Юбилейно издание по случай 70-ата годишнина от рождението на Матей Вишниек

ИК „Колибри“ отбелязва 70-ата годишнина от рождението на световноизвестния поет, белетрист, драматург, публицист и критик Матей Вишниек с изданието „Корабът“ – избрани произведения в превод на Огнян Стамболиев. Художник на корицата е Анна Лазарова.

„Желанието ми да живея като свободен човек – това е моето послание. Опитах се да не бъда манипулиран от утопии или контраутопии, както и от идеите на комунизма или от съблазните на консуматорското общество. Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най-вече противоречията на човешката природа и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да премина собствените си граници, да открия какво точно е скрито в моя мозък и в моята душа...“ 

Матей Вишниек е роден през януари 1956 година. От ранна възраст открива пространство на свобода в литературата на Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър. Накратко – всичко без социалистическия реализъм.

Вишниек завършва философия в Букурещ и става активен член на известното „поколение-80“, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску“. Убедено вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма.

През 1987-а напуска Румъния, за да потърси политическо убежище във Франция, където започва да работи за Радио Франс Ентернасионал. В този период той вече е утвърден със своята изчистена, проницателна и леко горчива поезия; а десет години по-рано е започнал да пише и пиеси – широко разпространени из литературните среди в родната му страна, но забранени за поставяне на сцена. След заминаването си започва да пише на френски език, който – подобно на своя прочут сънародник Емил Чоран – овладява до съвършенство. Близо трийсет от неговите произведения са издадени от „Акт Сюд-Папие“, „Арматан“, „Ланзман“, „Галимар“ и др. Присъства в театралните афиши на повече от 50 страни в Европа, Азия и Америка. Познат е и на нашата публика. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-поставяните и обичаните от публиката автори. Критиката напълно справедливо го определя като „новия Йонеско“.

Настоящото юбилейно издание съдържа избрани произведения от неговата поезия, драматургия и проза.

Четем откъс от „Корабът“.

СТИХОТВОРЕНИЕТО,

КОЕТО САМÒ ЧЕТЕ СЕБЕ СИ

Стихотворението се обръща към себе си
и започва да се чете самò,
тълкува се бавно, свенливо навлиза в същността си,
усмихва се, извиква учудено
и доколкото може да се прочете
се разбира, а сетне потъва тихо във Вселената

Стихотворението се спира за миг, оглежда се назад
към вече прочетеното, но не вижда друго
освен бяла и лека следа,
а тя на свой ред изчезва в сумрака на вечерта
„Ти ще изчезнеш, ще изчезнеш завинаги,
викат думите, все още непрочетени,
а духът ти е вече изцеден като лимон!“

Но стихотворението се разярява
и се нахвърля като хлебарка
върху трохите хляб
После скача и поглъща своите букви,
поглъща ги с вик
и от тях не остава нищо
Стихотворението е полудяло –
чете себе си трескаво до сетния си дъх,
докато и последната дума не падне на колене
и не каже, че е готова да умре с него

Стихотворението е тъжно и вече съвсем оголено –
обръща се към последната си дума
и я чете както осъденият на смърт чете усмивката
по лицето на палача си
Дочува се вик приглушен, плясък на крило,
бялото покрива мъглата и мокрите покриви
и това е всичко, което остава от стихотворението.

ДНЕС МОЖЕШ ДА ОСТАНЕШ

Днес можеш да останеш вкъщи –
казваше татко –
можеш да си починеш и ти,
ако пък искаш, вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.

Днес можеш да не идваш на учение –
казваше сержантът –
можеш да останеш тук,
да се пошляеш и ти,
ако пък искаш –
вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.

Сега вече ще бъда твоя –
прошепна ми любимата –
чуваш ли, ще бъда твоя,
ти само вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума...

Стихотворението което само се чете Матей Вишниек Корабът Огнян Стамболиев Анна Лазарова Колибри