Възрастта на таланта

проф. Божидар Манов

Един известен афоризъм казва: „Талантът не  е случайно чудо“!“А чудото е извън физическите закони и биологични параметри – нещо повече, опровергава ги! Талантът също – той нарушава и не се подчинява на стандартни норми. Защото талантът е състояние на духа, а не на тялото и тъкмо затова няма възраст!  С възрастта талантът натрупва опит, а така (парадоксално) не старее, а се подмладява! 

Младият талант прави революции – интелектуални и художествени, а чрез тях и социални. Опитният талант бере плодовете на своята революционна младост! Талантът е еманация на необяснимото и Божи дар плюс една щипка индивидуална воля на субекта.

Разбира се, като казвам Божи дар не правя намек с моето име (което може би си помислихте), защото говоря за Анжел Вагенщайн – за нашия Джеки!

Роден е в Пловдив преди 100 години!

Животът му преминава през 3 политически епохи.

На 21 години е в затвора със смъртна присъда и всяка нощ преди разсъмване очаква стъпки в коридора и зловещо отключване на металната врата. 

Но 46 години по-късно, през януари 1989, е един от 12-те български интелектуалци, поканени от Президента Франсоа Митеран на знаменитата „дисидентска закуска“ във френското посолство в София. А на следващата година е депутат в VІІ Велико народно събрание. 

Анжел, Жаклин и Раймонд Вагенщайн

През 1950 г. завършва кинодраматургия във ВГИК, най-старото филмово училище в света, създадено само 3 години преди неговото раждане. Получава диплома № 1 като първи чуждестранен студент! И започва своята професионална работа: над 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми,  произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай, Виетнам през следващите 50 години! Работи и като режисьор на редица документални филми. Наградите от национални и международни фестивали няма да припомняме, защото текстът ще стане безкраен.   

Но да споменем поне Специалната награда на журито в Кан 1959 г. за филма „Звезди“, създаден по негов сценарий от състудента му Конрад Волф. След 12 години пак заедно правят „Гоя“ – биографичен разказ за великия испански художник. У нас филми по негови сценарии са правили Захарий Жандов („Тревога“), Антон Маринович („Ребро Адамово“), Любомир Шарланджиев („Веригата“), Рангел Вълчанов („Езоп“), Борислав Шаралиев („Борис І“), Иван Ничев („Звезди в косите, сълзи в очите“) и много други, на които е помогнал да проходят в занаята и да се утвърдят в професията. 

Изкушава го и театралната сцена – негови пиеси са играни в редица наши театри и в чужбина. Но най-знаменит остава кукленият спектакъл „Съкровището на Силвестър“ (1962, реж. Атанас Илков), пиратска бурлеска, която се играе при препълнен салон няколко сезона, а публиката е въодушевена от искрящия хумор, преплетен с елегантна сатира. 

Сред официалните му държавни отличия блести най-висшият орден „Стара планина“ І степен.

През последните двайсетина години е повече пред компютъра като продуктивен писател: 7 книги, сред които се откроява трилогията „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, преведени и публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Северна Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. В работния му кабинет (една уютна мансарда) цяла стена е с книги на иврит, а другата – с книги на китайски! На въпроса: „Четеш ли тези книги на древни езици?“ Отговаря: „По-лошо – писал съм ги, ама на български.“

От безбрежния му художествен талант трябва специално да отбележим изключителното и неповторимо чувство за хумор. В професионалните отношения всеки, който поне веднъж е работил с него, го нарича Джеки. А той обича да разказва стар еврейски виц: Когато поздравяват някого, евреите му пожелават: „Да живееш 120 години!“ А защо пък точно  120? Защото когато почине на 119, всички ще кажат: „Млад си отиде!“