По какво си приличат Тейлър Суифт и световната икономика?

Георги Тенев

Според глобалната платформа за наблюдение на бизнеса „Статиста“, малко беше нужно на пазара на изкуство, за да се възстанови до нивата от 2019 година. Да вдигне гребен както преди пандемията! И все пак, тревога заради икономическото забавяне има.

Какво казват цифрите и какви са прогнозите след голямото търговско събитие Арт Базел в Швейцария през месец юни?

Поне що се отнася до броя на галериите, предлагащи изкуство, оптимизъм съществува. През 2023-а, изложителите бяха намалели, макар и с малко, спрямо 2022-а година. Новото издание на изложението обаче не показва отстъпления, напротив – 22 галерии идват за първи път, включително такива от Сао Паоло, двама нови изложители от Шанхай, от Тайпе, Джакарта, Осака и Сеул. Участието в Арт Базел е изключителен логистичен проект с повишена сложност. Всеки квадратен метър тук се наема средно за 800 швейцарски франка, а някои павилиони със своя дизайн и конструктивна концепция не отстъпват на самите галерии в оригиналната им локация.

Над главите ни пък, в невидимия за публиката етаж, се разпростира на хиляди и хиляди квадратни метри сектор „Логиситка“ на Арт Базел. Особено за галеристите, които нямат свои складове наблизо, всеки тон повече в транспорт, съхранение и монтаж/демонтаж на творби се изразява в четирицифрени суми. Затова през последната година логистичният процес бележи и иновации – някои галерии се насочват към производство на творбите „на място“.

*

Един от рекордите на Арт Базел 2024 е сделката, сключена от галерията на Давид Цвирнер за творба на американската художничка Джоан Митчел. Частен колекционер купи внушителното експресивно платно на Митчел „Слънчогледи“ (1990-91) за също така внушителните 20 милиона долара. Митчел създава картината в края на живота си и това е едно от последните ѝ послания в изкуството, в годината, когато е отличена с Grand Prix des Arts на град Париж.

Колкото и авангардно и дори провокативно да стои на фона на едноименните работи на Ван Гог, платното на Митчел всъщност е пълно с огромна носталгия по формата, цвета, обекта. Това не е концептуална работа, а чисто посвещение на живописта като образ. Работа с цвета и вътре в пространството на формата, не около нея и в идеята или възприятието на зрителското око. Преди години, за една ретроспектива на тези късни творби на Митчел, влиятелният историк на американското изкуство Р. Маршал отбелязва каква привързаност и адмирация е изпитвала американската художничка към Сезан и Ван Гог, към Моне. Може би разпадащите се слънчогледи на Митчел са размишление за нетрайността, смъртността – но и някаква надежда за преход отвъд, в безкрайността и безсмъртието на елементите, съставящи всяка цялост – материя, цвят.

*

Но не мислете, че трябва да имаш милиони в джоба, за да се насладиш на съвременно изкуство в Базел. Нещо повече, не е необходимо дори да купуваш билет, и все пак имаш своя шанс да бъдеш част от (иначе претенциозната и взискателна) публика на това най-престижно изложение. Градът беше изпъстрен с изобилие от акции и демократично поднесени проекти, тъй наречената секция „Паркур“. И изобщо, проектите „в движение“ и търсенето на изложбени зони встрани от традиционните пространства, са нещо любимо на Майке Крузе. Тя е новата директорка на Арт Базел, но за нея тази позиция е по-скоро завръщане. Крузе вече е била директор по комуникациите на изложението преди повече от десетина години, като заемаше същата позиция и в Арт Базел Маями. Скоро след 2000 г. тя е от хората, които разместват пластовете в берлинската сцена на съвременното изкуство. Затова и някак логично секцията „Паркур“ на арт-панаира е поверена на неуморната германска кураторка Стефани Хеслер. Ето и резултата:

По протежение и встрани от „Кларащрасе“, която свързва моста над Рейн с „Панаирния площад“, ни очакват витрини на магазини, превърнати в галерии. Скулптури изникват също между ежедневните улични обекти. Една пекарна в ремонт отваря врати, а в кухненската ѝ част гледаме видеоинсталация на режисьора Понг Зучанг. Скулптурата на Пол Табурет, проходила маса с животински крака, ни гледа зад витрината на бивша аптека на „Кларащрасе“ №22.

