация със свръхсветлинна скорост и после да я филтрира през натрупаната през целия ни живот памет, за да провери дали ѝ „говори нещо“. След това нашето свръхчувство прави трето чудо – уведомява ни за това . Стартира промени в тялото, които са достатъчно силни, за да ни предупредят – отново по-бързо от думите, - че това е спешно. И ако вие, също като Анди, сте осъзнати и „във връзка“ с тялото си, то ще получите посланието.

На нас, съвременните хора, ни е казвано по безброй преки и непреки начини, че нашият мозък е най-умната част от нас. Под „мозък“ ние имаме предвид тънката кора на мозъка ни (префронталния кортекс), която участва във вербалното мислене, онази част, която се грижи за всичко, от „Заключих ли вратата?“ до „Дали да се абонирам за Нетфликс?“. Тази част от нашия мозък е впечатляваща, но в сравнение с нашето свръхчувство е пеленаче. Вашето свръхчувство има толкова мащабни способности, че разбирането му направо ще ви „хвърли в тъч“, макар че тук вече малко прибързваме – очаква ни цяла книга. Вие притежавате това свръхчувство и докато четете тези редове, ще се научите да го използвате във все по-обширни сфери на живота си. Сами или с вашето семейство, на работа, с приятели или докато бродите по света. То присъства винаги, не само за да ви пази, но и за да ви помага във вземането на решения и да направи живота ви по-щастлив. Притежавате направляваща система, която е превъзходна, неуловима и мощна, и тази книга ще ви научи как да я използвате.

Почти сме го изгубили

Нашата вътрешна сензорна система е ядрото на човешката ни същност, на това как работи умът ни. Затова е наистина изненадващо, че в съвременния свят ние сме забравили за съществуването на сетивата си. Като деца не сме били окуражавани да се вслушваме в тях и дори не знаем как да говорим за тях. Повечето хора смътно осъзнават съществуването на вътрешни предупредителни сигнали – тревоги или лоши предчувствия; или позитивни такива – желания или копнежи, – но в повечето случаи ги пренебрегват. Това не е нещо дребно; без тази информация ще живеем живот, изпълнен с малки и големи грешки. Може да се оженим за погрешния човек, да започнем погрешната кариера, да пропуснем някой предупредителен знак в някое от децата ни, който по-късно ще се окаже изключително важен. Или просто ще се запишем доброволци в благотворително мероприятие, а после ще се окаже, че не е трябвало да го правим!

Нашето свръхчувство е еволюирало дотам, че да се превърне в основна насочваща система на нашия ум, на начина, по който нашият мозък разпознава кое е добре за нас и кое не е, кое е безопасно и кое – не. Ако изгубим връзката си с него, може да се объркат ужасно много неща. Ще се лишим от усещането за себе си – за онова, което сме, или за онова, което искаме. Може да кривнем от правилния път в нашите взаимоотношения и да открием, че семейството ни се разпада. Ако пренебрегнем вътрешните си опасения, може да изгубим връзка с нашите ценности и скоро да почувстваме, че живеем в лъжа, че сме се превърнали в обикновена колекция от клишета и пози. Каквото и да правим, не откриваме в себе си нито истинско желание, нито енергия за него. Звучи ли ви познато?

Ако това се отнася и до вас, тогава тази книга ви носи послание за надежда: ако се опитвате да се преборите с препятствия в някоя сфера от живота си, ето нещо, което може да ви помогне. Можете да събудите отново своето свръхчувство и да започнете отново да опознавате себе си и онова, което има значение за вас, можете да направите живота си пълноценен. Той може да бъде много повече от това, което е в момента. Ако изпитвате съмнения, нека ви представя няколко доказателства, които можете да проверите.

В живота си почти сигурно сте срещали хора, които изглеждат различни и специални в добрия смисъл на думите. Много по-жизнени и по-истински от останалите. Всички ние забелязваме подобни хора; всъщност нашето свръхчувство ги усеща веднага и това усещане се запазва с времето.

Тези хора често имат три отличителни черти. Първата е тяхното поведение – те изглеждат земни и спокойни, вниманието им не се разсейва, посвещават ви се изцяло. Втората е начинът, по който реагират – те посрещат хладнокръвно своите и общите провали и възходи, но когато стане дума за нещо, което наистина има значение, могат да проявят изумителна пламенност и сериозност. Отнасят се със загриженост към останалите и към света като цяло. С тях вие се чувствате в безопасност. И третата е тяхното свободомислие; може и да се разбират добре с останалите, но не живеят според обичайните правила. Верни са на себе си и отказват да следват безумния танц на обществото.

„Съвършеният човек“ изпъква в тълпата. Подобни индивиди като че ли действат на по-хармонично ниво. Сърцето, умът и духът им вървят в една посока.

Онова, което науката за мозъка открива, е, че този тип жизненост е неврологично състояние – в което повече от умствените ни способности са активирани , - и че всички ние можем да я притежаваме. Свръхчувството е само началото, сърцевината, от която започва личността. Осъществите ли контакт със свръхчувството си, можете да преминете към емоциите, към мисълта и към чувството за свързаност с всичко около вас. Съзнанието ви прилича на многоетажна къща и вие можете да отворите всички стаи и да се насладите на онова, което те могат да ви предложат. Ако отключите способностите си по този начин, вие автоматично ставате по-хармонични; противоречията между чувства, действия и ценности ще започнат да изчезват. Отново ще бъдете и ще се почувствате цялостни.

Тази книга ще ви научи как да обръщате внимание на нещата по няколко нови начина и това изобщо не е сложно – дори едно петгодишно дете може да го усвои. Става дума за комплект от средства, които да използвате до края на живота си, и ще усетите разликата още от първия ден, в който започнете да ги прилагате.

Превод от английски: Мирела Стефанова