Между личното и универсалното: фотоизложбата „Честно казано, искам да се храня само с мъгла, като отшелник“ на Катрин Лонгли

Трудно ми е да се храня, когато съм сама.

Нямах този проблем, когато все още живеех вкъщи и всяка вечер ме посрещаше чиния с топла храна, или пък когато нещо, приготвено от мен, караше майка ми да се усмихне. Сега ми е трудно да сготвя нещо вкусно само за себе си, не искам да се старая. Ще си направя пиле с ориз, но няма да поръся порцията си с пресен магданоз, не, по-скоро бих си сварила паста с готов сос болонезе. Някои вечери просто ще остана гладна, защото не ми се полага допълнително усилие. Кой ще разбере?

За мен храната е демонстрация. За Рика храната са думите, които не може да изкаже пред хората. А за Мартин храната се е превърнала от удоволствие в необходимост, в гориво за тялото.

Личното отношение към храната изгражда част от една по-цялостна история – било то нашата собствена, или колективната история на което и да е време и пространство. Често подценявана и омаловажавана до средство за поддържане на живот, храната е невидимата връзка между събитията на дадено време. 

Във фотоизложбата на Катрин Лонгли „Честно казано, искам да се храня само с мъгла, като отшелник“ тази нишка излиза наяве. За целта авторката разговаря с десет човека на различна възраст, някои от които страдат от хранителни разстройства. Самата Лонгли е с наднормено тегло като малка, което оставя белег на връзката ѝ с храната занапред. Чрез индивидуалният поглед на всеки „персонаж“ от колективната история, Лонгли постепенно изгражда и разкрива плашещата реалност за културата на храненето в Япония. 

Всеки човек документира сам историята си с фотоапарат за еднократна употреба, което придава непретенциозност и автентичен нюанс. Подходите са различни – Лука заснема всяко ястие, с което се е хранила през последния месец, а Мина демонстрира разделената си идентичност между белгийските и японските си корени чрез ястията от двете култури, които приготвя. Може би най-сурови са снимките на Р.П.К, страдаща от булимия, която всеки ден ни показва как вижда тялото си. Критичната оценка струи от всяка снимка. 

Фотоизложбата е съставена от фрагменти, изградени от фрагменти. Историята на всяка личност е разказана в отделна секция, като освен визуални елементи включва автентичен текст от всеки човек, кореспонденции с Лонгли и откъси от академични статии. Чрез различните „съставки“ разглеждаме връзката с храната от повече от една гледна точка – това, което може и това, което не може да се каже с думи. Така нито визуалното, нито текста доминира в цялостния смисъл на историята. Невидима е нишката, свързваща преживяванията, с които ни сблъсква Лонгли, и е задача на наблюдателя да направи асоциацията между тях. Може би в тази дистанция между отделните фрагменти на изложбата се крие истината за нашата лична връзка с храната, която Лонгли ни приканва да изследваме.

От друга страна, фотоизложбата универсализира индивидуалното, като го представя в културните порядки на Япония. Разбираме, че голяма част от населението там страда от поднормено тегло, причинено от хранителни разстройства. Логли непряко изследва причините за това – японската „kawaii“ култура, мерките на правителството за лимит на допустимото тегло, или западното вглъбяване във външния вид, теглото и спазването на диети. Под формата на откъси от академични текстове, Лонгли ни намеква, че Кеничи не е единственият, който е класифициран като „метабо“ от властите след измерване на обиколката на талията му и не само майката на Рен започва да приготвя предимно диетична храна след популяризирането на тази култура на хранене.

В крайна сметка си тръгнах от галерията без конкретен извод за това каква трябва да бъде връзката ни с храната. Затвърдих си обаче знанието, че не съществува перфектна такава. Не съществува магично ястие, което да кара всички да се чувстват добре в тялото си, не съществува и идеалното тегло. Личната ни история е такава, каквато е – можем само да приемем началото и да се стремим да пренапишем края, ако не ни харесва.

Фотоизложбата „Честно казано, искам да се храня само с мъгла, като отшелник“ на Катрин Лонгли можете да разгледате в галерия „Синтезис“ до 24 юли 2025. 

Катрин Лонгли фотография изложба Синтезис