Смирен, но не съвсем

Ако кажем, че тънката социална ирония и трагикомичното двусмислие са негова стихия, вероятно няма да сбъркаме. Но това важи и за други писатели, които са му съвременници, включително великани като Франц Кафка, Роберт Музил и Йозеф Рот, колкото и да се различават помежду си като поетика и стилистични похвати.

Новата адаптация на „Помощникът“ от Роберт Валзер е едно от най-интригуващите заглавия в програмата на Синелибри тази есен. Книгата има една сполучлива екранизация от 1976 г. с режисьор Томас Кьорфер, отличена с награда от фестивала в Берлин. Всеки, който познава белетристиката на Валзер, може да си представи що за кураж, или дори авантюризъм, се изисква, за да се впуснеш в екранизиране на негов текст. Авантюристите в случая са Анна и Вилхелм Саснал. В сравнение с предишния филм този е малко по-скоро свободна интерпретация на романа, изследваща предимно отношенията между работодател и служител, механизмите на контрол и подчинение.

Роберт Валзер (1878-1956) владее двусмислените интонации като подстъп към хлъзгавата човешка природа. Германско-швейцарският писател е почитан от тесен кръг автори и критици в Берлин в началото на кариерата си, впоследствие изпада в почти пълна забрава, преди да постъпи в психиатрична клиника в Берн през 1929 г. След смъртта си е признат за един от водещите автори на немскоезична Швейцария през XX век и за най-значимия швейцарски модернист. Творчеството му се отличава с езикова изтънченост и жизненост; повествованието е заредено с вътрешно напрежение между типичната за класическия модернизъм отдаденост на изкуството и непрестанното проблематизиране на неговата морална легитимност и практическа полза. Валзер се занимава с противоречията и баланса между природа и култура, както и с опозицията между демократичното зачитане на индивидуалната различност и стандартизацията на индустриалната епоха.

Самият Роберт Музил, авторът на „Човекът без качества“, определя Валзер като „майстор на най-прелестната, най-грациозна проза на неговото време”. Немският писател Мартин Валзер споделя следното наблюдение за неговото творчество: „Тук радостта и тъгата живеят заедно, отчаянието и възторгът израстват от един и същи клон и непрекъснато се обгръщат взаимно”. Според Валтер Бенямин „Героите на Валзер копнеят за самонаслаждение. Затова имат съвсем необичайна съдба и проявяват също тъй необичайно благородство.” Кафка също е изпитвал уважение към произведенията на Роберт Валзер. Моментите на надвиснала заплаха, пластичните съновидения и загубата на контрол върху действителността напомнят за собствените кошмари на Кафка, който пресъздава в книгите си сходна „разтапяща се“, сюрреалистична действителност.

Творбите на Роберт Валзер очертават непознати дотогава художествени образи. „Помощникът“ (1908) е роман за човека, който живее в периферията на чуждите амбиции, но именно от този ракурс успява да види света с необикновена яснота. Може да се анализира и като роман за съвременния служител, чиято идентичност се формира чрез работата, институциите и чуждите очаквания. Литературоведите го разглеждат като важен текст в традицията на европейския роман за чиновника, към която принадлежат и произведенията на Кафка. Ако приемем, че Валзер се родее с Кафка, то въпросът, който обединява символично техните герои, е защо позволяват на обстоятелствата да задушават тяхната воля и дали привидната им безпомощност не крие особен вид свобода — свободата да не бъдеш заложник на една непрестанна борба за власт, успех и признание. Отличителното при Валзер е, че абсурдът невинаги е ясно изявен. Той често е тих, деликатен и комичен.

„Помощникът“ се опира на личния опит на писателя, който през 1903 г. работи като асистент и секретар на инженер Карл Дублер в Швейцария. Собствените му преживявания са преобразени в художествен разказ за смирението, зависимостта, наблюдението и чувството за несигурност. Валзер пише романа в Берлин, когато е едва 29-годишен. Самият той по-късно споделя пред Карл Зелиг, че „Помощникът“ е „напълно реалистичен текст“, в който почти не се е налагало да измисля нищо. Разказът противопоставя външния блясък на дома на изобретателя Тоблер на икономическата несигурност, която го разяжда отвътре. Така материалната среда става отражение на вътрешния свят на героите. Работодателят на Йозеф е самомнителен и арогантен човек с големи амбиции и множество изобретения, но те остават недооценени, а дълговете се трупат. Между самоувереността му и действителността постепенно се отваря все по-голяма пропаст. В този смисъл романът е и наблюдение върху социалната комедия: хората играят ролите на преуспяващи и влиятелни личности дори когато основите на техния свят рухват. Вилата обещава уют, благополучие и сигурност, но постепенно се превръща в пространство на тревога и разруха.

