Хората, променили света: Алфред Хичкок

Тази година в средата на август светът на киното празнува 124 години от рождението на човекa, който Франсоа Трюфо нарича най-великият режисьор на всички времена. Човекът, чието второ име е съспенс. Тиранин, гений, почитател на блондинките и кръвта. Визионер и новатор за времето си. Колос на седмото изкуство. Британец със странно чувство за хумор и великолепно чувство за кино. Алфред Хичкок.

И тук е редно още в началото да препоръчам на всички, които се интересуват от този луд чвек и неговото творчество книгата Хичкок/Трюфо, както и филмa, направен по нея със същото заглавие. Една от най-известните фрази, които са лично негово дело гласи, че...

Продължителността на един филм трябва да е правопропорционална на издръжливостта на пикочния мехур.

Оттам и изключително популярната случка, в която той заключва вратите на киносалона по време на премиерата на "Психо“, за да не може никой, който е закъснял за прожекцията, да притеснява останалите зрители и да ги остави да се насладят на филма от край до край. В този ред на мисли, Хичкок има безброй крилати фрази, които заслужават внимание. В едно свое интервю той казва:

Идеята да убиеш човек никога не идва трудно, по-ужасно е, когато трябва да се отървеш от трупа и да разчистиш след себе си. Защото едно убийство никога не е лесно. Това се опитвам да покажа. Убийството е трудна, мръсна и неприятна задача.

Самият Хичкок е човекът, създал едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. До този момент не се е появил режисьор, който да има подобен на неговия новаторския нюх към разказването на страшни истории или на афинитета, който Хичкок носи по рождение към ужаса. Най-известният хорър на режисьора "Психо“, макар и създаден по книгата на Робърт Блох, в действителност е инспириран от истинската история на Еди Гийн "Гробокопачът от Плейнфийлд“. И това е само един от многото случаи, в които истински психопат служи за вдъхновение на седмото изкуство.

Преди време "Психо“ участва в едно преброяване, в което застана редом до"Гордост и предразсъдъци“ за произведения, за които хората най-често лъжат, че са чели или гледали. Но освен този великолепен трилър, майсторът на съспенса може да предложи и толкова много други чудесни неща. В този текст ще прочетете за няколко такива. Първото е"Въжето“. Освен, че е първият цветен филм на Хичкок, той е базиран на пиеса и именно оттам идват великолепния му камерен стил и първите опити на режисьора да имитира снимането в един кадър. Фактът, че действието се развива в една стая позволява това... Историята пък разказва за двама приятели, които решават да убият човек, да организират парти и да скрият трупа на видно място в апартамента, само за да разберат дали може да им се размине. Няма да ви издавам финала, ако не сте гледали филма, но ако познавате стила на Хич, може да се досетите как свършва всичко.   

В този смисъл Хичкок не е просто кралят на съспенса и ужаса (все пак това определение се отнася и до Стивън Кинг, при това абсолютно заслужено), но британският режисьор е една от най-ярките икони на популярната култура в киното. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното. Стилът на британеца е един от най-разпознаваемите. Ще го усетите, помиришете, видите и разберете по напрежението, което струи от всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – от Грейс Кели, през Ингрид Бергман, до Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и Ким Новак. Всички те си приличат по едно – всички са блондинки. Хичкок не крие афинитетът си към русите жени и изпитва почти болезнена нужда да наранява, макар и само на екран, голяма част от тях. Те са фатални, те са измамни, те са желани... 

Jim Warren

Много ярък пример именно за тези емоции е "Шемет“. Филм за обсесия, мъжко его и провокативна блондинка. Три от любимите теми на Хичкок. Джеймс Стюарт е мъж, нает от свой приятел, за да преследна съпругата му, която той подозира в изневяра. Нещата се заплитат, когато персонажът на Стюарт започва да усеща силно влечение към жената и почти става обсебен от нея, а някъде към финала и той, и зрителят разбират, че нищо не е такова, каквото е изглеждало в началото.

