Петокнижие Анжелово: равносметката на един живот
През 2022 г., в навечерието на неговия 100-годишен юбилей, една жена тръгва по следите на историята, за да научи повече за своя дядо, Анжел Вагенщайн. Минават четири години, в които тя върви по неговите стъпки в различни ери и политически режими. Проучва архиви, пътува, обикаля места от неговото минало, събира сведения, вади разрешителни, влиза в затвори, посещава музеи, гледа филми, среща се с хора, задава въпроси и се опитва да събере в цялостна картина разпилените парчета от един сложен и разпръснат документален пъзел, който конструира негов аудиовизуален портрет, представен днес.
„Петокнижие Анжелово“ е документален филм с режисьор Лъчезар Аврамов, сценарист Димитър Стоянович, оператор Рали Ралчев и продуцент – Жаклин Вагенщайн.
Замислен като подарък за неговия 100-годишен рожден ден, филмът предлага на българската публика и общество любопитен поглед към житейската траектория на Анжел Вагенщайн, който представлява всичко, което трудно би се събрало в един образ. Евреин. Атеист. Анархист. Комунист. Сценарист. Филмов деятел. Писател. Дисидент. Идеалист. Неудобен общественик. Вечен борец. Противник на идеологии, системи и всяка форма на несправедливост. Син. Съпруг. Баща. Дядо. Прадядо. Как е възможно един човек да събере в себе си всичко това?
Има един въпрос, който стои в основата на документалния филмов проект. Как човекът Анжел Вагенщайн, който е преживял смъртна присъда и е бил свидетел на три политически режима, успява да преодолее всичко, през което е преминал, да съхрани себе си и да запази своя интегритет? Да остане човек? Този въпрос занимава продуцентката и се превръща в причина за нейното документално пътешествие, което излиза за пръв път на голям екран в рамките на МФФ „Синелибри“ 2026.
Историята на Анжел Вагенщайн – българинът, прославил българското кино не просто на фестивала в Кан през 1959 г., а зад Желязната завеса, – е рядка, любопитна и интересна. Филмът ни я предлага в пет части: Книга 1. Homo politicus, Книга 2. Присъдата е смърт, Книга 3. Пан и кино, Книга 4. Предатели, доносници, шпиони и Книга 5. Епилог. Той включва работа с огромен архивен материал и документално проучване, в т.ч. лични, семейни и държавни документи. В центъра на разказа е самият Анжел Вагенщайн, който разказва и коментира обстоятелства, свързани със своя живот и работа. Интелектуалци и общественици се включват, като пригласят и уплътняват неговия разказ; изясняват, коментират и допълват отделни аспекти от неговия житейски път, от филмовите и политическите му проекти.
Книга 1. Homo politicus
За Жаклин и всички, които са го познавали, Анжел Вагенщайн винаги е бил просто Джеки. Той е български евреин с невероятно чувство за хумор. Роден е в Пловдив през 1922 г. в семейството на сефарадски евреи – по занаят тенекеджии. Баща му е тенекеджия, братята на баща му са тенекеджии, дядо му е тенекеджия. Това разказва за себе си и семейната си история самият Вагенщайн. Баща му е ултраляв, споделя Джеки. Роден почти година преди Септемврийското въстание, в десетилетие на граждански сблъсъци и кръвопролития, Джеки е част от поколение, което израства с усещането, че историята не е нещо далечно, а се случва тук и сега. Такъв е духът на времето му и той неминуемо го бележи за цял живот.
Филмът ни представя едно момче, което се увлича по големите идеи на своето време. Баща му непрекъснато е арестуван заради комунистическата си дейност. Семейството му заминава за Париж, където живее в бедност, като през 1930 г. се връща в България. Младият Джеки прекарва юношеските си години в София, като обитава салоните на Модерен театър и кино „Глория“. Открива там две свои големи страсти: киното и политиката. Постепенно се превръща в homo politicus, както сам се определя. Започва да се занимава с ремсистка дейност и става ръководител на бойна група. Превръща се в партизанин, хайдутин, майко, бунтовник, но вместо да тръгне в Балкана, насочва се към пределите на Родопите.
