#РазПисание: Ах, тази Одил

Велина е от писателите, които не се страхуват да пишат през личните си емоции и собствените си вдъхновения. Прозата ѝ е чиста, романтична и картинна. Обичаме да четем историите ѝ и следим изявите ѝ по света с любопитство. Последната ѝ книга, която излезе у нас, беше сборникът с „Бразилски храст“. А разказите ѝ са намерили място в антологиите „Истории от 90-те“ (ICU, 2019), „Моята булчинска рокля“ (Колибри, 2020), „ България за напреднали“ (Колибри, 2020), „Опитай това“ (Колибри 2021) и „Любовта за напреднали“ (Колибри, 2022). С радост представяме най-новият разказ на писателката „Ах, тази Одил“, който ни напомня, че е време да препрочетем „Щевица Цвек в челюстите на живота“.

Deyan Parouchev

Телефонът ми иззвъня.

– Bonjour, Velina. Comment ça va? 

Беше Одил. Бях заспала дълбоко върху „Щефица Цвек в челюстите на живота“. Препрочитах избрани пасажи, най-често посред нощ, след като ни напусна невероятната Дубравка Угрешич. Май ще си остане любимата ми нейна книга. Затова, когато чух гласа на Одил, с типичната френска интонация, едновременно служебна и заинтересована, приканваща, за да не наруши инерцията на започнатия от другата страна разговор, към един единствен отговор, „Ça va, et toi?“, отвърнах й именно така и на бърза ръка се ококорих. Навън се съмваше.

И Одил заразправя. Добре била предвид възрастта си. Вече пет години минали, откакто се преместила в огромния апартамент до площад „Saint-Michel“ след смъртта на Франсоа, нейния прочут блуден съпруг. Откакто съм я изтипосала в моя разказ „Бразилски храст“, се прочула с интимната си перука. И вече кой където я видел, само за косми й говорел. Жени на всякаква възраст я канели на кафе, за да й разправят как се или не се епилирали.

55 години минали от май 68-а, когато Франсоа се хванал с онази бразилка. Домъкнала се на барикадите по бански от плат под някакво хипарско елече с фолклорни мотиви. Не било чак такава жега, народът бил насядал по бордюрите и направо на паважа, а бразилката се разхождала около главите им, като подутото й от рунтавост долнище им се мотаело пред очите. Къдрави черни косми стърчали като засукани мустаци от двете му страни.

На Одил вече все по-рядко се случвало да се сети за Франсоа и бразилката. Имала млад любовник. Нотариусът Ги, който й помогнал с безкрайните бумаги по прехвърлянето на апартамента, купен от Франсоа, който по закон й принадлежал, както и с изхвърлянето на овдовялата бразилка оттам. С Ги се сближили, след като отишли да изпият по един пастис в кафенето до входа, при което веднага се качили в опразненото нейно ново жилище... Какво като бил с 25 години по-млад от нея, това било приемливо – от Макрон насам. С него много разговаряли за косми. Ококорих се, разговаряла за косми с нашия президент? С гаджето нотариус, не с Макрон, откъде ми хрумнало, засмя се Одил раздразнено. (Олекна ми, веднъж сънувах Макрон като млад, гол до кръста, с дълга, разчорлена коса.)

Ги имал огромното желание да види с очите си бразилския храст на Одил, за който разправяли по новините и писали във вестниците. Толкова шум вдигали за него, сякаш искали да обвинят интимната перука на Одил за смъртта на именития художник Франсоа Трише. И тъй като горе в апартамента още нямало мебели, Одил и младият любовник седяли на голия паркет цяла нощ, загледани в светлините и лудницата на Латинския квартал. Ги й споделил, че бил срещал жени с всякакви интимни прически, като интелектуалките се епилирали най-малко или хич – най-много да се обръснат около билетче за метро, ако им изскочело като идея, но рядко. Прическа като нейната не бил виждал никога.

Одил говореше, без да спре. Започна да ме гложди мисълта, че тя е напълно измислена, просто героиня от мой разказ. Започнах да се притеснявам как изобщо е възможно да провеждам телефонен разговор с нея?! Не съм си представяла, че някога подобно нещо може да ми се случи. Одил обаче продължи, без дори да си поеме въздух. Кварталната козметичка, румънката Магда, правела изключително прецизна интимна коламаска. Нанесла се наскоро в един локал за маникюр и педикюр, където Одил си правела ноктите. Разправяла й за Елена Чаушеску, какво космато грозотилище била и как не давала да се отварят салони за красота в Социалистическа република Румъния, за да не се разкрасяват жените и да си стоят плашещи и рунтави като нея.

