Дамян Дамянов за дните, прекарани в самоизолация

В тези трудни дни, в които често имаме чувството, че светът е поставен на пауза (а може би има нужда точно от това, от почивка от нас самите), АртАкция реши да попита интересни и обичани от редакцията хора кои са петте неща, които правят по време на самоизолацията и кои са петте неща, които ще направят, след като този период отмине. Днес разговаряме с художника Дамян Дамянов:

Пет неща, които правя по време на самоизолацията

Най-баналните и прекрасни открития: книгоразделители, оставени между страниците на започнати романи, сборници с разкази, популярна наука и т.н. Четенето е било, е, и ще продължава да бъде спасителен пояс в "интересни времена“.

Под балкона ни има вишна, която всяка година избухва с тежки цветове, но винаги съм гледал на нея като нещо зад прозореца. Придърпах един стол на възтесния балкон и цветовете й греят пред мен с ослепителната красота на всички овощни градини. Свръх-изтънчено преживяване с японски привкус и благодарност към чудото на живота.

Бира по никое време. А защо не и чаша уиски. Да, човек понякога има нужда от питие. И тъй като не се вписвам в романтичната представа за художник – затворен, сприхав и обикновено пиян, а вместо това винаги гоня стрелките, сега май е подходящ момент да поспра и да си налея едно малко. Просто ей така, по чърчиловски маниер. 

“Morning, keep the streets empty for me”

Бягане сутрин, в която сутрин си поискам. Прозорецът ми за тренировки обикновено е отворен през уикенда, както и по време на твърде многото празници в Републиката. Сега обаче мога да имам своите 10 км в който и да е ден от седмицата и да преоткривам колко страшен, но и красив изглежда светът без нас.

Размразяването на някои стари проекти – типографски, илюстрации, комикси… Нереализирани идеи с дълъг инкубационен период. Може би Вселената ми казва, че точна сега им е времето. Дано не съм я разбрал погрешно.

Пет неща, които ще направя, когато самоизолацията и пандемията отминат

Лежането на открито, вдъхновяващо място. Дори имам предвид точно определен кей на Сена. Почти се бях запътил натам с бутилка розе, докато нещата не излязоха от контрол и Джон Ленън за пореден път се оказа болезнено прав по отношение на "живота, който се случва, докато си правим други планове“.

Рестартиране на общуването с другите. Истинското изпитание тепърва предстои. Стоенето между стени с пълен хладилник и постоянен интернет си е направо луксозно преживяване в сравнение с това, което ще последва – объркани животи, социално и духовно обедняване и класово разслоение. Няма човек, който да не бъде поразен в една или друга степен от случващото ни се и да не дели живота си на "преди“ и "след“. Ще трябва да се справим с това и да разчитаме един на друг.

Моментите с близките хора – открито, по-често и отблизо. Изживяването на всеки миг от това общуване, защото в крайна сметка времето на всеки от нас е количествена величина

Прекрояването на близкото бъдеще. Първо трябва да видим какви са пораженията и какви съкровища ще останат след руините на това, което е било. Ю. Н. Харари пише, че модерността се основава на вярата в утрешния ден, на убеждението, че утре ще сме по-богати, по-здрави, по-дълголетни. След този стрес-тест ще живеем с усещането, че заедно сме преживели нещо като малка смърт на предишния си, нека си признаем, разглезил ни свят. Ще си имаме едно наум. Както и скрит survival kit, включващ спирт, маски и кой знае какво още.

Всички ще научим урока си. Историята е не само най-добрият учител, но се оказа и най-непредвидимият. Напоследък често я виждахме щедра и усмихната, а в следващия миг усмивката й се превърна в гримаса. Ще си припомним по трудния начин това, което уж си знаем – че нищо не е даденост и трябва да ценим всеки миг, в който кулата от карти си е все още на мястото. Най-малкият полъх ще я събори, също както преди нас са рухвали империи. Надявам се обаче тази криза да ни сближи повече. За пръв път от поне век насам всички сме обединени срещу един враг. Без значение на пол, религия, раса и идеология – опасността е надвиснала над всички и за да победим, трябва да оставим всичко назад и просто да бъдем сплотени и да сме човеци. А след това ще можем толкова повече.

Редакцията ни припомня, че сега, повече от всякога, е важно да сме силни, разумни и да останем у дома. За да можем съвсем скоро да се порадваме на пролетта истински.