Буря в чаша вода

Срещаме се с групата „Последно повикване“ преди концерта им в „Бар Петък“ на 29-и май

„Последно повикване“ не е просто група, а музикална експлозия, която се случва, когато хората не се страхуват да задават трудните въпроси и да казват неудобните истини. Зад смелото им име стои още по-смел екип: Цветан Андреев (китара и вокали), Любомир Петров (текстове и изпълнителен продуцент), Ангел Ангелов (бас китара), Деян Илиев (барабани), Даниел Франк (китара), Свилен Ангелов (музикален продуцент), Филип Александров – Fingertone (програминг и клавирни инструменти), както и беквокалистите Виторио Греко и Диана Димитрова. В албума си „II“ те говорят за емоциите, за болките и радостите, за психичното здраве и крехкостта на човешката душа, за пеперудите, които се раждат от хаоса. В това интервю си говорим откровено за музиката като начин да оцелееш, за смисъла на заглавието „II“, за логистиката на записи в Залцбург и за посланието да не се плашим от собствените си емоции. И, разбира се, за изненадите, които са подготвили за феновете на предстоящия си концерт.

Как се роди идеята за създаването на дебютния ви албум „II“ и какво стои зад неговото заглавие?

Цветан: Идея за албум нямаше. :) Ние пишем в ритъм и гледаме на месец да имаме поне по едно ново парче. В един момент се натрупаха достатъчно песни за албум, което съвпадна и със спечелването на финансиране от Национален фонд „Култура“. Някак всичко се подреди и ето че 5 месеца по-късно резултатът е налице.

Любомир: Името „II“ го измислихме с Ангел Ангелов. Стори ни се забавно съчетанието между ПОСЛЕДНО ПОВИКВАНЕ и две. Също, това е нашият първи цял албум, но ние вече имаме издадено EP с името ПОСЛЕДНО ПОВИКВАНЕ, тъй че има и известна логика. Освен това осъзнахме, че има смешна асоциация с екшъните от 80-те и 90-те – „Кървав спорт“, после „Кървав спорт 2“ и т.н., не е един примерът. И си казахме с Цветан – ТОВА Е.

2/ Албумът разглежда теми като психичното здраве и емоционалното равновесие — как и защо избрахте точно тази посока?

Цветан: Държим да кажем, че тази тема, както и албумът, се появиха спонтанно. Не сме имали за цел непременно да разглеждаме проблема с емоционалното здраве. Когато обаче подредихме парчетата, посланието изскочи само. Албумът представлява пътешествие през вътрешния свят на обикновения човек и сблъскването му с най-широк спектър от емоции, понякога стигащи до крайност. Всяка песен в него е стая или коридор в този лабиринт от чувства, отразяваща различно емоционално състояние или аспект от живота. За нас тази тема не е просто модна тенденция, а съществена част от човешкото съществуване, която често остава в сянка или е обгърната от стигма. Особено в България сме силно склонни да пренебрегваме душевното здраве и затова смятаме, че въпросът трябва да бъде повдиган.

3/ Какво искате да усети слушателят, когато чуе „II“ от начало до край?

Ангел: Искаме да вдъхновим хората да бъдат по-отворени за своите емоции и да не се страхуват да говорят за тях, насърчавайки по-осъзнато емоционално състояние в обществото. Бихме се радвали, ако слушателят се припознае в нашите песни и се идентифицира с тях. Имаме за идея да създаваме музика, която резонира дълбоко със слушателите и която ги кара да се почувстват разбрани.

4/ Разкажете ни за работния процес по албума — какво беше най-предизвикателното и най-вдъхновяващото?

Любомир: Всичко стана много бързо. Забавлявахме се и се наслаждавахме на всеки етап от процеса – от създаването на музикалните теми, през брейнсторминга за текстовете, до записването, смесването и заснемането на клипа към „Щастието на пеперудите“. Предизвикателна може би беше единствено логистиката по записите, които реализирахме при нашия музикален продуцент Свилен Ангелов в Залцбург, Австрия. Но и това имаше своите забавни аспекти. :)


5/ Как протече заснемането на видеото към „Щастието на пеперудите“ и какво значение има то за цялостната концепция на албума?

Цветан: Видеото на „Щастието на пеперудите“ бе заснето, смея да кажа, с изключителна лекота. Пред обектива на Женя Таукчи, известен като BrokenSiemens, Филип Аврамов и Мая Бежанска просто се развихриха. Ние с Любомир, вместо както обикновено да ръсим акъл, стояхме и настръхнали наблюдавахме как идеята ни се реализира по възможно най-добрия начин. Огромен респект за тези невероятни професионалисти.

Клипът естествено затваря цикъла на албума с ясното послание: Говорете! Говорете помежду си! Не оставяйте недоизказани чувства и мисли, защото това е доказано вредно за вас и околните.

6/ Какви емоции и преживявания вдъхновиха конкретните песни от албума — бихте ли споделили лична история зад някоя от тях?

Ангел: Най-обикновени житейски случки... :) Спречкване с приятел, неприятности на работа, любов – все неща от ежедневието, неща, през които всеки минава. Няма нищо лично, всичко, което разглеждаме в песните си, е наше колективно виждане за заобикалящата ни реалност.

7/ Какво могат да очакват феновете от промо концерта на 29 май и има ли изненади, които бихте искали да загатнете?

Любомир: Да очакват качествена музика, поднесена от чудесни музиканти. Да очакват изненади за всички сетива! Обичаме да сме пред публика и нямаме търпение да дойде 29-и май. На сцената на „Бар Петък“ ще се качи и нашият приятел Wosh MC, за да попее за някои негови „последни повиквания“. Заповядайте!


Последно повикване музика българска музика

бюлетин

още интеракция