Осемте „настоения“ на Пабло Пикасо

Пабло Пикасо e плодотворен автор на картини, графики, керамика и скулптури. Той е може би най-известният художник на XX век (макар често да бива критикуван за сексизма си). Каквото и да е мненито ни за Пикасо като човек, влиянието му върху развитието на модерното изкуство е неуспоримо. Представяме осемте ключови периода от кариерата му. 

1. Ранните експерименти на Пикасо

Пикасо е роден в артистично семейство и още в ранна възраст проявява своя талант. Той учи в академиите в Барселона и Мадрид и често посещава бара Els Quatre Gats (Четирите котки) - център на авангардното изкуство в Барселона. Първите му творби са в реалистичен стил с мека четка и топли цветове, повлияни от испански художници като Веласкес. Този пастелен портрет на майка му, нарисуван, когато е едва на 15 години, е почти импресионистичен. В края на 90-те години на XIX в. обаче той се насочва към творчеството на Анри дьо Тулуз-Лотрек и Едвард Мунк. В творчеството му се прокрадват по-плоски цветни блокове, по-малко завършена работа с четката и по-експресионистични тонове.

2. Синият период

Пикасо се премества в Париж през 1900 г., където живее в бохемска бедност, а от 1901 г. прекарва няколко години в работа с преобладаващо синя палитра. Тематиката му остава смесица от традиционни и реалистични теми като музиканти и майки с деца. Сплесканите, очертани форми продължават да показват влиянието на Мунк, издължените фигури показват почита му към Ел Греко, но настроението е най-важната характеристика. Картината „Старият китарист“ е нарисувана след самоубийството през 1901 г. на неговия приятел и колега Карлес Касагемас, което оказва дълбоко въздействие върху Пикасо. Китарата, изобразена в кафяво, ще се превърне в повтарящ се образ, а изкривената фигура загатва за бъдещите кубистични експерименти.

3. Розовият период на Пикасо

През 1906 г. настроението на Пикасо се променя и в платната му се появява по-топла руменина. Салтимбаните са пътуващи артисти и сюжетът препраща към традиционните фигури на Арлекин и Пиеро. Въпреки това има почти сюрреалистична странност в случайното групиране на фона на безизразен пейзаж. Много от цирковите артисти са испанци и Пикасо ясно се идентифицира с тях, рисувайки себе си като фигурата вляво. Необичайно големият мащаб - над два квадратни метра, сходен с този на „Demoiselles d'Avignon“ , подсказва за нарастващата увереност на Пикасо.

4. Африканският период на Пикасо

През 1907 г. Пикасо посещава експозициите на африканското изкуство в етнографския музей в Париж . Въздействието е незабавно. Двете фигури вдясно на „Demoiselles d'Avignon“ са нарисувани с маски в африкански стил. Пикасо не е сам в изследването си на така нареченото примитивно изкуство. Междувременно Пол Гоген изследва културата на Таити от 90-те години на XIX в.; Анри Матис пътува до Северна Африка през 1906 г. Пикасо обаче вероятно е отишъл по-далеч от всеки друг. В „Demoiselles d'Avignon“ хибридната фигура вляво има глава с по-тъмна кожа, централните жени гледат със силно стилизирани черти, а Пикасо е изоставил западните концепции за перспектива, моделиране и сянка.

5. Пикасо и раждането на кубизма

„Demoiselles d'Avignon“ създава фрагментарно, разкъсано усещане за пространство, което ще се превърне в основа за експериментите на Пикасо с кубизма. Докато работи с Жорж Брак от 1908 г., той използва традиционни теми - главно портрети, като този на търговеца на изкуство Амброаз Волар, и натюрморти- за да изследва нов език на изобразяване. Аналитичният кубизъм регистрира всички ъгли на гледане едновременно, като раздробява пространството и времето в сложен пъзел от ъгли, фасети и плоскости. Тези картини са предимно монохромни - цветът е допълнително усложнение. Други художници възприемат кубизма и се насочват към светлината, движението и абстракцията.

6. Синтетичен кубизъм, колаж и конструкция

От 1912 г. Пикасо експериментира с колаж и релефна скулптура, като използва материали от ежедневието, за да създава триизмерни версии на обектите, които преди това е рисувал. Това се отразява на живописта му по два начина. От една страна, той започва да използва надписи и илюзионистични похвати, които допълнително подчертават изкуствеността на рисуваната повърхност. От друга страна, поставя нов акцент върху опростяването, като работи с ясна, плоска и все по-абстрактна геометрия. 

7. Неокласистичен период на Пикасо

От 1917 г. в изкуството на Пикасо настъпват драматични промени. Отчасти това е вдъхновено от първото му посещение в Италия, но промяната може да се разглежда и в контекста на Първата световна война. Много художници, които ентусиазирано са прегръщали модернизма и модерността, са дълбоко шокирани от мащаба и ужаса на войната и реагират с по-консервативен стил. Простотата и солидността на фигурите в „Майка и дете “ се дължат колкото на неевропейското изкуство, толкова и на класицизма. Темата е разглеждана многократно от Пикасо, но сега тя придобива допълнителен отзвук: през 1921 г. той става баща.

8. Пикасо и сюрреализмът

От средата на 20-те години на ХХ век Пикасо прегръща новите сюрреалистични идеи, които се изследват в Париж от Андре Бретон и други. Синтезирайки идеите от предишните си творби, той създава сплескани, ясно очертани полуабстрактни форми, разчупено пространство и черти и повтарящи се мотиви като танцьори, музиканти и женска фигура. За пръв път от ранната му кариера цветът заема силно място. Той също така става открито политически, най-ярко изразен в „Герника“ (1937 г.).

Изглежда, че новаторският период в кариерата на Пикасо приключва с началото на Втората световна война. Останалата част от живота му преминава в преразглеждане на теми и идеи. Чрез кубизма той прави революция в двуизмерното изобразяване. Чрез експериментите си с колажа той проправя пътя на готовите модели и конструкции. По този начин той създава някои от най-емблематичните образи в изкуството на XX век.

Пабло Пикасо изобразително изкуство син период кубизъм колаж розов период