Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
Скъпо въображение, това, което най-обичам в теб, е, че ти не прощаваш – Андре Бретон, Манифест на сюрреализма
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма – движение, което не само променя изкуството и литературата, но и предлага нов поглед към човешкото съзнание и възможностите на въображението. През октомври 1924 г. Андре Бретон публикува своя „Първи манифест на сюрреализма“, чрез който залага основните принципи на тази творческа революция. В него той описва сюрреализма като метод за освобождаване на подсъзнанието и въображението, без намесата на разума или морални ограничения – идея, която намира своята най-ранна и мощна проява в поезията.
Точно в този контекст Пол Елюар и Луи Арагон излизат на преден план със своите творби, които предават духа на движението в литературната сфера. Техните стихотворения, изпълнени с необичайни образи, смели асоциации и дълбоки психологически пластове, отразяват стремежа на сюрреализма да достигне до непознатите кътчета на човешката душа. Същевременно Салвадор Дали, със своята визуална магия, допринася значително за това движението да достигне до по-широка публика. Неговите странни, но незабравими образи превръщат сюрреализма в глобален културен феномен.
На тазгодишната Галавечер на Испания, зрителите на Синелибри имаха възможността да се разходят из творенията на движението – от манифеста на Бретон, през поезията на Елюар и Арагон, до влиятелното творчеството на Дали и вдъхновението, което донася то на един ресторантьор и неговият брилянтен готвач във филма „В очакване на Дали“. Споделяме петте стихотворения на Елюар и Арагон в превод на Силвия Вагенщайн, които бяха прочетени от Симеон Владов в рамките на събитието.
УВИ ЛЮБОВ ЩАСТЛИВА НЯМА
Луи Арагон
Над нищо няма власт човекът нито сила
Ни слабост и дори над своето сърце
И в миг изниква кръст разпери ли ръце
Държи не щастие а смачкано перце
Чудата двойственост живота е пропила
Уви любов щастлива няма
Животът на войник какво е без войните
Друг жребий бе му от съдбата отреден
Защо му е в зори да става ден след ден
Той вечер е все тъй унил, обезверен
Чуй тези думи мой живот изтрий сълзите
Уви любов щастлива няма
Любима моя ти любов и болка свята
Ранена птица в мен си сдържам те едва
Как крачим гледат ни отвред ведно с това
Повтарят с мен за теб изплетени слова
В очите ти чета почиват под земята
Уви любов щастлива няма
Все тъй в житейските уроци окъснели
Сърцата ни в нощта да заридаят с глас
О колко горест се излива в този час
О колко жалби пак от тръпката у нас
О колко горък плач в китарените трели
Уви любов щастлива няма
Любов е щом гнети и в болка е родена
Любов е щом скръбта е нейната храна
Любов е щом си все виновен без вина
По-малко ли боли за родната страна
Любов е щом от плач и вопли е вгорчена
Уви любов щастлива няма
Но тя е нашата любов любов за двама
ЩЕ СПИМ С ТЕБ ДВАМА
Луи Арагон
Декември ли е или май
Сияйно пладне или нощ безкрай
Самият ад или пък рай
Нали ти казах вчера знай
Ще спим с теб двама
И утре пак усмихнат е денят
Ти мой единствен път
Две длани моето сърце крепят
В такт с твоето тупти и няма драма
Докато дните земни изтекат
Ще спим с теб двама
И тъй съм влюбен все и победен
Небе като постеля върху теб и мен
Обгърнах те с ръце най-нежен плен
И тръпна от любов от всичко по-голяма
Ти само пожелай и ден след ден
Ще спим с теб двама
ОЧИТЕ ТИ ДЪГИ
Пол Елюар
Очите ти дъги обгръщат моето сърце
И танц, и сладост в едничко колелце,
От време ореол и люлка сигурна в нощта,
Щом аз не помня всичко преживяно,
От твоите очи не е било видяно.
Листенца денем избил с росата мъх,
Тръстики вятърни, усмивки със омаен дъх,
И над света крила разпръскват светлина,
Прогонват всеки шум, две изворчета пъстрота,
Ухания излюпени сред полог от зари,
Завинаги полегнал връз слама от звезди,
И както от невинността зависим е денят,
От твоите очи най-чисти зависи тъй светът
И в погледите им изтича всичката ми кръв.
ГОЛА СВЕНЛИВА СЪНЛИВА...
Пол Елюар
Гола свенлива сънлива
Избрана прелестна усамотена
Дълбока смътна подранила
Свежа седефена несресана
Съживена първа възцарена
Прекрасна изящна страстна
Оранжева синя зарозовена
Чаровна мила одързостена
Естествена излегната права
Потисната открита вглъбена
Накърнена сияеща
Закачлива лъстива омайна
Искряща оприличена
Подмолна притворна потайна
Незряща сурова катастрофална
Гориста тревиста кървяща
Дива невнятна мълвяща
Лъчиста озарена
Цветуща гальовна смутена
Изкусна скромна просветлена
Вярна озвездена сговорчива
Сочна тръпнеща мъглива
Невредима несломима
Вкаменена вградена встъклена
Всеобхватна извисена отзивчива
Преградена озаптена колеблива
Тежка метална непоклатима
Неумолима непростима
Удивена разкрита сломена
Черна унизена опетнена
УТРИННА
Пол Елюар
Присъни ми се път безлюден
Ти крачеше сама по него
От стъпките смутена птица
Се будеше ведно с росата
Сред влажния и свеж гъстак
Отваряше око зората
И мигом лумваха листата
Денят започваше за теб.
И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори
И в утринта ми подари
едно безкрайно детство.
Луи Арагон Пол Елюар сюрреализъм поезия Синелибрибюлетин
още авангарт
-
За невъзможното доверие
Надя Кожухарова за филма „Доверие“, режисьор и сценарист Даниеле Лукети, Италия 2024
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри
-
Вътрешната страна на живота
„Мила Жасмин, ти искаше да избягаме заедно. Но някои птици не мигрират. Те изчакват зимата...