Творческо писане с Олга Токарчук и Георги Господинов

Какво разбрахме от писателите за писането по време на първото издание на „Литературни срещи“.

Олга Токарчук е полска писателка носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. Получава Нобеловата награда за литература за 2018 година за „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.

Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург. „Един от най-важните европейски писатели днес“, пише за него аржентинският писател и историк на четенето Алберто Мангел. Романът Физика на тъгата (2012) печели Наградата за централноевропейска литература „Ангелус“ (2019) и Международната литературна награда „Ян Михалски“ (2016), връчвана в Швейцария. „Времеубежище“ е обявен за Роман на годината от „НДФ "13 века България", печели датската награда „Цинклар“, наградата „Узедом“ и италианската награда „Премио Стрега Еуропео“.

Яна Лозева

Емпатията е основен писателски инструмент.

„Емпатията е основен инструмент на всяка писателка, на всеки писател по света.“ – Олга Токарчук
"Аз мисля, че вдъхновението и емпатията са свързани... Ако чуя история, която не е моя, но се вживея в нея и тя стане моя, това ме вдъхновява да я напиша по личен начин." – Георги Господинов

Олга Токарчук прави упражнения („по емпатия“), когато пътува зад граница и не разбира езика, който се говори там – разхожда се из града и чете околните по техните жестове, действия, как се обръщат един към друг, по какъв начин говорят, как се радват, как изразяват тъга. „Тогава ми се струва, че се докосвам до една истина, която иначе е замъглена от информацията, носена от езика“. Георги Господинов припомни на публиката в „Топлоцентрала“ колко важна е емпатията не само между хората, като цитира думите на Дарвин за животните: „Те са наши братя по болка“.


Трябва да четете.

„Да четат. За да се напише една страница трябва да се прочетат хиляди.“ – Олга Токарчук. 

Това е основният съвет на Олга Токарчук към младите писатели.

Подобно на Маргарет Атууд, която препоръчва да четем старите класически истории от Библията, митологията и приказките, Олга Токарчук споделя, че си струва да се връщаме към литературата, писана преди 100 и повече години - тази литература е изпълнена с чувствителност и интерперсонален гений, който в момента губим.

По време на срещата бяха споменати различни философи и писатели, включително: (течната действителност на) Зигмунт Бауман, (паноптикума на) Джереми Бентъм, Томас Нагел (и работата му „Какво е да бъдеш прилеп?“), (конят на) Ницше, Кафка, Радичков и др.


Скуката и „самотата“ са удобни помощници.

„Добро упражнение при писането е да ти е скучно.“ – Олга Токарчук. 

Токарчук обича да ходи на скучни срещи на автори или на лекции. Тогава е закотвена на едно място, неудобно ѝ е да излезе и е сама с мислите си, което ѝ позволява да развива своето въображението.


Да сменяте гледната точка.

„Да разкажем за нещо, което не сме.“ – Олга Токарчук 
„Няма друго изкуство или друга техника, която да прави по-добре това излизане от собственото съзнание и влизане, вселяване в съзнанието на другия.“ – Георги Господинов 
„Патриархалният, нарцистичен разказвач от първо лице , който знае всичко – той си отива и това е революция в литературата.“ – Олга Токарчук

Авторите обсъдиха и едно от най-важните писателски „средства“ – гледната точка. Господинов предложи версия на „Старецът и морето“ на Хемингуей, разказана от гледната точка на рибата, за да погледнем историята от гледна точка на губещия. Токарчук разказа за своите експерименти в писането на книги с „друг вид разказвачи“ и невъзможни гледни точки. Нещо, което я вълнува особено силно в последните ѝ творби.


Да търсят нови истории и форми.

„Нетрайното, малкото, трябва да бъде запечатано в историята.“ – Георги Господинов
„Губим думите, губим последователността на причинно-следствената връзка на изреченията и започваме да търсим форма, която е способна да обхване тази неправдоподобност на случилото се.“ – Олга Токарчук

Историите пазят и пренасят нетрайното. Антимонументалното може да бъде запечатано във времето. Според Господинов през 90-те години литературата е успяла да „разгради“ монументалния език и монументалния поглед. През това десетилетие у писателите се е развило самочувствието, че „може да се разказва всякак, че можеш да си измислиш всичко, жанр включително, че литературата може да бъде игра“. 

Олга Токарчук сподели впечатленията си за литературата на Централна и Източна Европа. За нея, в тази част на Европа мислим и пишем по-различно отколкото на Запад, заради бурната история, заради фрагментарността на живота ни. Историята ни изправя пред предизвикателства, на които не можем да реагираме по друг начин освен чрез гротеската или сюрреалистичното. Именно затова тя самата има проблем с реализма. „Целият ми писателски живот е свързан с война срещу реализма, може би защото не се доверявам на действителността“.

Именно малките истории (на губещите) и новите форми, които авторите използват, за да ги разкажат правят литературата на Централа и Источна Европа толкова интересна.

Яна Лозева


Да запазите художествеността в художествената литература

„Мисля че трябва да браним художествената литература, защото тя е изключително мощна. Тази мощ идва от митовете и басните и тя не трябва да участва в състезание при описването на реалността…“ - Олга Токарчук

Токарчук върви към вид сюрреализъм, като си играе с художественото слово, с фикцията и реалността. Тя дискутира с реалистичната литература и показва по колко изкуствен начин е създадена тя. „Надявам се художествената литература да преживее, защото дори най-сериозните от нас вътре имаме едно любопитно, ексцентрично дете, което иска да научи повече.“


Този „урок“ по „Творческо писане“ завършва по-различно от останалите. Като допълнение, на пресконференцията, Олга Токарчук отправи покана, една „задача по творческо писане“ – да се изправим пред въпроса за паноптиковата реалност, в която живеем. Да опишем живота в паноптикума, когато той не е затвор, а целият ни живот. 

„Бентам измисля паноптикума като затвор, в който всеки от нас постоянно бива наблюдаван и ние днес живеем в тази реалност. Постоянно се снимаме, постоянно се гледаме в социалните мрежи, постоянно наблюдаваме себе си и другите. Ако ме питате за една задача за творческо писане бих ви поканила да се изправите пред въпросите на тази действителност.“

Ако приемете предизвикателството на Олга Токарчук, изпратете ни текстовете си на [email protected], като добавите в темата на имейла #РазПисание.

бюлетин

още смарт