Измамната радост на скоростта

Родената през 1960 г. в Алжир френска писателка Брижит Жиро започва да публикува романи в средата на 90-те години – общо тринайсет до днес. Успехът я съпътства от самото начало (тринайсет номинации и пет награди – едно десетилетие в по-скромни конкурси, през 2007 „малкия Гонкур“ за разказ, през 2009 – „Jean-Giono“. Големият успех идва с дванайсетия й роман „Живей бързо“ – „Гонкур“ през 2022 година. Изборът може да бъде наречен исторически заради своята продължителност: след поредица от четиринайсет кръга гласуване (максимално допустимия брой) „Живей бързо“ остава в паритет с друг роман, „Магьосникът от Кремъл“ на Джулиано да Емполи[1]. (Трябва да се има предвид, че Академия Гонкур има десет членове – седем мъже и три жени; наградата е на практика символична – десет евро, но истинската печалба идва със славата и големия тираж. „Магьосникът от Кремъл“ и без награда има такъв тираж, защото разказва за трийсетгодишното управление на Путин: сто хиляди бройки са били продадени само за първите шест месеца.) След изчерпване на възможния брой гласувания според статута на конкурса „Гонкур“ остава само една възможност: президентът на Академията еднолично взема решение. Така на 56-годишна възраст Брижит Жиро става едва единайсетата жена-носителка на тази награда в сто и деветнайсетгодишната история на най-големия френски литературен конкурс.

Книгата има автобиографичен характер, или поне това, което наричаме автофикция. През 1999 г. Жиро е загубила своя съпруг Клод, умрял в катастрофа с взет назаем свръхмощен мотоциклет Хонда 900 Fireblade, забранен в самата Япония. Загубата оставя дълбока рана в нейната психика, кара я да се връща в мислите си – отново и отново, с натрапливо постоянство – към онзи момент, в който трагедията все още е можела да не се случи. Тъкмо от тези мисли се ражда романът. Той е всичко обратно на популярната теория за оцеляването при тежка загуба: животът продължава, гледай напред!

Макар и кратък (двеста страници в умален формат и уедрен шрифт), романът е много обмислено структуриран. Още в началото е изведен списък с точки „ако“. Лошото нямаше да се случи, ако бях имала мобилен телефон, ако не бях настояла да купим къщата, ако не бях заминала за Париж и т.н. Следват двайсет и три кратки глави, всяка от които разнищва едно „ако“. Изцяло в традицията на френския интерес към психоанализата и психологическата рефлексия по принцип, авторката разпитва себе си – без задръжки, без забрани, в „самоубийствен“ отказ от егоизма на оправдателните твърдения. (Нямам съмнение, че писането по този начин е имало за нея пречистващ ефект.) На показ излизат всички „малки лудости“, травми, комплекси, проблеми в отношенията с другите, включително най-близки, хора, скрити зад поведението на всеки човек.

Очевидно е, че разказвачката преувеличава своите „грехове“ и вини, тъкмо затова говоря за автофикция. Но не точно тук се крие значението на този роман. От постоянното взиране в себе си, от микроскопското наблюдение върху личната психика постепенно израства образът на едно поколение (а защо не и на едно общество) в днешния западен свят. Съвременният човек е нарцистичен, консумативно настроен, втренчен в онова, което все не му е наред, все не му стига. Той е неспокоен, амбициозен, във вечна гонитба на нови завоевания. Ние преследваме сянката на все по-голямото си желание за успех и не умеем да бъдем щастливи с това, което вече сме спечелили, с хората, които ни обичат и са близо до нас. „Бързият живот“ е синоним на нещастен живот, жаждата (за скорост, пари, успех) показва единствено липсите, празнотите в психиката на съвременния човек.

Написан като изповед, като размисъл-откровение, романът „Живей бързо“ носи послание, което очевидно е било разчетено и отличено на конкурса „Гонкур“. Най-кратко то може да бъде изразено така: живей „бавно“, за да усетиш радостта от това, че си живял.

[1] На български език заглавието се популяризира като „Магът от Кремъл“, но според мен авторът е направил иронична асоциация с много известната книга „Магьосникът от Оз“.

Брижит Жиро Живей бързо Гонкур френска литература рецензия