Акценти от Кан: „Страхливецът“ на Лукас Донт

Една от най-очакваните премиери в конкурсната програма на 79-я фестивал в Кан беше третият пълнометражен филм на белгийския режисьор Лукас Донт „Страхливецът“. Дебютният му филм „Момиче“ (2018 г.) печели „Златна камера“, а с втория „Близо“ (2022 г.) взема Гран При. Още с обявяването на официалната селекция през април „Страхливецът“ беше един от предопределените фаворити. Премиерата беше изпълнена с невъздържани, но заслужени комплименти и трескави дискусии впоследствие.

Почти три десетилетия Белгия бе представлявана от братята Дарден, но Лукас Донт е истинско откритие. Той е само на 34 години и с третия си филм доказва, че няма случайност или късмет в успеха на предишните му проекти.

Действието на „Страхливецът“ се развива на белгийския фронт през Първата световна война. Филмът не е военен, а е антивоенен, заради изместването на наратива от ужаса на войната към частния случай на една неочаквана любовна история между двама белгийски войници. Главният герой е Пиер. Той е деликатно, интровертно момче, чието място не е в окопите. Той не е убиец, възторжен войник или бъдещ герой. Едва пристигнал на терена, Пиер се запознава с екстравагантния Франсис, който се заема с налудничавата идея да забавлява фронтоваците с театрални и вариететни спектакли, преоблечен като жена. Любопитството на Пиер към Франсис прераства в трагична любовна история. Въпреки централната хомосексуална тематика, „Страхливецът“ се занимава повече с изследването на противоположности като страх и смелост, насилие и нежност, обреченост и надежда, плен и свобода, личното и социалното. Той не попада в клишета за хора с различната сексуалност, защото героите му преминават през проблеми, които касаят всеки един от нас.

Най-впечатляваща остава режисурата на Лукас Донт, която се проявява изненадващо във всяка сцена. Отвъд добре конструираната и прекрасно заснета история, „Страхливецът“ е изпълнен със силни режисьорски решения. Всеки кадър и всяка сцена съдържат необичайна перспектива, отношение към атмосферата и чувствителността на ситуацията. Нищо не е случайно показано. Спектаклите на Пиер, Франсис и техните приятели са произведение в произведението, крещящи и отчаяни като войната. А музикалното озвучаване е пълно с акапелни изпълнения на френски и белгийски военни песни.

Операторът Франк ван ден Еден е намерил точното разстояние между панорамата на Първата световна война и първата целувка между бъдещите любовници — разстояние, което в нито един момент не злоупотребява с капаните на военната патетика или на сладникавата сантименталност.

Актьорската игра на Еманюел Макиа (Пиер) и Валентин Кампан (Франсис) освобождава героите от сценария и ги превръщат в пълноценни личности. Заслужено, двамата получиха наградата за най-добра мъжка роля.

Очаквайте „Страхливецът“ - един от най-добрите филми на конкурса в Кан тази година.

Кан филми Страхливецът Лукас Донт