„Тялото, полът и идентичността засягат най-интимното ни разбиране за това кои сме“

Венета Андрова (р. 1985 г., София) е визуална художничка и режисьорка, която работи между Берлин и София. Чрез своите проекти тя изследва как технологичните инфраструктури, мрежите за дезинформация и автоматизираните медии оформят възприятието, политическото въображение и социалната реалност. Проектите ѝ съчетават документални материали, архивни следи, данни и компютърно генерирани изображения, за да създадат хибридни кинематографични форми, които правят осезаема тяхната основна логика: политическата икономика на дезинформацията и автоматизираната пропаганда, преплитането на човешкия труд и действието на машините, както и механизмите, чрез които реалността се създава, медиира и управлява.

Премиерата на най-новия ѝ филм, Spray and Pray (2026) е била в Международния конкурс за късометражни филми на Visions du Réel, бил е представен като част от българския павилион на 61-вата Международна изложба на изкуствата – Венецианското биенале, и е получила почетно отличие на Prix Ars Electronica. Сред предишните ѝ филми са AIVA (2020), отличен с наградата „Award of Distinction“ на Prix Ars Electronica, и From My Desert (2019), номиниран за немската награда за късометражен филм.

В Spray and Pray разглеждате страха като средство за контрол. Кога той престава да бъде естествена човешка реакция?

Не мисля, че страхът в някакъв момент престава да бъде естествена реакция. Именно защото е толкова непосредствен и дълбоко заложен в нас, той лесно може да бъде използван за манипулация и влияние. В Spray and Pray разглеждам какво се случва, когато страхът се превърне в ресурс, който може да бъде измерван, разпространяван и монетизиран. Това става, когато той бъде отделен от конкретната непосредствена опасност и започне да се произвежда систематично чрез повторение, внушение и постоянно създаване на нови врагове. Тогава страхът вече не ни помага да реагираме на реалността, а започва да организира и изкривява начина, по който я възприемаме.

Вашият проект се съсредоточава специално върху новини, свързани с т.нар. „джендър пропаганда“ и архивира всички статии с думата „джендър“ от своя нов сайт-гъба – техните заглавия, както и изображенията към статиите. Така свързвате дезинформацията с феминизма, правата на ЛГБТИ+ хората, сексуалното образование и идеята за „традиционното семейство“. Защо именно темите, свързани с тялото, пола и идентичността, са толкова ефективен материал за производство на страх?

Тялото, полът и идентичността засягат най-интимното ни разбиране за това кои сме. Затова през тях лесно могат да бъдат активирани силни чувства като страх, срам, отвращение или и желание за защита. Сложни политически и обществени процеси се превеждат на езика на непосредствената лична заплаха: „идват за децата ви“, „разрушават семейството“, „отнемат идентичността ви“. В публикациите, които изследвах, фигури като „джендъра“ и „бежанеца“ често изпълняват сходна функция. Те са представяни като някой, който идва отвън, прекрачва установени граници и застрашава въображаемата цялост на семейството, нацията или културата. Така разпръснати тревоги, свързани с икономическа несигурност, демографска криза или недоверие в институциите, получават конкретно лице и тяло. Вместо да се говори за причините за тези кризи, страхът се насочва към определена група. Самата група може да се сменя, но механизмът остава един и същ: сложният обществен проблем се превръща в конфликт между „нас“ и онези, които уж застрашават начина ни на живот.

След като години наред сте наблюдавали как страхът се произвежда, разпространява и превръща в инструмент за влияние, промени ли това начина, по който самата вие се страхувате?

Не съм станала по-малко уязвима към страха. Познаването на механизмите не те прави имунизиран срещу тях. Но се опитвам да работя върху ритъма на собствената си реакция, да оставям малка пауза след първоначалния импулс и да си задавам няколко ключови въпроса: защо това съдържание достига до мен точно сега, какво се опитва да предизвика и кой печели от него?

Гъбата във видеото едновременно изглежда комична и леко зловеща. Търсихте ли съзнателно това противоречие между абсурда и заплахата?

Да, съзнателно търсех напрежението между комичното и зловещото. Гъбата изглежда сипматична и отблъскваща едновременно. Тя се размножава чрез спори и образува огромни мрежи под подвърхността, докато ние виждаме само отделните им проявления. Това много точно описва сайтовете-гъби: виждаме отделни страници и публикации, но инфраструктурата, която ги свързва, остава скрита. Опасността в тези мрежи не изглежда непременно зловеща. Тя често идва през баналното, забавното и привидно безобидното. Комичното не отменя заплахата, а понякога е начинът, по който тя става приемлива и започва да се разпространява.

Какво ви даде анимацията, което един традиционен документален филм или журналистическо разследване не би могъл да даде на тази история?

Анимацията ми позволи да направя видими взаимовръзките в една инфраструктура, проектирана да остане непрозрачна. Сайтовете-гъби са част от разпределена система от автоматизирани процеси, рекламни механизми и човешки труд. Филмът стъпва върху труда на журналисти и изследователи, но превежда натрупаното знание в художествена форма. Работя предимно с CGI и игрови енджини, където имам възможостта да изграждам виртуални светове. В тях архивни материали, интервюта, данни и дигитални следи влизат във връзка и разкриват зависимости, които иначе остават скрити. В Spray and Pray не възпроизвеждам конкретни събития и не представям реални личности. Създавам персонажи, които въплъщават различни функции в системата. Гъбата например е изцяло фикционална фигура, но говори само с реални заглавия от моя архив. Човешките персонажи се основават на действителни роли, но лицата и гласовете им са синтетични. Затова определям работата си като спекулативна документалистика. Тя се основава на реални материали и документални методи, но ги организира в конструиран свят. Анимацията не просто илюстрира изследването, а създава условия различните му елементи да взаимодействат. Така филмът поставя въпроса не само какво е достоверно, но и как образите, технологиите и разказите непрестанно конструират реалността, която възприемаме.

Spray and Pray интервю Венета Андрова