Виктория Георгиевa - VICTORIA: Душата ми умира, за да прави музика

Казваш, че вятърът обича смелите. Има ли нещо, от което те е страх?

Да! Мога да се нарека смела, когато става въпрос за работа и за това да отстоявам себе си като артист. Tогава почти не правя компромиси, но имам и страхове, разбира се. Не знам дали има човек, който да е безстрашен. Най-много ме е страх от смъртта. Не мога да си обясня защо нещо живо, дали ще е човек или животно, трябва да има определени години живот и това да свърши. Tова е една много дълбока и дълга тема за разговор. Страх ме е и от буболечки (смее се). Видя ли каквото и да е бягам надалеч - особено хлебарки, оси, богомолки.

Фотограф: Лора Мушева

Кога се появи музиката? От какво те спаси?

Музиката винаги е живяла в мен. Откакто се помня. Но по-силно се прояви, когато бях на 11-12 години. До ден днешен тя е моят собствен свят, в който се потапям, когато ми е тъжно или пък когато съм щастлива. Спасява ме винаги, когато съм изпадала в дупки и неприятни душевни състояния. Придава смисъл в живота ми. Живея, за да мога да изразявам себе си чрез музиката. Искам да предавам емоция на хората около мен и нещо много важно - да предавам послание.

До края на годината ми предстои да излезе албум, в който разкривам себе си. Текстовете на песните са изключително лични и са с послание към по-неуверените хора, които имат своите страхове. Искам така да им предам сила и увереност, че могат да се справят с всичко, стига да вярват и да се борят.

Какво очакваш от Евровизия? Много е вероятно да спечелиш - ти си млад и прекрасен глас. Ако преди няколко години някой ти беше казал, че всичко това ще ти се случи, щеше ли да повярваш?

От Евровизия очаквам да извлека максимално много позитиви. Да се представя достойно на сцената и хората да могат да се докоснат до мен като артист и най-важното - да бъда запомнена! Честно казано, не искам да мисля за победа. Това е изключително натоварващо. Доста често ме питат или ми казват: обещаваш ли да донесеш “купата” или в случая стъкления микрофон, който е наградата на конкурса? Не искам да оправдавам ничии очаквания.

В такъв тип формат винаги може да има обрати и никога не знаеш какво точно ще се случи. Така че, аз и целият екип, който стои зад мен, ще дадем всичко от себе си. Оттам нататък ще разчитаме на подкрепата на публиката.

Фотограф: Лора Мушева

Ако някой ми беше казал за това преди години, щях да се изсмея и да кажа “Да бе, да”, което всъщност се е случвало. Майка ми, например, ми е казвала доста често, че един ден ще ме гледат на Евровизия и аз все и се смеех и и казвах “Мечтай си. Това поне е безплатно.” Но пък ето, че години по-късно нещата се превръщат в реалност. Миналата година на Коледа си отворих планера с целите ми за 2019-та и като видях какво съм написала, онемях, защото точно това не си спомнях, че съм записала като цел. А то беше - “Да отида на Евровизия”. Явно желанията рано или късно се сбъдват.

Във визитката ти за конкурса у зрителите остава впечатлението, че нямаш какво да криеш. Когато пееш, когато правиш музика - къде отиват маските на душата?

Нещото, за което се боря от години, е да се науча да изразявам себе си по най-добрия за мен начин. Започнах да го правя от година насам, защото преди това винаги се съобразявах с "трендовете", което ще рече по-комерсиална музика. Водих се по модерните линии за обличане, нямах собствено мнение или по-скоро не знаех как да го изразя. Постоянно бях като закопана под земята, слушайки всички останали освен себе си какво да правя с живота и работата си.

С времето осъзнах, че човек трябва да отстоява позициите си и да не прави компромиси, освен ако не са за добро. Създаването на моя собствена музика ме научи на това да бъда таква, каквато съм в момента. Когато създавам и пея няма маски, има само истина и емоция. Хората обикновено си мислят, че съм темерут, който не изразява никаква емоция и са ми го казвали често, което винаги ми е много смешно, защото аз просто избирам хората, пред които да бъде себе си. Все пак това е личният ти свят и нещото, което не всеки трябва да вижда. 

Можеш ли да ни разкриеш малко за песента, която ще представиш, какви са насоките на екипа ти до момента?

Песента ("Tears Getting Sober”) е доста различна от останалите години, в които България се е явявала на Евровизия. Мога да издам, че е доста емоционална и със страхотно послание. За мое най-голямо щастие, екипът единодушно избра тази песен без колебания. Бяха създали фокус групи от различни хора в България и цяла Европа, които бяха гласували с почти равни резултати за 2 от 6 песни. Тази, която беше моят личен фаворит, е именно песента, с която ще представя България на Евровизия. Хората я бяха оценили най-високо. Радвам се, че макар и в незавършен вариант тогава, те са усетили потенциала в нея. 

С екипа ми се подготвяме сериозно и съм им изключително благодарна, че ме подкрепят напълно и ми помагат да вървим заедно с пълна сила напред.

Ако можеше да направиш дует с изпълнител, който и да е, кого би избрала?

