Марио Варгас Льоса и суровите времена на диктатурата

„Сурови времена“ (2019) е най-новият роман на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса (2010), чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.

В него Варгас Льоса се връща към централна тема в творчеството си – политическата власт и латиноамериканските диктатури. Казват, че през 2000 г. в Перу на представянето на „Празникът на Козела“ (издаден на български от „Хермес“) перуанският писател Алфредо Брайс Еченике попитал своя колега и сънародник дали ще продължава да пише за диктаторите. Варгас Льоса отговорил:

Мен диктатурите ме преследват.

„Сурови времена“ е своеобразно продължение на романа „Празникът на Козела“, посветен на дългогодишния президент на Доминиканската република Рафаел Леонидас Трухильо Молина с прякор Козела, сред най-дълго управлявалите диктатори в Централна Америка, присвоил си обичаното от едноличните властници звание генералисимус, герой и в най-новото произведение на Варгас Льоса.

В „Сурови времена“ са описани малко познати, поне на широката българска публика, събития от близката история на Централна и Латинска Америка в годините на Студената война. През 1954 г. законно избраният президент на Гватемала Хакобо Арбенс, стремящ се към демократизация на държавата по американски образец, е свален от власт с военен преврат, не без помощта на администрацията на Айзенхауер и ЦРУ, и заменен с диктатора Карлос Кастильо Армас. Причината: една лъжа, лансирана като истина – внушението от страна на Вашингтон, че Арбенс представлява комунистическа заплаха за Централна и Латинска Америка. А всъщност в основата на това деяние лежат икономическите интереси на мощната компания „Юнайтед Фрут“, известна като Плодоносната или с прозвището Октопода, накърнени от реформите на Арбенс, опитал се да я принуди да плаща данъци и да гарантира достойни възнаграждения за своите работници. „Авторът“ на тази лъжа е американският социолог и публицист Едуард Бернайс, вещ манипулатор на общественото мнение, наричан „баща на пиара“, племенник на Зигмунд Фройд, впрегнал идеите на чичо си за ирационалните човешки импулси в услуга на корпоративни интереси, обявен от сп. „Лайф“ за един от 100-те най-влиятелни американци на XX век (книгата му „Пропаганда“ е преведена и на български). Именно той организира пропагандната кампания, „убедила“ американското правителство и американското общество, че Арбенс съдейства за навлизането на съветския комунизъм на континента.

На базата на солидни документални доказателства, без идеологически стереотипи и разбира се, с богато писателско въображение Варгас Льоса създава силен политически роман, изтъкан от интриги, конспирации, предателства, корупция, покушения, шпионаж и любовни похождения. Редом с ярките образи на реални исторически личности: диктатори, шпиони, шефове на разузнавателни служби, се откроява може би единственият измислен, но и най-запомнящ се персонаж – Марта Бореро Пара. Комбинация от Мата Хари и невинна девойка, наричана от местните жители Мис Гватемала заради поразителната ѝ красота. Изоставена от баща си, на 15-годишна възраст забременява, по-късно става любовница на диктатора Кастильо Армас, а след убийството му - съблазнена от доминиканския полковник Джони Абес Гарсия, началник по сигурността при генералисимус Трухильо, бяга от Гватемала в Доминиканската република. И все пак не докрай измислена, тъй като образът й е вдъхновен от действителна личност, гватемалката Глория Боланьос Понс.

Накрая на романа в своего рода епилог, озаглавен „После“, чрез умело и елегантно преплитане между факти и художествена измислица Варгас Льоса описва срещата си с вече над 80-годишната Мис Гватемала, живееща в САЩ. От нея като „жив свидетел“ и до известна степен участник в събитията, предмет на романа, писателят търси отговори на деликатни и неудобни въпроси - например кой всъщност е убил Кастильо Армас и какви са били нейните връзки с ЦРУ, ала тя отвръща с ядно мълчание и с думите:

Не си правете труда да ми изпращате книгата си, когато излезе, дон Марио. В никой случай няма да я прочета. Адвокатите ми обаче ще я прочетат, предупреждавам ви.

Според Пилар Рейес, директор на Литературния отдел на Пенгуин Рандъм Хаус Групо Едиториал, „Сурови времена“ е един от най-мащабните романи на Марио Варгас Льоса, който ще предизвика сериозен и дълбок разговор за властовите игри между САЩ и Латинска Америка“.