Необяснимата жажда за звук на Антон Котас

След силен дебют с „Дяволски добра“, Антон Котас продължава да следва музикалния си компас с едно по-зряло и емоционално предложение, озаглавено именно „Компас“. Надникваме зад кулисите на творческия процес на Котас – от първоначалната идея, през вдъхновението зад текста и музиката, до избора на локации за видеото. Разговаряме и за влиянията, мечтите и пътя напред – с много любопитство, страст към винтидж звученето и неподправена енергия.

Разкажи ни повече за творческия процес зад „Компас" — как протече работата по текста, музиката и аранжимента?

„Компас“ беше едно от демотата, които получих от Ангел Дюлгеров – геният, който стои зад аранжиментите и микса на вече две мои песни. Още в началото на съвместната ни работа той ми изпрати идеята и веднага я усетих като нещо специално. Първо обаче решихме, че за дебют е нужно по-танцувално рок парче като „Дяволски добра“. А когато дойде време за следващата стъпка – по-сериозна, по-дълбока песен – „Компас“ беше естественият избор. Тя премина през доста метаморфози, като решението ни с Ангел да вкараме модулация след първия припев – смяна на тоналността, която придаде силен характер и направи песента още по-запомняща се. Текстът е на Росен Кукошаров, който е добре познат като автора на редица песни за Лили Иванова. Записите бяха смесица от импровизация, вдъхновение и мигове на „Ей, това е!“.

Ти какво търсиш, когато слушаш музика - бягане от реалността, вдъхновение или отговори?

Лично за мен, музиката не дава отговори. Напротив, красотата ѝ се крие в това, че тя задава още въпроси, буди интерес и не те оставя на спокойствие. Не е и бягство от реалността, тъй като аз живея прекрасен живот, живея го с отворени очи, любознателен съм и съм изпълнен с енергия, с любов към ежедневието ми. Музиката е начин да утоля тази необяснима жажда за звук, за изразяване, за връзка. За мен тя е като един космичен, универсален език, който надскача всякакви думи и граници, който обединява всичко и всеки.

Кога разбра, че музиката не е просто хоби, а нещо, което ще следваш сериозно?

Миналото лято си тананиках песни сам вкъщи – да, вече бях пял на големи сцени, но това се случваше от време на време, по-скоро като епизодичен спомен, отколкото като цел. Тогава бях луднал по Елвис – имах дори костюм и пеех неговите песни, чисто за удоволствие. Свирех малко на пиано, ей така – за душата. Но след участието ми в един телевизионен формат всичко се промени. Навлязох в музикалните среди, пианото се превърна в част от мен, записах две песни, създадох контакти, натрупах скромен опит. И сега се подготвям за огромен самостоятелен концерт през есента на една от най-големите клубни сцени в София – стъпка, за която преди година дори не съм мечтал! Предстои ми и участие в най-голямата концертна зала в България – „Арена 8888 София“. Какво да кажа... Понякога просто спираш за миг, оглеждаш се, и разбираш, че това не е просто любов. Това е съдба. Поне при мен беше точно така.

Споменаваш, че обичаш „винтидж“ звучене – как се стремиш да го пренесеш в своята музика днес?

Аз постоянно слушам винтидж артисти – Ейми Уайнхаус, Елвис, Рей Чарлз, Стиви Уондър и много други. Звукът и усещането, което носят техните песни, са непреходни. Те са велики разказвачи на истории с универсални истини. Такива истории липсват в модерната музика и това не ми допада. Когато си говоря с Ангел Дюлгеров, винаги му предлагам да вкарваме по-ретро елементи, но с модерно звучене. 

Видеото към „Компас" е заснето на доста впечатляващи локации – как избрахте местата и как протекоха снимките?

Режисьорът на клипа – Серж Железко, бе двигателят на идеята, като снимахме на 10 различни локации. Обиколихме щандовете на столичен хипермаркет, езерото в Панчарево, паркинга и етажите на мол, Киноцентър Бояна и други. Беше си едно мини-приключение – супер забавно, но и изморително. Главната героиня в клипа, Преслава Драгомирова, беше избрана от над 50 кандидатки на кастинг. Дойде чак от Велико Търново с влак, специално за снимките – пълен професионалист със страхотно присъствие. Спомням си доволното изражение на всички от екипа когато приключихме привечер, и приятната умора, която ни беше сполетяла. Всички усилия си заслужаваха.

Предстоят ти няколко вълнуващи изяви, включително първият ти самостоятелен концерт. Имаш ли ритуал или навик преди да влезеш в студио или да излезеш на сцена?

Чувал съм, че много изпълнители си имат ритуали преди изява, но аз нямам. Тайната е в това да се заредиш с положителна енергия и да си готов да я отдадеш на публиката, очаквайки и тя да ти върне своята. Едностранно ли е обаче, магията няма да се получи.

Какво те вдъхновява извън музиката – филми, книги, хора, места?

Аз съм много голям киноман по семейна линия, и обожавам мафиотския жанр. Любимият ми филм е „Добри момчета“, по действителен случай, в който Рей Лиота навлиза в престъпния свят още като дете, а Робърт де Ниро и Джо Пеши играят ролята на негови пътеводители. Между другото, мечтая някой ден да изиграя такава роля – винаги съм се радвал страшно много на този тип образи.Когато говорим за книги, обожавам класиките. Един от любимите ми автори е Фьодор Достоевски, но харесвам и Камю, Оруел, както и Кафка. В момента чета „Ана Каренина“. Вдъхновявам се не толкова от места, колкото от собствените ми разсъждения и разговори с хора. Комуникацията е огромна сила – тя ме кара да се замислям, да си задавам въпроси, като след това да превръщам всичко в музика.

Би ли искал да експериментираш с други жанрове в бъдеще?

Аз съм много широкоскроен и съм отворен към всичко – без чалга, разбира се. В момента фокусът ми е соул, блус и рок музиката, но в бъдеще бих пробвал и фънк, латино, дори нещо електронно, стига да има сърце и душа. Все пак жанрът не е клетка, а е инструмент – не те ограничава, а ти дава възможност да избереш какво да предадеш чрез него.

Накъде сочи твоят личен компас в момента - към следваща песен, към голяма сцена, към албум или към нещо друго?

Всъщност, дебютната ми песен „Дяволски добра“ даде началото както на моята кариера, така и на EP – малък албум, с 4-5 песни. Втората е „Компас“, а третата вече „се пече“ – е, приготвяме нейните съставки, и много скоро усилената работа върху нея ще се започне. Пожелавам си още много музика, много сцени, да срещам хора, да разказвам истории чрез звук, а някъде напред в хоризонта – цял албум. Но за сега следвам стрелката и тя ми казва: не спирай.

Антон Котас интервю Компас Дяволски добра