За фентъзи епоса – без угризения

Фантастичният епос, или епическото фентъзи (в този случай предпочитам чуждицата, защото „фантастика“ и „фантастичен“ имат силна връзка с популярността на научната фантастика, а става въпрос за два много различни жанра) има своята твърда, но голяма публика сред съвременните читатели. Със сигурност по-голяма от броя на тези, които биха признали, че го харесват повече от това, което наричаме „сериозна литература“. Пренебрежението до голяма степен се дължи на неговия жанров характер: факт, който лесно го вмества в обобщената представа за жанрово четиво и събужда спомени за романи с жълт или розов нюанс. Истината обаче е там, че фентъзи епосът се прави със знания и умения, каквито са необходими за всеки друг (и уважаван) вид епически роман. Пак по същия начин той има своите класици като Толкин, Джордж Мартин и Робърт Джордан. И така както нашето поколение не можеше да мине без Карл Май и Майн Рид, днес младежите четат (поне тези, които изобщо четат) техните книги. От тяхно име бих искала да призная, че новият епос е по-интересен и по-увлекателен от традиционните приключенски романи: той е по-изобретателен и детайлно прецизен в изработването на литературен свят, по-динамичен в сюжетното действие и нерядко с по-добре очертани герои.

 

Името Джеймс Айлингтън не говори много на българските читатели. „Волята на мнозина“ е първият негов превод у нас. Роденият през 1981 г. австралиец има успешен start-up бизнес, когато започва да се занимава с литература. През 2014 г. излиза първата част на неговата първа трилогия (The Licanius Trilogy), която получава високи, макар и не блестящи оценки. Четири години след третата част се появява „Волята на мнозина“ (2023), заявена като начало на нова поредица „Йерархията“. Сега вече реакцията на читателите рязко се приповдига и множество големи вестници приветстват появата на новия автор, когото сравняват с Брандън Сандерсън и дори с Робърт Джордан. Оказва се, че скромният австралиец, който живее на остров Морнингтън в семейство с три деца, има ценната способност да се развива с всяка следваща книга; така е било дори в границите на първата трилогия, но сега вече изпъква ясно.

„Волята на мнозина“ е типичен фентъзи епос (показателно наричат жанра и high fantasy), който изгражда оригинален, затворен, самоизчерпващ се свят с исторически конотации: той напомня Древния Рим от най-доброто време на неговата република. Заглавието е политическа метафора, която води към най-специфичното в подхода на своя автор: пищното изобилие на фантастични обстоятелства и събития е дисциплинирано от съспенс интрига с политически фокус и прикрива втори план, разкриващ реални социални проблеми, актуални за много епохи, включително за днешната демокрация. Наративът не е толкова приказно-митологичен, колкото във „Властелинът на пръстените“ или „Песен за огън и лед“, макар че в основата му са залегнали класически мотиви на вълшебната приказка и голямо разнообразие от препратки към различни митологични традиции. Силата на Айлингтън е в две (достатъчно важни) неща: напрегнатата интрига, която не пуска читателя в продължение на 750 страници, и динамично развиващите се, индивидуално специфични, реалистично убедителни характери на героите. Светът на литературната република Катен е богат, сложен и противоречив като самата действителност, детайлно изобразен с онази картинна разточителност, която не отегчава, а всмуква въображението на читателя и го подканя да прави асоциации в зависимост от собствената му възраст и знания.

Краят на романа прави това, което трябва да направи добрата първа част на една поредица: разплита някои, но в същото време заплита нови нишки на сюжета и така кара читателя да очаква втората част. Тя пък предстои да се появи на английски език през ноември тази година. И не бих искала да пропусна труда на двама души, пряко свързани с реализацията на българското издание: преводачката Паулина Мичева, превъзмогнала трудността на безброй специфични детайли и препратки към имена и реалии на римската история, и художника Живко Петров, чиято корица е не просто внушителна, но богата на смисъл (много повече от оригиналната) и води пряко към сюжета на самия роман.

Волята на мнозина Джеймс Айлингтън Милена Кирова фентъзи рецензия,