Пълно нецензурирано издание на „Портретът на Дориан Грей“

Един ден реших да нарисувам портрета ти. Той трябваше да бъде моят шедьовър. Той е моят шедьовър. Но докато работех, всяка мазка, всеки нанесен цвят сякаш разкриваше тайната ми. Във всяка линия имаше любов, във всяка точка имаше страст. Побоях се светът да не узнае до каква степен съм те обожествил. Почувствах, Дориан, че съм казал прекалено много. Тогава именно реших никога да не излагам картината.

През кратката си литературна кариера Оскар Уайлд (1854-1900) създава само един роман, и то почти случайно. Когато се появява в месечното списание на издателя Джоузеф Стодарт през 1890 г., „Портретът на Дориан Грей“ е приет враждебно от критиката. Един критик определя романа като „отровна книга, чиято атмосфера излъчва зловонните миризми на морално и духовно разложение”, а според друг романът бил „написан за нарушили закона благородници и извратени телеграфисти” - и това е най-близкото до откровеното разобличаване на хомосексуалните обертонове в историята, което можели да си позволят. Оскар Уайлд незабавно отвръща на атаките, наливайки масло в огъня: „Добрите хора, които принадлежат към така наречената нормална, разпространена порода, са безинтересни от художествена гледна точка. От същата гледна точка лошите хора са чудесни обекти за изучаване. Те притежават цвят, разнообразие, странност. Добрите хора дразнят разума, лошите хора разпалват въображението”.

Именно тази „непристойна“ творба, един от великите готически романи на Викторианската епоха, е употребена като обвинение от хулителите на писателя, повечето от които лицемерни пуритани, и той е осъден на две години затвор. Унижение, което разклаща здравето му и в крайна сметка го убива. Но какво може да се очаква от общество, в което повечето хора са… други хора, по думите на самия Оскар Уайлд. Хора цитати без собствени мисли и страсти.

„Портретът на Дориан Грей“ излезе с логото на „Колибри“ в превод на Росица Ташева и с хипнотични илюстрации на Бенжамен Лакомб, един от най-изявените френски артисти, написал и илюстрирал петдесетина произведения, продадени в над 3 милиона екземпляра. Възхитително издание, в което са поместени откъси от епистоларната изповед De Profundis, биография на Оскар Уайлд от Стефан Шомиен, предговор от Ксавие Джудичели и ценен послеслов от Мерлин Холанд, писател и есеист, внук на гениалния ирландски драматург и поет.

А иначе в едно свое писмо Уайлд прави следното признание: „Базил Холуърд е това, което мисля, че съм. Лорд Хенри е това, което светът мисли за мен. А Дориан Грей е това, което бих искал да бъда - в друго време може би”.

ПРЕДГОВОР от Ксавие Джудичели, преподавател по британска литература на XIX в. в университета „Париж-Нантер”, специалист по творчеството на Оскар Уайлд

Още със заглавието си и с първите си думи „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд въвежда диалога между текстуалното и визуалното, диалог, който ще се разиграе на сцената на страниците и в настоящото издание ще бъде пресъздаден от Бенжамен Лакомб. Романът на Оскар Уайлд е осеян с препратки към пластичните изкуства - имена на творци, на произведения, на изложби. И главно, „Портретът на Дориан Грей” е основан на заличаването на границите между разказа - изкуство на времето, и образа-изкуство на пространството. В текста времето се вписва в пространството на платното и разбива преградата, която разделя изкуството от живота.

„Портретът на Дориан Грей” е публикуван за първи път през 1890 г. в Lippincott’s Monthly Magazine на Джоузеф Маршал Стодарт. По-малко от година по-късно, през април 1891 г., разширената му и редактирана версия е издадена от Ward, Lock and Company. Това издание се отличава със своята красота - корицата и титулната страницаса дело на художника Чарлс Рикетс и се родеят с творбите на Уилям Морис и с идеитена движението Arts and Crafts. Бялата корица е обсипана със златисти цветя – флорални мотиви, използвани от Бенжамен Лакомб в някои от илюстрациите му. Титулната страница с преплетените си букви и мотивите на листа, които се увиват около себе си, предзнаменуват идеята за кръговост, белязала с присъствието си творба, в която всичко препраща към изкуството.

Основополагащо произведение в европейската литература от края на XIX век, в своето време романът „Портретът на Дориан Грей” е обявен за еретичен и изданието от 1890 г. е жестоко атакувано от някои британски критици заради неговата предполагаема неморалност. По-късно то е използвано като уличаващо доказателство в процесите от 1895 г., които по силата на поправката „Лабушер” довеждат до осъждането на Уайлд на две години затвор с принудителен труд за оскърбление на нравите (разбирай, за хомосексуалност).

Понякога изкуството и животът странно се смесват. Именно през 1891-ва, годината на излизането на „Портретът на Дориан Грей” в книжно тяло, Уайлд се запознава с лорд Алфред Дъглас, по това време студент в Оксфордския университет. Бенжамен Лакомб заема чертите именно от този красив млад ефеб, по онова време очарован от едноименния герой на романа, за да създаде в своите илюстрации образа на един андрогинен Дориан Грей. Запознанството на Уайлд и Дъглас е незабавно последвано от бурна и високо рискова за писателя връзка. Подтикван от Дъглас, Уайлд завежда дело за клевета срещу маркиз Куинсбъри, бащата на младия аристократ, когото той мрази - Куинсбъри оставил визитната си картичка с оскърбителен текст в клуба на писателя. По силата на фатално стечение на обстоятелствата това дело ще заведе Уайлд от славата и успеха в Редингския затвор. От килията си той ще напише дълго писмо, в последствие наречено De profundis, едновременно обвинение срещу любовника му и равносметка на писателската му кариера.

Неразривно свързан с репутацията и самото съществуване на своя автор, „Портретът на Дориан Грей” често придобива облика на автопортрет на един Уайлд, който обича да размесва премълчаното и разкритото. Цензурираните от Стодарт пасажи, включени в настоящото издание, свидетелстват за кодирания начин, по който Уайлд представя мъжката хомосексуалност - като едновременно говори за нея и я прикрива.

Неуморно адаптиран от най-различни медии - кино, анимация, музика, театър, балет, от появяването си насам „Портретът на Дориан Грей” не е престанал да обсебва въображенията. Ехото му продължава да отеква и в днешно време, когато култът към младостта и привидността, самоизлагането на показ - в социалните мрежи например - придават нова актуалност на въпросите, засегнати в романа.

„Не животът се отразява в изкуството, а този, който го възприема.” „Портретът на Дориан Грей” поднася огледало на своите читатели и читателки и потвърждава този афоризъм, извлечен от предговора на самия Уайлд към разширеното издание на романа, предговор манифест, написан в защита на изкуство, което няма нищо общо с морала и чиято единствена цел е да служи на красотата. Да се пресъздаде в образи портретът от думи, нарисуван от Уайлд, е предизвикателство, прието и блестящо изпълнено тук от Бенжамен Лакомб. Новото превъплъщение на „Портретът на Дориан Грей” ни приканва към една игра, която Уайлд несъмнено би одобрил. То ни въвежда в галерия от огледала, в които текстът и образът, миналото и настоящето, изкуството и животът са в непрекъснат диалог.

Оскар Уайлд Дориан Грей Бенжамен Лакомб