В този смисъл Джеймс Стюарт е един от актьорите, с които Хичкок работи много активно и двамата снимат цели четири филма заедно. Може да се каже, че му е любимец. Освен във "Въжето“ и" Шемет“ може да го гледате и в "Прозорец към двора“ и "Човекът, който знаеше твърде много“. Тяхната филмова дружба продължава цели 10 години. В този смисъл,"Прозорец към двора“ е друг абсолютно великолепен филм на Хичкок, който човек трябва да е гледал поне веднъж в живота си. Освен това е вторият път, в който дуото Хичкок-Грейс Кели се срещат на екран. И е един и от най-добрите и напрегнати трилъри на Хичкок. Лентата няколко пъти е служила за вдъхновение на повторна адаптация с подобни елементи, но никой друг не се е справял така, както Хич. Джеймс Стюарт играе ранен фонограф, който трябва да остане на стол вкъщи за възстановяване. Компания му прави ослепителна блондинка, в ролята на Грейс Кели. Всичко върви нормално, докато Стюарт не започва да наблюдава съседите си с бинокъл и не започва да подозира един от тях в убийство. Напрегнат и изключително добре разказан, "Прозорец към двора“ е символ за класа и чудесно кино в едно.  

Всички филми на Хичкок имат и друг обединяващ елемент. И това са образите на мъжете. Те винаги спасяват положението, те са обсебени, имат проблеми с егото, с достойнството и с недостойните професии. Другият най-често срещан актьор въвфилмите на Хич, освен Стюарт, е друг секссимволът на старото кино - Кари Грант. 

Интересен факт, свързан с Хичкок, са и малките роли на статист в собствените му филми. Тези и още редица други отличителни белези правят Хичкок толкова известно и задължително за гледане име в киното. Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на персонажите си. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени. Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат запомнени. Една от най-известните му фрази гласи:

Киното, това е животът без скучните моменти.

А друга казва, че един режисьор винаги трябва да кара публиката да страда колкото е възможно повече.

Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила шест десетилетия. Често определян като най-великият британски режисьор, той е класиран пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 година. По този повод вестник Daily Telegraph пише:

Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови, Хичкок прави повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, което би било напълно различно без него. Неговият усет беше към повествованието, безмилостно прикривайки ключова информация (от своите герои и от нас) и ангажирайки емоциите на публиката, както никой друг.

Известен и с множеството си интервюта и с воденото от него популярно телевизионно предаване, Хичкок се превръща в една от иконите на популярната култура в средата на XX век. По време на своята кариера Хичкок си изгражда специфичен и разпознаваем режисьорски стил. Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите.

Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст. Заради спецификата на своето творчество, както и поведението си на снимачната площадка, често е наричан както Краля на ужаса, така и тиранин и егоманиак. Но майстор Хич, както го наричат по-близките му хора, няма нищо против да поддържа този имидж. Все пак това е човекът, който за рождения ден на Мелани Грифит, дъщеря на актрисата Типи Хедрен, с която той работи в "Птиците“ и "Марни“ и по която той има почти обсесия по време на работата им, или поне така се говори, Хич подарява на малката Мелани кукла, представляваща майка й от филма "Птиците“, поставена в ковчег.

Един от спомените на друг майстор на киното Луис Бунюел за първата му среща с Хичкок, се случва малко след премиерата на "Тристана“ от 1970 и Хичкок цяла вечер му говори, че е ужасно впечатлен от отрязания крак на Катрин Деньов. На фона на днешните ужаси и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми може би звучат на някои хора като детска приказка. И все пак са по-майсторски направени от всеки треторазряден трилър, който може да си пуснете в петък вечер. Към нещата, които вече бяха препоръчани, е редно да се добавят и заглавия като"Набери М за убийство“ - първи опит на дуото Грейс Кели-Хич, "Птиците“ и "Марни“, "Да хванеш крадец“, както и почти всичко, което Хич е произвел в дългата си кариера. И за да завършим този текст в стила на режисьора, , ще ви цитираме Хичкок отново:

Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването за това е ужасно.

Точно като в неговите филми.

Прочетете повече и за Орсън Уейлс.