„С нож можеш да убиеш човек, но не и писател, не и магьосник“

Писателят Салман Рушди бе нападнат и намушкан няколко пъти с нож в областите на шията и стомаха по време на своя публична лекция в четвъртък вечерта в Чатокуа, щата Ню Йорк. Веднага след това е отведен с хеликоптер до болница, където претърпява операция. По първоначални данни на агента му Аднрю Уайли „новините не са особено добри“ и първоначално Рушди е на командно дишане. Освен това агентът споделя, че шансът писателят да изгуби едното си око е голям, нервите на лявата му ръка са сериозно засегнати, а черният му дроб е сериозно засегнат от намушкването.

Страничен наблюдател разказва, че били нужни петима мъжа, за да успеят да задържат 24-годишния нападател Хади Матар, който бил „побеснял“ и размахвал ножа във всички посоки.

В момента Рушди вече е в съзнание, диша самостоятелно и дори говори по малко. Синът му Зафар Рушди казва, че дори вече проявява добре познатото си чувство за хумор.

Широко известен факт е, че няколко крайни ислямски организации са обявили главозамайваща парична награда за главата на Рушди заради романа му „Сатанински строфи“ (1988 г.), възприеман като богохулствен. Ведната след публикуването му излиза и „фетва“ - религиозен едикт, който призовава мюсюлманите да убият писателя. Въпреки това той не спира да пише, да участва на световни литературни събития и да живее с високо вдигната глава, вперил ясен поглед в търсенето на истина и ред в 21.век.

Докато светът се моли за оцеляването на един от най-великите съвременни писатели, ние ви споделяме реакции за случилото се, които ни дават още глас на ужасяващото престъпление и на това колко е важно да не се мълчи.

В интервю за Guardian писателят Казуо Ишигуро споделя: „През всичките тези години той беше невероятно смел, като непрекъснато се излагаше на опасност в името на правото да мисли и говори свободно, въпреки опасностите, които никога не изчезваха. Силно се надяваме се, че той ще се справи“.

Стивън Кинг публикува в Туитър: „Надявам се, че Салман Рушди е добре“.

Иън Макюън, който е и близък приятел на Рушди, разкритикува „ужасяващото нападение“, като заяви, че то „представлява посегателство срещу свободата на мисълта и словото“.

Дж. К. Роулинг също осъди „ужасяващата новина“, като добавя: „Чувствам се много зле в момента. Дано той е добре“.

Френският президент Еманюел Макрон заявява:

Вече 33 години Салман Рушди е олицетворение на свободата и борбата срещу мракобесието. Той стана жертва на страхлива атака на силите на омразата и варварщината. Неговата битка е наша битка, битка на света. Сега, повече от всякога, стоим до него.

Писателят Захари Карабашлиев споделя във фейсбук:
„Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат срещу Салман Рушди остават въпросите - докога, ние, свободните хора можем да толерираме агресията срещу нашите ценности, срещу нашите идеи и свободи? Мисля си и за писателя Георги Марков, разбира се - убит в Лондон от същата омраза към словото, от същия тоталитарен бяс, който познаваме и от нацистка Германия и в СССР и комунистическия блок, а сега и в ислямския фундаментализъм. Атентатите срещу "Шарли Ебдо", Политковская, Хлебников, Тео Ван Гог и други незаглушими иначе гласове не са ли достатъчни, за да събудят либералния свят?

Големите въпроси: докога можем да толерираме аятоласи, кагебейци, путиноиди, нацисти и всякакви тоталитарни метастази да опитват да ни налагат собствените си идеологии - с нож, оръжие, самолети или атомни бомби?

Каква е нашата съпротива срещу тях? Трябва ли да сме толкова търпеливи? Не ги ли окуржаваме, ако сме толкова пасивни, колкото сме били досега? Не е ли по-лесно просто да ги победим, отколкото да ги чакаме да станат по-добри? Ще се превърнем ли в ТЯХ, ако отвръщаме на злото с подобно?"

Невежеството е злото. И защото е Невежество, то не схваща, че с нож, куршум, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее.

Светлозар Желев:
„Салман Рушди беше намушкан с нож в Ню Йорк по време на публична лекция. Все още няма информация за състоянието му. Дано да е жив и бързо да се възстанови. Думите и литературата, знанията и емпатията, които носят, въпросите, които задават, са опасни за фанатици, тирани, политици, манипулатори и социални инженери.“

Както Бай Ганьо уби автора си, и много други автори са били нападани и убивани за думите си. 

„Вижте какво се случва в Русия, в Китай, какво се случи в Турция след така наречения опит за преврат. Там горяха книги, направиха го в Полша, дори с „Хари Потър“, случва се в Русия.Да пазим думите и да ги разпространяваме, да популяризираме добрите книги, за да оцелеят доброто и свободата в тях, и да променят.“

А Георги Господинов разказва своята лична история с него:
„На първия си Бруклински фестивал го срещнах в стаята за участници минути преди да излезе за своето четене. Показваше фокуси на едно момченце на около 7-8, явно дете на жената, която чистеше наоколо. Момченцето го гледаше с ококорени очи, после поиска да узнае тайната на фокуса, а Салман Рушди му каза, аа, големите фокусници не си издават тайните. После му показа, разбира се. Заговорих го, поисках да ги снимам с детето, ще потърся снимката. Попита ме какво представям, участието ми беше след неговото. Казах, че представям един роман, Физика на тъгата, и там има една кратка глава, в която той е герой. (Истината е, че му подарих книгата с лека неловкост, защото там сцената с него е малко смешна.) Той се пошегва, че сега се чувства задължен и той да вкара нещо в следващата си книга, за да върне жеста. И излезе за четенето. Разбира се, че като го видиш няма как да не мислиш за заплахата, която тегне над него и как се справя. Изглеждаше абсолютно спокоен. Вероятно както и в тази петъчна вечер.

Тази история си припомних когато научих за атаката срещу него. Помислих си за онова момче, вече сигурно мъж на 17, което също е видяло новината за атаката срещу неговия магьосник. Отвратителен акт.“

С нож можеш да убиеш човек, но не и писател, не и магьосник.