Бих избрала брата на Били Айлиш - Финиъс или самата Били, страшно много харесвам брат ѝ. Прави прекрасна музика, пише песни за големи имена в музикалната индустрия и напоследък започва да се изявява и като самостоятелен артист, което много ме радва, защото светът трябва да го чуе и види. Заслужава си!

Имаш страхотен кавър на парче на Били Айлиш. Наскоро тя направи истинска сензация на наградите “Грами”. Предвид, че голяма степен от мечтите ти се сбъдват, гледаш ли и в тази посока?

Благодаря! Кой артист не мечтае за ”Грами”?! Това е най-престижната награда, която един музикант може да получи. Мечтая си от малка, защото почти всяка година ги гледам, но има още много работа, която трябва да се свърши, преди да си мисля изобщо за това. Дано някой ден се стигне и дотам.

А колкото до Били... За мен тя е номер едно. Преобърна всички "правила" в музикалната индустрията.

Като минем през факта, че Били не продава тялото си, което е изключително важно, защото музиката е емоция, а тялото си може да продаваш в други индустрии, тя стига до това да обере толкова много награди "Грами". Но не трябва да се подценява брат ѝ, който основно допринася за успехите ѝ, според мен.

Кой е саундтракът на дните ти?

Саундтракът на дните ми е песента за Евровизия, която предстои да излезе след броени дни (официалната премиера на българската песен ще бъде на 7 март от 10:00 часа българско време в ефира на БНТ 1 в предаването "Денят започва с Георги Любенов", бел.ред.) Чувствам я страшно близо до себе си, а фактът, че участвах доста активно в създаването ѝ ме прави истински горда.

С какво е различна Виктория от X Factor и Виктория днес? Промени ли се музиката ти? Самочувствието, вярата в таланта ти?

О, има доста голяма разлика. До голяма степен в Х Фактор бях плахо дете, което тепърва стъпваше на по-голяма сцена и се бореше да бъде забелязано от повече хора. 

Сега вече мога да кажа, че се чувствам много по-уверена и зряла като човек и в решенията си, които взимам. До преди година не знаех коя е моята музика, но започвайки да правя собствена усетих, че започвам да създавам личен стил. Колкото повече създавам, толкова повече се затвърждава и почеркът ми. Вярвам в таланта си и че музиката е мое призвание. Душата ми умира, за да прави музика. Горя в това, което правя. Има смисъл. По самочувствието си все още работя, но така или иначе не се виждам като човек, който би си вирнал носа. По-скоро съм от тихите води, които си вършат работата упорито и след време нещата се получават. 

Какво е морето за теб? Мислиш ли, че завръщането е важно? Във всякакъв аспект - към нас самите, към хората, които обичаме, към любимите места?

Морето е като мой дом. Аз съм от Варна и съм израстнала на морето. Носи ми много мистика, спокойствие и ме отнася някъде другаде. Важно е да се връщаш там, където има топлина и обич, особено ако е двустранно или пък ако там е мястото, от което някога си тръгнал. Аз обожавам да се връщам. Това ми носи спомени, които ми топлят сърцето и мислите. 

Имах удоволствието да те слушам на концерта на Марио Бионди. Ти си само на 22, а ти се случват големи неща. Щастлива ли си?

 Много се радвам! Да подгрявам Марио Бионди беше много вълнуващо и запомнящо се преживяване. За пръв път пях в зала 1 на НДК, която май беше най-голямата зала, в която съм пяла досега. Много съм щастлива! Пътят, по който съм избрала да вървя, не е никак лесен, но имам вярата, че бавно и славно нещата ще се случат, както и започна да става.   

Kaкво е онова, което остава скрито за публиката? Вътрешните борби, тихият труд, компромисите. Искало ли ти се е някога да се откажеш?

Нещото, което не ми харесва в което и да е изкуство, е това, че винаги представяш на хората готовия продукт. Доста често има хора, които се изказват много грозно за това което правиш, съдят те или ти се присмиват без дори да се замислят колко огромен труд, безсънни нощи, работа и какво ли още не, стои зад "нещото", което те виждат.

Най ми е обидно понякога като ми казват хора “Е, какво толкова му е да направиш една песен и един клип? Изглежда супер лесно и дори не е работа.” Ето тук хората много грешат. Зад всяко нещо, което правиш, свързано с изкуството, било то музика, кино, фотография, или каквото и да било друго, стоят много труд и усилия, а и не смятам, че някой има правото да съди. Според мен всеки човек е свободен да изразява себе си, както той го чувства най-добре. 

Хрумвало ми е да се откажа, но слава богу,  преди година и половина моят продуцент Геновева Христова много ми помогна да повярвам повече в себе си и да мечтая по-смело. Човек не трябва да се отказва от мечтите си. 

За какво мечтаеш, Виктория? 

Всяка вечер си лягам с една мечта. Затварям очи и си представям как изпълнявам собствена музика в огромна зала или стадион, където е пълно с хора, които са там заради мен. Мечтая да отворя собствен приют за животни, защото ги обожавам и искам да им помагам. Мечтая за по-добър свят, където няма да има толкова жестокост и човешка злоба, било то към себеподобните или животните. Разбира се, не на последно място, мечтая аз, семейството, приятелите ми и всички хора, които извършат добри дела, да бъдат здрави.