Това, че Стефани Хеслер дирижира преосмислянето на проекта „Паркур“, е стратегическо решение. След като прави селекцията на десетки големи събития, сред които Биеналето МОМЕНТА в Монреал, проекта за Берлинер Фестшпиле в Гропиус Бау и Оушън Спейс във Венеция, през 2022 Хеслер поема поста директор на Суис Институт – Ню Йорк. Това е амбициозната фондация за развитие и експерименти в изкуството, насърчавани през швейцарската културна перспектива. В този смисъл, Арт Базел не е просто и само място, на което се търгува изкуство и галеристи налагат своите автори на пазара – тук се развива определена културна политика.

Пазар, изкуство, бизнес – един кръг, който трябва да се върти, без да спира

Докладът за състоянието на търговията с произведения на изкуството, публикуван от изложението Арт Базел в партньорство с UBS Group, показва поне три тенденции през последната година – високите лихви правят инвестицията в модерна и съвременна скулптура и живопис, както и в скъпи антики, желана; на настроенията на купувачите обаче продължава да пречи политическата нестабилност на Европа с цялото сложно бъдеще по източната ѝ граница, също и непредвидимостта на следващите президентски избори в САЩ. Така, макар и предпазливо, The Art Market Report обобщава прогнозата си за 2024 година като една наследница на процесите през 2023-та. Анализът, считан за меродавен поне през последните две десетилетия, носи подписа на д-р Клеър МакЕндрю. Тя едновременно е авторитетна изследователка и академичен човек, но и има директен досег с пазарната вселена, като консултант на реалния бизнес. Според нея, в дълбочина има и други процеси. И те засягат не просто пазара на съвременни художествени творби, но далеч по-широкия контекст на понятията понятията „култура“, „изкуство“ и „забавление“.

„По какво си приличат Тейлър Суифт и световната икономика?“ – пита се реторично в анализа на Артс Економикс от Дъблин. – „По това, че със Суифт и Бионсе се случи нещо, което отразява процесите на 2023 г. Тогава трескавото купуване на стоки, което доминираше потребителските разходи през периода 2021-2022 г., отстъпи на тенденцията „having fun“ или харченето на пари за развлечения, за пътувания, отдих и „социалайзване“. Именно търсенето на забавление (с всичките му дълбоки социални конотации и добавена стойност) доведе до феноменалните продажби на всички места, предложени от звездите за техните концерти и събития, при това на „премиум“ цени. И тези процеси, както се доказва в The Art Market Report, са напълно логични: новите модели на труд, дистанционната и хибридна заетост, си казват думата. Расте търсенето на дейности за свободното време. Намаленото пътуване до офиси оставя свободно време, а свободното време иска своето. Изолираният престой у дома пък засилва желанието за по-интензивно лично взаимодействие – с хора и събития. Тук е мястото и на „културата на забавлението“, включително с нейните най-високи образци. И най-вече – накъдето и да върви инфлацията в САЩ и Европа, това не е отразено силно в ръст на безработицата. Оттам и куражът на потребителите да харчат не намалява.

И... да не забравяме Китай – там ги няма вече строгите противоепидемични мерки, затваряния и блокиране на събития и пазари. Вече видяхме, как през миналата година търгове и изложения имаха нереализирани наличности, които бързо отидоха на по-изгодна цена в ръцете на купувачите. Това допълнително оживи пазара и подсили общия ентусиазъм, стихнал едва в края на 2023 с не особено високите очаквания за икономически растеж.

Арт Базел изкуство икономика