12 известни художнички, снимани с картините си

Луиз Буржоа

Луиз Буржоа започва да се занимава с изкуство през 20-те години на 20 век. Следва за кратко математика в Сорбоната и посещава школите по рисуване на Фернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен.

Известна е със своите абстрактни скулптури и инсталации, както и с поредицата от големи скулптори на паяци, поставени пред някои от най-големите музеи за изкуство в различни краища на света.

Фрида Кало

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е мексиканска художничка, представителка на т. нар. „наивистично изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. 

Творчеството ѝ е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера.

Тя е автор на 200 творби, предимно автопортрети. През 1939 г. нейни картини са изложени във Франция по покана на Андре Бретон. Една от творбите в тази изложба, която е в центъра Помпиду, става първата картина от мексикански художник, придобита от Лувъра. 

Алма Томас 

Алма Томас е художничка и учителка, живяла и работила във Вашингтон, окръг Колумбия, и днес е призната за една от най-големите американски художнички на XX век. Томас е най-известна с „буйните“, цветни, абстрактни картини, които създава след пенсионирането си от 35-годишната си кариера на преподавател по изобразително изкуство в гимназията „Шоу“ във Вашингтон.

Томас, която често е смятана за член на художественото движение „Вашингтонска цветна школа“, но е класифицирана от някои като експресионист, получава учителската си степен в Университета на окръг Колумбия (известен по това време като Miner Normal School). Постига успех като афроамериканска художничка въпреки сегрегацията и предразсъдъците по онова време.

Репутацията на Томас продължава да расте и след смъртта ѝ. Нейни картини са изложени в забележителни музеи и колекции и са обект на няколко книги и самостоятелни музейни изложби. През 2021 г. един музей продава картината на Томас „Цветната градина на Алма“ за 2,8 млн. долара.

Леонора Карингтън 

Родена през 1917 г. в заможно семейство в Клейтън Грийн, Ланкашър, Англия, Леонора Карингтън започва да рисува на тригодишна възраст. В тийнейджърските си години учи живопис при Амеди Озенфант. През 1937 г. се запознава с Макс Ернст и заживява с него в Париж.

По-късно Ернст е арестуван, а Карингтън избягва в Испания. Последвалите мъки на Карингтън, включително и тежкия ѝ престой в лудница в Испания, са описани във въздайстващата ѝ първа книга „Down Below“ (1944). Между 1938 и 1966 г. Карингтън участва в седем международни сюрреалистични изложби. 

През повечето от по-късните си години живее в Мексико, където сред най-близките ѝ приятели са други сюрреалисти в изгнание, а именно Бенжамен Пере, Ремедиос Варо и Луис Бунюел 

Ремедиос Варо

Варо израства в Испания, където е повлияна от баща си — инженер, който я учи да рисува, — и от строгото католическо училище, срещу което се бунтува. След като завършва училище за изкуствата, тя се занимава със сюрреализъм, като през 1937 г. се премества в Париж. 

Около 1941 г. бяга в Мексико, където поддържа контакти с колеги бежанци от европейския сюрреалистичен кръг, включително с художничката Леонора Карингтън, която става нейна най-близка приятелка и сътрудничка. В края на 40-те години на ХХ в. се издържа с комерсиална илюстрация. През следващите десетилетия тя посвещава все повече време и енергия на изкуството си и се задълбочава във фантастичните източници, които завладяват въображението ѝ. 

Въпреки че е известна като художник, Варо също така проектира костюми за театрални постановки. Дори сама изработва дрехите си, тъй като смята, че шивачите не познават достатъчно добре анатомията на женската фигура.

Доротеа Танинг

Доротея Танинг е родена през 1910 г. в Галесбърг, Илинойс, и учи в колежа „Нокс“ в родния си град, след което завършва живопис в Чикаго. За първи път се сблъсква със сюрреализма в Ню Йорк през 30-те години на ХХ век. През 40-те години на ХХ век нейният силен автопортрет „Рожден ден“ от 1942 г. привлича вниманието на колегата ѝ художник Макс Ернст - двамата се женят през 1946 г. Творбите ѝ от това време съчетават познатото със странното, изследват желанието и сексуалността. Oт 50-те години на ХХ век вече работи в Париж, а картините ѝ стават по-абстрактни. През 60-те години започва да прави скулптури от плат. 

Освен с изкуство Танинг се занима и с писане. Нейни стихотворения се появяват в редица литературни ревюта и списания като The Yale Review, Poetry, The Paris Review, The New Yorker, The Boston Review, The Southwest Review, Parnassus и др. 

Фейт Ринголд 

Ринголд израства в среда, която насърчава творчеството ѝ. Майката ѝ е моден дизайнер, а баща ѝ — запален разказвач. Тя живее сред процъфтяваща артистична сцена на Харлем, заобиколена от имена като Дюк Елингтън и Лангстън Хюз. Нейният приятел от детството, Сони Ролинс, който става изтъкнат джаз музикант, често посещава семейството ѝ и свири на саксофон на техни сбирки. Творчество на Рингголд е силно повлияно от хората, поезията и музиката, до които се докосва в детството си, както и от расизма, сексизма и сегрегацията, с които се сблъсква в ежедневието си.

