„Партенопа“: Симфония на красотата

Филмът „Партенопа“ е дълбоко лично визуално изкушение, съчетаващо мащабен разказ с типичния за режисьора пищен и разточителен бароков стил. Историята проследява живота на Партенопа, родена през 1950 г. край залива на Неапол, и нейното дългогодишно търсене на смисъл и щастие. От лятото на младостта ѝ до преобразуващите я любови и загуби, филмът отразява както личностното ѝ израстване, така и променящата се история на самия град Неапол.

Той изследва темите за сложността на семейните отношения, самотата и свободата, желанията, като включва ключови исторически събития – например протестите от 1968 г. и земетресението, което преживява градът.

Сорентино използва характерните си пищни кадри, мощната си визуална поетика и детайлно изграждане на героите, създавайки свят, изпълнен с внушителни образи и емоционална дълбочина. Естетиката на филма напомня предишни негови филми като „Великата красота“ и „Божията ръка“, а Неапол се превръща както в герой, така и в метафорична сцена.

Подобно на „Великата красота“, филмът изследва екзистенциалните въпроси в живота на хората, но създава и комфортна, зрелищна емоционална динамика. В контекста на творчеството на Сорентино „Партенопа“ представлява своеобразно продължение на изследването му на италианската идентичност и човешката крехкост.

Докато някои критици смятат, че разказът не е толкова завладяващ в сравнение с най-известните му произведения, други го възхваляват за дързостта и визуалното му великолепие, определяйки го като един от най-лиричните му филми.

Няма две мнения – „Партенопа“ е поезия в образи, която ни хваща в магията на древните митове, легенди и италиански мелодии, които дълго ще звънтят в съзнанието ни, след като гледаме филма.

Героинята на „Партенопа“ представлява едновременно многопластов и носталгичен портрет на Неапол, пропит с очарователната красота, хаоса и дълбоките противоречия на живота.

Един от най-големите майстори на стила, Паоло Сорентино, прави поредното си обяснение в любов към родния си Неапол и към киното изобщо.

Една от легендите за митичната сирена е, че Партенопа се дави в морето, след като песните ѝ не успяват да привлекат вниманието на Одисей. Така тялото ѝ било изхвърлено на бреговете на Неапол, с което тя става негова покровителка. Друга легенда разказва, че кентавърът Везувий бил страстно влюбен в Партенопа, но това предизвикало гнева на Юпитер. Затова богът превърнал Везувий в стратовулкан, който понякога изригва в своя бяс и жар, а самата Партенопа се превърнала в Неапол.

На фонтана Спинакорона в днешен Неапол можете да видите изображение на Партенопа, от чиито гърди извира вода, която гаси изригванията на Везувий.

Една от основните идеи на режисьора е да ни предложи гледна точка за красотата, която е едновременно проклятие и благословия.

Проклятие е, че през целия си живот красивият човек се бори с различните проекции върху него, които обществото му налага. Благословия е, защото универсалната ценност – красотата, е вдъхновяваща, провокираща и създаваща. От нея черпят всички, а това им дава сила за живот.

Сорентино определено е един от най-жизнените и отличителни режисьори днес, а новият му филм, който бе в състезателната програма на кинофестивала в Кан и на Синелибри, е упражнение по стил и сериозна визуална инвестиция. Челесте Дала Порта издържа целия филм с крехкото си, фино и ефирно присъствие на нимфа от съвременния свят, но и от митичния – този на Неапол.

Героите на Сорентино съществуват едновременно и като символи, и като реални личности.

Сравненията с Федерико Фелини, които неизменно съпровождат творчеството на Паоло Сорентино, са неизбежни, а той самият не изглежда да има нещо против това.

Сорентино нарича Фелини „фар в нощта“.

Референциите към Фелини донякъде обаче замъгляват и обезличават таланта на самия Сорентино и индивидуално полагащото му се място сред големите визионери в киното.

Филмите на Паоло Сорентино са известни със своя неповторим визуален език и стил, които съчетават разточителна естетика с дълбоки философски и емоционални наративи. Той често изследва теми като красотата, екзистенциалните кризи, изкушението и упадъка, като използва ярки визуални контрасти, които подчертават сложността на човешките състояния. Историите на Сорентино често са алегорични и наситени с хумор, меланхолия и ирония, а „Партенопа“ не е изключение.

Филмите на един от най-ярките съвременни майстори на киното са съкровища, които предлагат не само естетическо удоволствие, но и дълбоко осмисляне на живота, изкуството и човешката душа.

Партенопа Паоло Сорентино кино