Междувременно се разгръща сценарият на втората световна катастрофа. Въвеждат се рестрикции, вечерен час и жълти звезди за евреите, а впоследствие за една седмица 24 000 евреи от София са изселени и принудени да напуснат домовете си, спомня си Джеки. България предотвратява извеждането на 50 000 евреи от своите граници, но 11 343 евреи от старите български територии, в т.ч. Македония, Тракия и Пирот, са депортирани. Последното число не дава мира на Джеки и го преследва до последно. Той е първият, който посреща депортираните беломорски евреи на гара „Крупник“, когато преминават българските територии. Дава партизанско дежурство и през нощта попада на тях. Не знае какво да направи, за да им помогне. Заговаря им на ладино, за да ги успокои. Хората му казват, че ги карат в Полша, за да обработват зеленчукови градини. Това е един от онези моменти, в които голямата история се свежда до малкия човек. Няма идеология. Няма религия. Няма етнос. Няма политически възгледи и пристрастия. Има хора, които не знаят какво ги очаква, и млад човек, който не знае какво да направи, за да им помогне. Споменът за това кошмарно преживяване е толкова жив и непреодолим за него, че води до създаването на сценария за неговия най-успешен международен филмов проект, прославил България и пробил Желязната завеса, а именно „Звезди“ (1959).
Книга 2. Присъдата е смърт
Междувременно Джеки е осъден на смърт и изобщо не е сигурно, че той някога ще може да напише сценария за този филмов шедьовър. През 1943 г. става член на щаба на горноджумайска чета, част от Рило-Пиринския партизански отряд. Подготвя се освобождение на 50 съветски военнопленници. Нужни са пари. Джеки отива в София, за да се снабди със средства за акцията, но е предаден и арестуван. Измъчват го в продължение на 15 дни. Вкарват го в Централния софийски затвор. Заради бомбардировките над София е преместен в Сливенския затвор, помещавал се в сградата на Първата държавна текстилна фабрика. Осъден е на смърт с присъда в името на Негово Величество Царя от 16 февруари 1944 г. Когато узнава присъдата си – смърт чрез обесване, просто се засмива. Чака изпълнението на присъдата в затвора, където прекарва месеци наред, включително 70-80 дни, окован с 30-килограмова верига.
Излиза от затвора на 8 септември 1944 г. На следващия ден парадите се сменят и вражеските армии, нацистката и съветската, разменят местата си, спомня си той пред камера. „Това е“, отбелязва Джеки. В тази кратка реплика има повече от историческа констатация. Има пълна осъзнатост за абсурда на XX век, смъртта, войните и режимите, през които страната, Европа и светът преминават.
Книга 3. Пан и кино
След като Джеки вижда осъществяването на мечтата си за победа на социализма той насочва творческата си енергия в киното. През 1947 г. е един от дванадесет българи, приети във ВГИК, кинематографския институт в Москва. По това време работи като сценарист по първия си игрален филм – „Тревога“, адаптиран по пиеса на Орлин Василев, заснет под режисурата на Захари Жандов. За него получава диплом № 1 и се превръща в първия чужденец, завършил ВГИК, още в първата година от неговото обучение. Защитава дипломна работа с филма „Септемврийци“, отново с режисьор Захари Жандов. Дипломира се за две години вместо за пет.
Филмът „Тревога“ е селектиран в конкурсната програма на МФФ Карлови Вари през 1951 г. Получава награда, с което носи първото международно признание за българското кино. Филмът „Звезди“, споменат по-рано, който печели Награда на журито на МФФ в Кан през 1959 г., е следващото чудо за българското кино, което се случва благодарение на таланта за писане на сценарии на Анжел Вагенщайн. Самият Джеки си спомня и казва, че така се получава, когато „човек е млад и му гори отвътре“. В „Петокнижие Анжелово“ проф. Божидар Манов отбелязва, че талантът не е случайност, а изразява „невидимата връзка между сърцето и ума“. Именно този кръвен ток захранва над 50 сценария на филми, написани от Анжел Вагенщайн през годините. По ирония на съдбата „Звезди“ е забранен в България, което нанася силен удар върху Вагенщайн. И точно този парадокс е сред най-силните моменти в биографията му: човекът, който посвещава таланта си на българското кино и печели за него международна награда, остава дискредитиран и дори „наказан“ от властта в собствената си страна.
Книга 4. Предатели, доносници, шпиони
Член на БКП, защитник на левите си младежки идеали, които отстоява цял живот, Джеки осъзнава, че социалистическият режим в България не е онази справедлива система, за която е мечтал. Системата, от своя страна, е наясно, че не може да му се довери. Доста е разочарована от него, както чуваме във филма. Държавна сигурност превръща Вагенщайн в поредния следен и подслушван интелектуалец. Държавният апарат впряга своите ресурси, за да го контролира. Досието му нараства в продължение на две десетилетия. Разглеждат дейността му преди и след 1944 г. Агентурата произвежда десет тома оперативни разработки върху Вагенщайн.
