Златното сечение: Числото на хармонията

Да, разбира се, че красотата е в очите на онзи, който ѝ се любува, но има и друга гледна точка - обективната. Идеята за златното сечение може и да изглежда сложна, но истината е, че то живее в природата около нас от край време и се крие в простичката същност на баланса и хармонията. Кога нещо ни изглежда хармонично? Защо едни произведения на изкуството и архитектурата ни действат по един начин, когато ги гледаме, а други ни оставят усещане за нещо не както трябва? Всичко това е въпрос на т.нар. “естетическа хармония”, а нейната есенция живее зад понятието “златно сечение”.

Златното сечение представлява ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква Ф и има стойност приблизително равна на 1,618. С една дума - числото на хармонията, което може да бъде приложено във всички проявления на визуалното и да направи тези проявления с изящни и балансирани пропорции. Числото може да бъде изведено чрез спиралата на Фибоначи, която придоби особена популярност покрай хитовия роман на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”. В него авторът изгражда мистериозния си сюжет около Леонардо да Винчи, златното сечение и витрувианския човек. Витрувианският човек е скица на да Винчи, на която е изобразена гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите или Златното сечение.

Познато още като “Божественото сечение”, Ф (първата буква от името на древногръцкия скулптор Фидий) е понятие, заредено с особен смисъл и заряд. И въпреки точното му математическо отражение, то е по-скоро средство за творене, а не шаблон. Златното сечение съществува природата в естествен вид. То не е “измислено” от човешки ум, а винаги е било наоколо и най-просто може да бъде описано с думи като хармония, симетрия и баланс. Природата си знае работата и умее да създава красота - цветът на розата, сърцевината на слънчогледа, листата на растенията, формата на охлювата черупка, водовъртежите, Млечния път... Затова и единственото, което човек е трябвало да направи, е да разбире формулата ѝ, за да може да създава красота по близък начин.

Смята се, че златното сечение се използвало още от древните египтяни, защото отношения, близки до неговата стойност, се срещат в пропорциите на пирамидите. Например отношението на височината на страна на пирамидата в Гиза към нейната дължина в основата е равно на Ф/2. Разбира се, златното сечение се шири и в света на древните гърци, където най-вероятно е и неговият корен. Това изглежда напълно естествено, защото коя култура е по-плодотворна в отношението си към красотата и изяществото? Именно възраждането на култа към древногръцките идеали за красота и симетрия са главната действаща сила в Ренесанса. И тук се намесва и гореспоменатия Леонардо да Винчи.

Да Винчи, освен художник, е и математик, изобретател, естествоизпитател и ренесансова личност в най-пълния смисъл на думата. Интересът му към перфектните пропорции го отвежда и до числата на Фибоначи и златното сечение, което откриваме на изключително много в изкуството и записките му. Може би едно от най-знаковите произведения, където φ живее, е “Тайната вечеря”, тъй като тя е създадена, изцяло спазвайки идеята на златното сечение. Естествено е, че “божественото сечение” намира отражение и в картините на съвременника и донякъде съперник на да Винчи Микеланджело, който по това време създава своя знаков шедьовър на тавана на Сикстинската капела. “Сътворението на Адам” също носи принципите на златното сечение. Не е ясно обаче дали това се е случило инстинктивно или съзнателно, тъй като Буонароти не е бил така запознат и запален по математиката и науката, както Леонардо.

Излишно е да казваме, че това е миниатюрна част от великите примери за “божието сечение”. Примерите са безкрайно много и минават през Ботичели, Сюра, Дали и стигат до наши дни, когато φ достига до още повече проявления на визуалното изкуство. В днешно време златното сечение се е превърнало в единствен принцип на хармонията и се крие зад много от най-набиващите се на очи и до болка познати символи, лога и проявления на визуалното изкуство - като логата на Пепси и Туитър, например, макар че далеч предпочитане да го търсим в картини като “Мона Лиза”.

Истината е, че красотата е, колкото субективна, толкова и обективна. Понякога има формула за хармонията и понякога тя е надмогнала векове, в които светът, изкуството, природата са се променяли, но тя е останала непокътната. А тайната на нейната непреходност може би се крие именно в непоклатимите ѝ устои, които надживяват всичко.