И така, във филма младият Йозеф си търси препитание. Започва работа при инженера изобретател Тоблер и се нанася във вилата на семейството му. С времето задълженията му се множат и той на практика става момче за всичко. Властното и грубиянско отношение на Тоблер често го вбесява, въпреки това Йозеф остава в имението. Младият мъж се храни на семейната трапеза, но на практика работи без заплата – периодично му подхвърлят дребни суми, колкото да го задържат. Мотивите за неговото търпение умишлено не са артикулирани. Дали трудовата безизходица и неувереност в собствените способности го принуждават „да си наляга парцалите“? Дали се привързва към това крайно дисфункционално семейство? Или просто вярва, че предаността му в крайна сметка ще бъде оценена? В разкошната вила на инженера се проектират странни и сякаш непотребни неща: рекламен часовник, бормашина, автомат-стрелец и пр. Заради липсата на продажби разорението на семейството изглежда неизбежно. (Трезвомислещата съпруга на инженера все пак ще се опита да го предотврати.) Въпреки това семейството не изневерява на ритуалите си и продължава да организира пищни градински партита край езерото, където се правят демонстрации на новите изобретения…

Все пак какво означава да си помощник, асистент, „дясна ръка“ на някого? Да си инструмент на чужда воля, да нямаш амбиции, да откриваш достойнство в това да си лоялен? С развитието на сюжета става ясно, че Йозеф не е само един безволев изпълнител, готов да понася всякакви унижения. В неговата устойчивост зрителят припознава особен вид независимост, той съзнава ясно слабостите на околните, без непременно да ги превръща в свой актив. Въпреки формално зависимата си позиция, той парадоксално изглежда по-свободен от Тоблер. Във филма, както и в романа на Роберт Валзер, природата не е просто фон на действието, тя е контрапункт на тревожността, източник на наслада и отдих от социалните маски.

Новата екранизация на „Помощникът“ е достоен кинематографичен опит – визуално изтънчен и психологически релефен разказ за сляпата амбиция и човешката близост, за „обикновения човек“, който се опитва да намери мястото си в света, без да заглушава вътрешния си глас. Филмът на Вилхелм и Анна Саснал е заснет на филмова лента и улавя атмосферата от края на XIX век, като същевременно препраща към естетиката на киното от 70-те години на XX век. Така се изгражда почти ониричен разказ с анахроничен привкус, който обвързва миналото и съвременността. Докато минало и настояще плавно се преплитат, ролята на Йозеф постепенно се променя — от добросъвестен наблюдател той се превръща в довереник на госпожа Тоблер.

Най-неочакван и донякъде смущаващ е онзи момент, когато историята рязко напуска очертанията на „стерилната нормалност“, а режисьорите вмъкват специфични музикални елементи и сцени, подсказващи, че филмът може да се възприема и като алегория. Саундтракът насърчава зрителя да се абстрахира от социалната среда. Внезапен прилив на усещане за лекота подтиква Йозеф да сподели с госпожа Тоблер „бизнес“ идеята си за отварачката за консерви – според него тя ще се произвежда и използва масово по време на войната… Тази неочаквана проява на дързост е предшествана от дълги умствени упражнения по бунтарство и отстояване на себе си. Но дали идеята му ще впечатли Тоблер?

Филмът е в конкурсната програма за най-добър игрален филм по книга на Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2026.

Прожекциите може да намерите на сайта на Синелибри: https://www.cinelibri.com/pomoshnikyt/

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=QC7dsOkWOpA

Помощникът Роберт Валзер Синелибри Cinelibri екраницация прожекции Вилхелм Саснал Анна Саснал