Филмът на Лъчезар Аврамов и Жаклин Вагенщайн си служи с две основни средства, чрез които се опитва да представи и реконструира образа му – от една страна, личната и семейна памет за Джеки, за човека, когото близките му познават и обичат, както и коментари на общественици и интелектуалци, които са го познавали, а от друга – държавният архив и разкритията от прочита на томовете в Комисията по досиетата, които го превръщат в обект, в предмет на съмнение, подозрение и наблюдение. Между тях се намира човекът – такъв, какъвто е бил отвъд спомените, документите и политическите етикети. Именно по този начин се разкрива истинското лице на Джеки, доколкото то може да бъде реконструирано. Макар досието и материалите, събирани от Държавна сигурност, да представляват част от документалното проучване, направено за целите на филма, самият Джеки никога не проявява особен интерес към тях.
В периода на късния социализъм и по време на перестройката Анжел Вагенщайн е активен участник в настъпващите процеси на демократизация. Организира митинги. Той е един от дванадесетте български интелектуалци и дисиденти, поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран в София през януари 1989 г., месеци преди падането на Берлинската стена. След 10 ноември 1989 г. допринася за прехода на България към демокрация и приемането на новата Конституция през 1991 г. Избран за народен представител в VII-ото Велико народно събрание, той е един от депутатите, които подписват действащата Конституция на Република България, приета на 12 юли 1991 г.
Впоследствие Анжел Вагенщайн се оттегля от двете си големи страсти – политиката и киното, за да се посвети на литературата. Книгите му са превеждани на редица езици и са достъпни извън граница. Така човекът, започнал живота си като homo politicus, се оттегля от обществото и се затваря в собствената си писателска стая. Може би това е част от равносметката. Защото ако през младостта си Вагенщайн се опитва да променя историята чрез революционно и политическо действие, а след това да я представя посредством киното, в литературата той сякаш намира друго пространство – на мисълта и свободата от действителността.
Книга 5. Епилог
Филмът не претендира да разреши окончателно загадката Анжел Вагенщайн. По-скоро предлага една възможна версия на този човек – версия, в която евреинът, комунистът, дисидентът, сценаристът, писателят и общественият човек, както и малкият човек, който стои зад всички тях, не се изключват взаимно, а съществуват едновременно. Когато в края на филма Джеки казва какво очаква да остане след него, той не посочва наградите, сценариите, книгите или политическите си заслуги. Той посочва своето човешко наследство. Така огромният исторически разказ отново се свежда до малкия, личен свят.
По този начин постепенно изкристализира и се очертава една възможна равносметка за живота на Анжел Вагенщайн. Войната, нелегалната борба, мъченията и смъртната присъда, наблюдението на Държавна сигурност, политическите му разочарования и всичко останало, през което преминава, не успяват да го сведат до човек, който може да бъде обяснен само с една историческа роля, една идеология или един етикет. Тъкмо обратното – целият документален материал, който включва лични спомени, архиви и исторически събития, свидетелства за човек, който се променя, съмнява се, критикува, преразглежда собствените си убеждения, но не губи способността си да бъде идеалист и да иска едно по-добро бъдеще тук. Може би това означава да бъдеш верен на себе си – не да останеш статичен и едноизмерен, а да преминеш през времето, преосмисляйки, променяйки и развивайки собствената си личност.
Филмът е с продължителност 106 минути. Заснет е с участието на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн, Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци, Иванка Гезенко, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Максим Делчев, Йордан Ефтимов, Евтим Костадинов, Раймонд Вагенщайн, Силвия Вагенщайн и Раян Паноров. В актьорския състав и инсценизациите участват Владимир Пенев, Борислав Чучков, Ицхак Финци, Моню Монев, Петко Велинов, Гергана Турийска, Владимир Тодоров, Любен Дилов, Димитър Сулев и Красимир Митов.
Филмът е реализиран с подкрепата на Българската национална телевизия, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Издателство „Колибри“, Столична община, Община Пловдив и Национален фонд „Култура“, NextGenerationEU.
Петокнижие Анжелово Жаклин Вагенщайн филм документален филм Синелибри