Национален културен паспорт за деца, ученици и младежи ще бъде въведен през 2027 г.

Инициативата „Лаборатория Право на култура“ отстоява равния достъп до култура на българските граждани и предлага създаването на Национален културен паспорт за децата, учениците и младежите на възраст 6-18 г. заедно с редица други мерки, засягащи пречките пред участието в култура за различните възрастови и социални групи преди 4 години. Инициаторите от Сдружение „Фабрика за идеи” и Обсерватория по икономика на културата, които предлагат тази политика, провеждат 5 последователни изследвания за достъпа до култура и за сериозните неравенства — социални, икономически, регионални и демографски — по отношение на участието на българските граждани в културни дейности. Тази година мярката беше официално заложена в управленската програма на правителството на Република България. Това е важна стъпка към изграждането на последователна национална рамка, която да гарантира достъпа на децата и младите хора до култура и да намали териториалните и социалните неравенства в културното участие.

В управленската програма на правителството на Република България са включени следните ангажименти:

1. Създаване на „Национален културен паспорт“ като инструмент, насочен към деца и младежи от 6 до 18 години като индивидуални участници в културния живот, който гарантира минимален достъп до култура. Срок: септември 2027 г.
2. Въвеждане на минимален национален стандарт за ежегоден достъп на всяко дете до театър, музей, кино, концерт, библиотека и обект на културното наследство. Срок: декември 2027 г.
3. Създаване на специален компонент за деца от отдалечени населени места, деца с увреждания и деца в социално уязвимо положение. Срок: юни 2028 г.
4. Предоставяне на неизползвани държавни имоти за творчески пространства чрез прозрачни конкурси. Срок: декември 2027 г.

Тези политически ангажименти получават силна подкрепа от резултатите на проведеното за първи път през май 2026 г. национално представително изследване „Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, ученици и младежи на възраст 6-18 г.“. Проучването е организирано от Обсерваторията по икономика на културата, „Фабрика за идеи“ и Асоциация за развитие на София, с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, и е проведено от агенция „Алфа Рисърч“ сред деца, ученици и младежи на възраст между 6 и 18 години.

Резултатите потвърждават както потребността от подобен инструмент, така и неотложната необходимост от преодоляване на неравния достъп до култура. Над 95% от респондентите заявяват, че биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за културни дейности, като 75,6% посочват, че определено биха го използвали, а 20,2% — че вероятно биха го използвали. Проучването показва също, че киното е най-често посещаваната културна дейност, следвано от театъра, музеите и галериите, концертите и фестивалите, като достъпът остава неравномерен в различните региони на страната.

Същевременно изследването откроява структурни различия в културното участие. Над 60% от респондентите в областните градове извън София посочват, че никога не участват в извънкласни творчески дейности, а 43,2% от децата и младите хора заявяват, че никога не са участвали в занимания като музика, танц, театър, визуални изкуства или фотография. Основните идентифицирани бариери са липсата на време, липсата на интерес, финансовите ограничения, както и затрудненията, свързани с транспорта и разстоянието.

Националният културен паспорт може да се превърне в значим дългосрочен инструмент на културната политика — не просто в субсидия за индивидуални посещения, а в механизъм за изграждане на трайни културни навици, за укрепване на връзката между образованието и културата, за подкрепа на културните организации в цялата страна и за гарантиране, че нито едно дете няма да бъде изключено поради доходи, място на живеене или увреждане.

Национален културен паспорт Фабрика за идеи Обсерватория по икономика на културата Лаборатория Право на култура Лъчезар Цоцорков Алфа Рисърч изследване