Оказало се обаче, че от много щавене космите изтънявали и не можели да пробият кожата, връхчетата им се обръщали и предизвиквали пъпки, особено при жените с по-фино окосмяване, каквато била от млади години Одил. Магда й казала, че колкото и да не иска да я изгуби като клиент, препоръчва й да започне да се бръсне, за да си проправят път космите й и да може да ги контролира сама, ако реши да си залепи бразилския храст. На Одил в началото й било трудно, но тръгнала на йога заедно с другите „бобо“-та и станала много по-гъвкава. Така можела да се извърти под всеки необходим ъгъл и да докопа всяко интимно косъмче.

Преди я бръснела българката Дани, но откакто Одил се прочула с интимната си перука в стил „бразилски храст“, Дани станала невероятно заета с поръчки на модерния атрибут в тон с естествената коса. Просто нямала време да се обърне. Купила огромна стара къща някъде из френския Прованс, където евентуално да си почива от време на време и обещала да покани Одил веднага, щом се поосвободи. С Магда пък започнали да се виждат на аперитив надвечер и продължавали да обсъждат косми. Как една нейна клиентка хванала някакви ужасяващи вагинални гъбички и гинекологът й не само че й казал да престане да не си прави коламаска, но я посъветвал да ходи в жегата по роклички и без гащи с цел проветвяване. Предизвиквала огромен интерес навсякъде, най-вече когато седнела на сенчеста тревна полянка в Люксембургските градини.

След като гръмнала тази история с бразилския храст, Одил се сетила за една американка, която пристигнала от Калифорния навремето, някъде в средата на 90-те, да позира в художествената школа. Била с космически оранжева коса, направо Мила Йовович във филма „Петият елемент“ – като извънземна. Съблякла се пред художниците – каквато била косата, такива били и ноктите, такъв и храстът й. Всички зяпнали, затърсили трескаво оранжеви моливи, нямало други освен графитени, администраторката донесла един оранжев флуоресцентен маркер, с който подчертавала имената в списъци... Предавали си го всички за финалните щрихи, докато не го пресушили. „Петият елемент“ – уж френски филм, на Люк Бесон, толкова гледан във Франция, а момичетата в Париж не се разхождали така! Калифорнийката предизвикала голям фурор, особено след като заразправяла как възнамерява, когато се прибере в Щатите, да промени напълно визията си и да се подстриже много късо, като изреже цялото оранжево от косата на главата и триъгълника си, за да ги остави в естествено кестеняво. Щяла да си направи коламаска на късо подстриганите косми на триъгълника със специален шаблон във формата на сърце или пеперуда, като очертае фигурката с водоустойчив молив за вежди.

Успях най-накрая да вмъкна две думи – споделих изненадата си, че за тези пет години, откакто я описах в разказа си, Одил се е превърнала в истински специалист на тема интимни прически. Тя потвърди с натъртено « Oui. » И ми направи забележка, че отдавна не била чела нищо от мен. Време било да издам нова книга. Успокоих я, че работя по въпроса. Казах й, че главно действащо лице в нея ще бъде мъжът ми Арно, кореняк парижанин като нея. Тя прояви разбиране и отбеляза, че нямало нищо лошо в това да пиша на парижка тематика, стига да не я включвам отново като героиня и да си измислям врели-некипели относно космите й. Изобщо не й било темата на живота, аз съм й я била натресла. Ето, например, за онази американка да съм пишела, тя била по-млада и интересна...

Слънцето вече отдавна беше изскочило над хоризонта, когато Одил взе да обяснява, че й било време за кафе в кварталното бистро. Събирала се там с майки на всякаква възраст, които рано сутрин водели децата си в началното училище до художествената школа. След това щяла да отново да позира, имала два сеанса един след друг. Когато приключела, щяла да обядва с Ги в „Miznon“, израелския ресторант на „бобота“-та в Маре. Небрежно ми каза „чао“ и затвори, а аз останах да се взирам втренчено в пространството пред мен.

Погледът ми попадна върху лилавата корица на книгата, с която бях заспала. Неволно се замислих за Щефица Цвек. Кои ли косми си е махала и как? Кои е оставяла рунтави? С Одил би трябвало да са връстнички по мои груби изчисления. Колко жалко, че не мога да попитам Дубравка Угрешич. Написах веднага съобщение на Одил, да се опита да влезе във връзка с Щефица по техните честоти на измислени литературни героини. А после отново да ми звънне някоя сутрин на разсъмване, за да ми разкаже.