Тя учи при художниците Робърт Гуатмей и Ясуо Куниоши. Запознава се и с гравьора Робърт Блекбърн, с когото 30 години по-късно си сътрудничи в серия от гравюри. Художествената ѝ практика е изключително разнообразна — от живопис до одеала, от скулптури и пърформанс до детски книги.

Клементийн Хънтър 

Клементийн Хънтър е чернокожа народна художничка, самоук от района на река Кейн в Луизиана, която живее и работи в плантацията Мелроуз.

Хънтър е роден в семейство на креоли от Луизиана в плантацията Хидън Хил. От малка започва да работи във ферма и никога не се научава да чете и пише. През петдесетте години започва да продава картините си, които скоро привличат вниманието на местно и национално ниво заради сложността, с която изобразява живота на чернокожите в Юга в началото на XX век.

Първите си картини продава за едва 25 цента. До края на живота си обаче творбите ѝ се излагат в музеи и се продават от търговци за хиляди долари. Клементийн Хънтър създава около 5000 до 10 000 картини през живота си.

Тамара де Лемпицка

Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло. По време на тези ваканции се запознава с ренесансовото изкуство на големите майстори, чиито картини разглежда във Флоренция, Рим и Венеция. 

След Октомврийската революция Лемпицка бяга в Париж, където успява да се реализира. Учи се при постимпресиониста Морис Денис, от когото взима наситените цветове, и при неокубиста Андре Лоте, от когото наследява геометричните изчистени линии. През 1922 г. прави първата си изложба. 

Става известна художничка към началото на 30-те години на XX век. Има изключителна жажда за нейното изкуство, тя фигурира на кориците на списания, рисува портрети на хора от висшето общество, а през 1934 г. се омъжва за богат колекционер. 

Хилма аф Клинт

След като получава средно образование, Хилма учи в Техническото училище (днес Училище по приложни изкуства), взема уроци по портретна живопис и в продължение на 5 години, до 1887 г., продължава обучението си в шведската Кралска академия на изкуствата. От края на 1880-те години до 1908 г. работи в собствено ателие в Стокхолм. През този период нейното творчество е силно повлияно от експресионизма на Едвард Мунк. Художничката рисува пейзажи, портрети и сюжетни картини, провежда първите си изложби.

Клинт се задълбочава в спиритични сеанси и много от нейните платна са рисуване според указания на нейните „духовни ръководители“. Нейните ярки, пъстри композиции са изпълнени с геометрични фигури, флорални и орнаментални мотиви. Открояват се отделни човешки фигури и букви.

Джорджия О‘Кийф

Още от малка изявява желание да стане художник и при това е подкрепена от майка си. Получава първи уроци по рисуване в Уисконсин. По-късно се учи в Чикаго и в Ню Йорк. През 1908 г. се запознава в Ню Йорк с фотографа и галерист Алфред Стиглиц, с когото по-късно, през 1924 г., сключва брак. 

Стиглиц изключително много фотографира О’Киф и я въвежда в кръга на своите приятели. Под негово влияние тя започва да рисува отново. През 1918 г. Джорджия се запознава с много от американските модернисти, които са част от кръга около Стиглиц. По това време тя започва да рисува с маслени бои като се отдалечава от своите акварели. От 1923 г. нейните пейзажи и натюрморти се показват активно по изложби и тя става все по-популярна. През 1925 г. показва своята първа широкоформатна картина на цвете „Петуния No. 2“ Завършва и картини на сгради от Ню Йорк.

Бриджит Райли 

Райли посещава колеж в Челтнъм (1946-1948 г.), след което учи изкуство в Голдсмитс Колидж (1949-52 г.), а по-късно и в Кралския колеж по изкуствата (1952-55 г.).

В крайна сметка започва работи в рекламната агенция „J. Walter Thompson“ като илюстратор на непълно работно време до 1962 г. Изложбата на Джаксън Полък в галерия Уайтчапъл през зимата на 1958 г. оказва голямо влияние върху нея.

Ранните ѝ творби са фигуративни и полуимпресионистични. Между 1958 и 1959 г. работата ѝ в рекламната агенция показва, че тя възприема стил на рисуване, основан на поантилистичната техника. Около 1960 г. започва да развива характерния си стил „Op Art“, състоящ се от черно-бели геометрични шарки, които изследват динамиката на зрението и предизвикват дезориентиращ ефект върху окото, като създават усещане за движение и цвят.

Кара Уокър

Уокър е родена през 1969 г. в Стоктън, Калифорния. Баща ѝ, Лари Уокър, е художник и професор. Уокър получава бакалавърска степен от Колежа по изкуствата в Атланта през 1991 г. и магистърска степен от Училището по дизайн в Роуд Айлънд през 1994 г.

Уокър е най-известна с панорамните си фризове от изрязани хартиени силуети, обикновено черни фигури на бяла стена, които разглеждат историята на американското робство и расизма чрез насилствени и тревожни образи. Тя създава и творби в гваш, акварел, видео анимация, кукли в сянка, прожекции с „магически фенер“, както и мащабни скулптурни инсталации като тази, поръчана от Tate Modern през 2019 г.