Синьото като цвят, чувство и философия
„Синева 006“ на Ай Натори
Предполага се, че октоподът вижда света само в синьо.
Дали начинът, по който неговото тяло възприема синьо, прилича на нашето синьо? И различните октоподи виждат ли цвета по различен начин? А какво е да си октопод и да не си виждал слънцето — би ли си помислил, че горе има дълбина? Или пък ще ти прилича на бавно минаващ пасаж? Такива въпроси се прокрадват, когато човек се вгледа твърде дълго в морето, в разкъсването и съединяването на водата и остават с тях, докато отливът не ги погълне отново.
За Ай Натори (Ai Natori) синьото е повече от цвят или въпрос. То поглъща платното ѝ и се превръща в основното средство, чрез което художничката въплъщава различни емоции в картините си. Натори има своя философия: синьото е цветът на морето, което дава началото на създанията, но е и цвят, обвързан със смъртта, когато телата губят топлината си. Според нея тази дихотомия ни сочи към идеята, че животът се съдържа в смъртта и, че в смъртта се съдържа животът. Тя разглежда тази смесица от противоречия и като неуловимо чувство, което непрекъснато се променя.
Повратна точка за Ай Натори е земетресението в Токио през 2011 г. От тогава тя вижда света като по-трудно място за живеене, но и по-красиво. Чрез синия цвят тя рисува себе си, другите, околната среда, красотата, човешката сила и момента, в който промяната заема централна роля, а нестабилността между живота и смъртта се смесва в едно цяло.
От 21 октомври до 1 ноември ще се състои първата самостоятелна изложба на Ай Натори UNDERCURRENT в Sato Gallery, Париж.
Следва серията ѝ от картини „Синева 006“.
Синева 050
Синева 050
Синева 053
Синева 053
Синева 015
Синева 052
Синева 058
