Директно от Кан: „Стажантът“ на Али Абаси

Ирано-датският режисьор Али Абаси се завръща в конкурсната програма на фестивала в Кан с новия си филм „Стажантът“. През 2018 г. Абаси получи наградата от селекцията „Особен поглед“ за невероятния си експеримент – шведския филм „Граница“, за когото сякаш е създадена претенциозната дума „идиосинкратичен“. Невъобразимо оригиналният сюжет и талантливата му постановка бяха заявка за славно бъдеще, която не разочарова с премиерата на следващия му филм „Свещеният паяк“, вече в конкурса на Кан, преди две години. Абаси направи изненадващия, но сполучлив скок от абсолютната фантазия към реалистичното кино, при това базирано на истинска история. Тазгодишният сюжет отново е вдъхновен от реалността – историята на младия и нахъсан предприемач Доналд Тръмп, насред алчния капиталистически хаос от края на 70-те и началото на 80-те.

Дори фактът, че адвокатският екип на Тръмп изпрати, преди броени седмици, на филмовия екип заповед за преустановяване на разпространението на филма, означава, че творбата е политически успех. Макар копродуциран от милиардера Дан Снайдър, приятел и поддръжник на бившия американски президент, филмът не обслужва по никакъв начин егоманските самозаблуди за величие и непогрешимост на Тръмп. Али Абаси по-скоро се е опитал да се придържа към фактите от биографията му, без да ги оставя да хипертрофират в анти-пропаганда, месеци преди президентските избори 2024. Както се вижда и както човек лесно може да се досети, тези факти нямат нужда от разкрасяване или контрастна светлина, за да очертаят добре силуета на един безскрупулен манипулатор.

В центъра на сюжета се развива връзката между Тръмп (приятно изигран от Себастиан Стан) и известния в онези години нюйоркски адвокат Рой Коон, в чието протеже бързо се превръща жадният за успех, печалба и слава бизнесмен с мегаломански планове в сферата на недвижимото имущество. Коон умело прелъстява Тръмп с ноу-хау за икономически трикове със съмнителен легален параван, но най-вече му вдъхва от отровната сила на арогантността и безочието си. Преплетена с фокуса на филма – създаването на Тръмповата фалшива власт, гръмко име и неясно богатство – е личната драма на Коон, който от заявен хомофоб се превръща в аутсайдер, след като е изобличен в хомосексуалност. Доста неприятен за проследяване второстепенен сюжет, който свидетелства за безпринципността и лицемерния опортюнизъм на хората, които, постигайки върховете на амбициите си, са заложили съвестта и етиката си. На трето ниво, по-скоро като увеселителна, шоу пауза от иначе леко скучния бизнес наратив, тече любовната история на Тръмп с бъдещата му съпруга Ивана – в ролята: Мария Бакалова. Така някак си, криво-ляво, повествованието е постигнало своята завършеност – хем има напрегнат център в гонитбата за пари и власт, хем го има етичният ореол на псевдо-притча – сблъсъкът Тръмп-Коон, хем е тук и захаросаната, бляскава глазура на бутафорния личен живот на Тръмп, който е основан на показност, взаимен интерес и агресивна сексуалност.

„Стажантът“ е добре пакетиран, стерилно пипнат портрет на бизнесмена като млад мъж, който обаче не може да се отлепи от нивото на буквализма си – фактите и случките от живота на Тръмп са разиграни като етюди, преходите между тях са направени с нервни музикално-визуални ефекти, но същностен образ на явлението, което олицетворява американският магнат, липсва. Липсва отношение към сюжета, липсва и минимална метафора за смисъла на всичко, което гледаме близо два часа. Накрая се почувствах сякаш съм прочел кратка справка в Уикипедия с картинки. Мога само да гадая какви условности и ограничения са стояли пред Али Абаси при обработката и интерпретацията на фактологичния материал при написването на сценария, за да се е задоволил с толкова ограничен като размах и визия резултат. Със сигурност оставам без отговор какви са били творческите му намерения, отвъд очевидното политическо намигване към времената на предизборна агитация, които тепърва ще завладеят цялото медийно пространство. Предпочитам да мисля за „Стажантът“ като хиатус във филмографията на Абаси, някаква междинна спирка, след която ще се засили към развитие на разкошния си кино език, заложен в „Граница“ и „Свещеният паяк“.

Стажантът Али Абаси Себастиан Стан Доналд Тръмп Мария Бакалова