Препоръки за пролетния панаир на книгата

От 29 май до 4 юни пространството пред НДК отново ще събере на едно място най-интересното от книжния свят. Десетки издателства ще предложат на читателите най-новите си заглавия. Ще можем да видим над 17 000 книги сред белите шатри, а за да улесним избора ви, от АртАкция отново споделяме своите фаворити. 

„Безкраят в стрък тръстика“ на Ирене Вайехо

Рядко се среща произведение едновременно всеобхватно и увлекателно, научно подплатено и достъпно. Ирене Вайехо ни потапя в тайнствеността на литературата и тръгва по следите ѝ – от древността до наши дни. „Безкраят в стрък тръстика“ е сред най-награждаваните испански издания през последните години. Книгата е всепризнат в цял свят бестселър, като авторските права са продадени в над 30 страни. Написана в оригинален и увлекателен стил, определяна като „литературен наркотик“ и „истинска експлозия на талант“, това е една от най-успешните „книги за книгата“, изследване на произхода на книгата като артефакт и на писането и четенето като инструмент на свободата на човешкия дух.

„1Q84“ на Харуки Мураками

Смятан от мнозина, при това напълно оправдано, за най-плътния и най-добър роман на Харуки Мураками, „1Q84" обединява основните мотиви в творчеството му (паралелни реалности, изчезващи хора, музика, опит за постигане на невъзможното, магически реализъм в градски условия, невъзможна любов) и ги издига до нови висоти. Това не е любовен роман, макар да е роман за любовта. Не е и научнофантастична история, макар да има две реалности в нея. Не е и шпионски трилър, въпреки наличието на доста от неговите характеристики. „1Q84“ е Мураками в пълния му блясък.

„Уроци“ на Иън Макюън

Единайсетгодишният Роланд напуска родителите си и екзотичната Либия, за да започне нов живот на 2000 мили от тях, напълно сам в интернат в английската провинция. Тук той ще получи първите си уроци от живота. Освен заданията в клас и уроците по пиано, ще трябва да научи как да общува с другите и как да се справя с времето. Ще изпита и първата си силна и разрушителна любов. Години по-късно Роланд, вече начеващ поет, изживява нов поврат в живота си, когато съпругата му го напуска при мистериозни обстоятелства и го оставя сам с няколкомесечното им бебе.

Така започва последният роман на Макюън, „Уроци“, в който образът на Роланд се разкрива в играта на спомени, разсъждения, мечтания и реалност. Онези, които познават биографията на автора, ще открият не една прилика с неговия собствен живот, а съвременниците му ще преживеят отново големите събития, белязали двайсети век и първите две десетилетия на новото хилядолетие – уроците на историята.

„Не ви познавам“ на Теодора Димова

„Не ви познавам“ е своеобразно продължение на „Поразените“. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва.

„Приказки на Шехеразада“, преразказани от Светослав Минков

Приказките на Шехеразада, преразказани от големия български писател Светослав Минков, са част от българската духовна култура и са се превърнали в своеобразна класика, с която са израснали поколения български деца. Едно прекрасно луксозно издание, което ще зарадва и малки и големи.

„Едно възможно начало“ на Тодора Радева

Тодора Радева събира в сборника "Едно възможно начало" стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си остава рана.

„Тишината е спяща красавица“ на Петър Чухов

„Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина – любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно.“ – Георги Господинов

Какъв е смисълът
да сме тук
попитах вятъра

Не знам за теб
отговори
моят е
да направя листата щастливи
докато падат

„Добър ден, тъга“ и „Обичате ли Брамс?“ на Франсоаз Саган

Франсоаз Саган е 18-годишна, когато, през март 1954-а излиза първият ѝ роман „Добър ден, тъга“. Успехът е незабавен. Пише и новели, пиеси, филмови сценарии и текстове за песни. Споходилата я с първия ѝ роман слава не я напуска до края на живота ѝ. Името ѝ става известно навсякъде по света. „Обичате ли Брамс?“ e оценен от критици и читатели и е поредният успех на вече утвърдената голяма писателка. По неговия драматичен и романтичен сюжет през 1961 г. е създаден филм с режисьор Анатол Литвак с участието на Ингрид Бергман, Ив Монтан и Антони Пъркинс. А заедно с останалите си творби, много от тях също филмирани, Саган остава завинаги „Шанел на литературата“.

„Детска стая под наем“ на Анна Лазарова

„По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи.“ – Цочо Бояджиев

Забравила съм че се смеех но

още помня как

съседското кученце

бяло на кафяви петна

като малка крава като планета

близна ръката ми –

внезапен живот –

пукнатина в камъка

на моето детство