Володимир Зеленски: Диктаторът ще загуби

Ние ще продължим да се борим. Нямаме друга алтернатива, освен да се борим за свобода. И съм сигурен, че диктаторът ще загуби. Но думите трябва да звучат като през 1940 г. Да се чуват по всички екрани на свободния свят. Нуждаем се от нов Чаплин, който да докаже, че киното не е нямо. 

75-ото издание на кинофестивала в Кан започна с поглед, насочен към войната в Украйна. В обръщението си Зеленски призова режисьорите да се изправят срещу диктаторите, както Чарли Чаплин е сатиризирал Хитлер във „Великият диктаторът“. Залата реагира с бурни овации след речта му. Български превод на речта може да намерите по-долу. 

Първото издание е трябвало да започне на 1 септември 1939 г. в Кан, но тогава избухва Втората световна война. В продължение на шест години камерите били на фронтовата линия, заедно с цялото човечество. В продължение на шест години киното се борило за свобода и, за съжаление, се борило и в полза на диктатурата. Като погледнем към киното, можем да видим как свободата винаги възтържествува. Не позволява на диктаторите да завладеят сърцата на хората. 

Има много важни моменти по пътя. Най-значимото обаче е през 1940 година, когато на антагониста се противопоставя един, на пръв поглед, незабележим човек, който не прилича на герой. Но се оказва именно такъв. „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин не е унищожил истинския дикатор тогава. Но благодарение на него киното престава да бъде нямo. Нямо във всеки смисъл на думата. Киното говореше и това бе гласът на бъдещата победа на свободата. Тогава, през 1940, на екрана прозвуча: 

Омразата на хората ще отмине, диктаторите ще умрат, а властта, която са отнели от народа, ще се върне на народа и докато хората умират, свободата никога няма да изчезне...

И оттогава - от онези думи на героя, изигран от Чаплин - човечеството е създало много прекрасни филми. Изглежд,  всички разбирали, че човек може да завладее хората с красивото, събирайки ги край екраните, а не с грозното, събирайки ги в бомбоубежищата. Всички вярвали, че ужасът под формата на пълномащабна война, която би могла да обхване целия континент, няма да има продължение. Но отново, както и тогава, има диктатор. Но отново, както и тогава, се води война за свобода. Но отново, както и тогава, е необходимо киното да не бъде нямо.

На 24 февруари Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. Предвидена да продължи към Европа. И каква е тази война? Искам да отговоря на този въпрос възможно най-ясно. Въоръжен с думите, които използва киното след последната континентална война. Вече сте чували тези думи. Те звучат зловещо. На екрана. За съжаление, те се превърнаха в реалност. Помните ли? Помните ли как звучаха във филмите? 

Усещаш ли миризмата? Напалм, сине. Нищо друго в света не мирише така. Обичам миризмата на напалм сутрин...

Да, в Украйна всичко започна рано. В четири часа сутринта, когато чухме първите ракетни експлозии. Когато започнаха въздушните удари. И когато смъртта, влизайки в Украйна през границата, маркира оборудването си с аналог на свастиката - символа „Z“. 

Всички те искат да бъдат по-добри нацисти от Хитлер...

Не минава и седмица, в която да не бъдат открити масови гробове, убити и измъчвани хора на територията, където са били или още са руските войски. 229 деца са убити от руската инвазия.

Не стигнат доникъде, но убиват, убиват, убиват! Засяха Европа с трупове...

Видяхте какво направиха руските военни в малкия град Буча. Видяхте Мариупол. Видяхте Азовстал. Видяхте театъра, взривен от руската бомба. Между другото, той беше подобен на този, в който се намирате сега. Обикновени цивилни граждани се криеха там от обстрела. Два големи и забележими надписа „Деца“ бяха написани на асфалта близо до театъра. И ние никога няма да го забравим, защото това не е адът.

Войната не е ад. Войната си е война и адът си е ад. И от двете войната е много по-лоша...

Повече от 2000 руски ракети вече са ударили Украйна. Десетки градове са напълно разрушени. Разрушени са села. Повече от 500 000 украинци са депортирани принудително в Русия. Десетки хиляди са в руски лагери, създадени по модела на нацистките лагери. Никой не знае колко затворници ще оцелеят там. Но всички знаят кой е виновен.

Мислиш, че сапунът може да те измие?

Малко вероятно. Най-тежката война след Втората световна война вече е в Европа. На първо място, заради един човек, който е в Москва. Други хора умират всеки ден. И те няма да оживеят след фразата „Stop, cut!“. Но какво чуваме за всичко това сега? Ще мълчи ли киното или ще говори? Ако има диктатор, ако има война за свобода и ако отново, както тогава, всичко зависи от нашето обединение, ще остане ли киното извън това обединение? Градовете ни не са разрушени от визуални ефекти. Много украинци са се превърнали в Гуидо и обясняват на децата си защо трябва да се крият в мазето. Много украинци са станали като Алдо Рейн. Земята на нашата страна вече е осеяна с хиляди окопи. Ние ще продължим да се борим. Нямаме друга алтернатива, освен да се борим за свобода. Сигурен съм, че диктаторът ще загуби. Но думите трябва да звучат като през 1940 година. Да се чуват по всички екрани на свободния свят. Нуждаем се от нов Чаплин, който да докаже, че киното не е нямо. Спомнете си как звучеше тогава:

Алчността е отровила човешките души, заградила е света с омраза, вкарала ни е в мизерия и кръвопролитие. Развихме скорост, но се затворихме в себе си. Машината, която дава изобилие, ни оставя в нужда. Знанията са ни направили цинични. Хитростта ни - груби и нелюбезни. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Вместо от машини се нуждаем от човечност. Вместо от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. На тези, които ме слушат, казвам - не се отчайвайте… Омразата на хората ще отмине и диктаторите ще умрат.

Трябва най-накрая да спечелим тази битка. А се нуждаем от киното, което да осигури точно такъв финал. Така че всеки глас да е на страна на свободата. И както до сега, гласът на киното да бъде водещ. Благодаря на всички вас!

Слава на Украйна!