За мишките, хората и Джон Стайнбек

И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени. - Робърт Бърнс

Джон Ърнест Стайнбек няма представа, че летата, които като юноша прекарва в работа по ферми, ще се превърнат във вдъхновение за написването на един от най-великите романи в историята на литературата близо две десетилетия по-късно. Няма представа и че след още няколко десетилетия, облечен в строг костюм, ще се изправи пред целия свят, за да получи Нобеловата награда за литература. Но това се случва чак през 1962 година, а ние трябва да се върнем в началото, за да разберем най-добре финала.

Стайнбек е роден в самото начало на 20.век. в Салинас, Калифорния. Място, което ще се превърне в биещото сърце на книгите му и техен тих основен герой. Майка му, някога учителка, приема четенето като свещено занимание и успява да предаде любовта си към книгите и на сина си. Джон от малък е впечатлително и чувствително дете. Може много да се спекулира по темата и никога няма да разберем доколко сме прави, но най-вероятно именно през тези лета, в които е наемен работник из близките ферми, започва да се вглежда в хората и да попива историите, привичките и характерите им. По-късно работи с работници мигранти във ферми за захарно цвекло. Там той научава за по-суровите аспекти на живота им и по-тъмната страна на човешката природа. А второто десетилетие на века е твърде добра сцена, на която да се разгърнат и хубавите, и лошите страни на тези хора.

Краят на Първата световна война нахлува в САЩ с бурни икономически и екологични промени, носейки бедност, глад и хаос. Хияди души от Оклахома, Тексас и Канзас мигрират към Калифорния в търсене на нови земеделски перспективи и прехрана. Рецесия води до рязсък спад в цените на земеделските култури, което на практика означава, че фермерите са принуди да произвеждат още по-голямо количество, за да спечелят старите пари. За да се случи това, те купуват още земи и нови скъпи машини, които купуват с големи кредити. Но стоковата борса в края на 20-те се срива и картинката става още по-зловеща. Много банки фалират и опитват да съберат парите от длъжниците си, голяма част от които нямат възможност да върнат кредитите си и фалират. Безработицата скача до тавана и много хора обикалят от ферма на ферма в търсене на бягство от глада и мизерията. Увеличаването на земеделската дейност води до ерозия на ценната почва. Тази ерозия, съчетана със седемгодишна суша, започнала през 1931 г., превръща някогашните плодородни зелени пасища в подобен на пустиня регион, известен като Dust Bowl. Стотици хиляди фермери събират семействата и малкото си имущество и се отправят към Калифорния. Работниците мигранти стават известни като Оки, тъй като голяма част от първата вълна фермери еот Оклахома. Оки често били посрещани с презрение от калифорнийските фермери и местните жители, което само правело тяхната дислокация и бедност още по-неприятни.

Но надеждата е способна да вирее и в най-мрачните, страшни и непрогледни времена. Мъничкото огънче, че някъде там, в безкрайните зелени на Калифорния, се крие кътче земя, което ще превърнеш във ферма и дом, в която може би дори да гледаш зайци…

Джон Стайнбек публикува “За мишките и хората” през 1937 година. Приблизително 20 години след собствените си лета по околийските ферми и на живо от сриващия погром, който се случва със земята, земеделието и земеделците. Именно от тоз погром той извайва двама души, безкрайно различни един от друг и безкрайно свързани, именно заради различията си. Лени и Джордж вървят винаги заедно. Първо върви Джордж - дребен, жилав и винаги нащрек. Зад него е Лени, “един грамаден мъж с неопределено лице”, който десетилетия по-късно ще вдъхнови Стивън Кингс за създаването на един от най-трагическите и романтическите му герои Джон Кофи (“Зеленият път”). Двамата мъже отиват към ферма в Соледад, за да се отзоват на обява за работа. Това се развива именно през 30-те години, на сравнително близко разстояние от мястото, където Стайнбек е отраснал. Именно в този период той работи и върху поредица статии за Сан Франсиско кроникъл, озаглавена The Harvest Gypsies. За тази цел той обикаля региона, за да разговаря с мигрантите и да записва историите им. Може би някъде там е срещнал своите Джордж и Лени. Или хората, за които те са станали събирателни образи.

Има една поема на Робърт Бърнс, която се казва “На една мишка” (To a Mouse) и е написана през 1975. Част от нея гласи:

Ний с теб, мишле, сме все в беда,

кроиме смело — суета,

с една съдба сме на света

и мишките, и хората.

Аха да дойде радостта,

а вечен зора!

В едно интервю малко след излизането на “За мишките и хората” Стайнбек е попитан доколко поемата на Бърнс е повлиява върху написването на книгата му. Той отговаря донякъде уклончиво, като потвърждава, че е чел стихотворението и е че мотивите за разрушената мечта за дом, за паразита, който не иска, но унищожава и след това бяга, се припокриват. Така че е нормално да се търси, а и намира, интертекстуална връзка между двете произведения.

По-късно в същото интервю писателят обяснява, че основната причина да напише “За мишките и хората”, е да разкаже една история за голямата депресия и да опита да научи читателите си на важни уроци, свързани с расизма, предразсъдъците към умствено ограничените хора, както и за самотата между хората.

Макар днес “За мишките и хората” да стои непоклатимо на пиедестала на класиката, когато излиза, има критици, които не я приемат толкова радушно, тъй като я намират за прекалено моралистка и назидателна. Дори самите му агенти изразяват известни съмнения, че жестокостта в романа не е оправдана на фона на тясната времева линия и ограничени събития. Стайнбек обаче защитава новелата си с пламенно писмо и отказва да промени и ред от нея. Агентите нямат избор и се съгласяват. Странно, нали?

Днес главната призма, през която възприемаме историята, е емоционална, човешка, лична. Но вече е минал почти век от нейното написване и времето е издялкало онези трески на съвремието, които може би са били трънът в очите на литературните критици тогава. Читателите обаче обикват Джордж и Лени още тогава. И така до днес - две филмови екранизация по-късно, множество театрални постановки, опера, романът на Стайнбек е по-жив от всякога и остава едно от най-достъпните му издания, може би заради краткия си обем, може би заради простотата и чистотата на приятелството между Джордж и Лени, може би заради бруталния финал. А най-вероятно заради още хиляди причини, които милионите читатели по цял свят откриват за себе си.

“За мишките и хората” има много издания, включително и на български език. Надали има дом, в който книгите на Джон Стайнбек да не заемат уважително и челно място и да се предават от родители на деца. Но книгите, дори да не изгарят, понякога се амортизират, износват и разпадат. Особено онези, които са препрочитани многократно. Затова са нужни и нови, достойни издания на онези произведения и автори, които остават завинаги. Именно поради тази причина стартира и луксозната библиофилска поредица с произведения на Стайнбек, дело на изд. “Колибри”. Началото, естествено, бе поставено с шедьовъра “На изток от Рая”, а втората е “За мишките и хората”. Следват “Улица “Консервна”, “Тортила Флет”, “Зимата на нашето недоволство”, “Гроздовете на гнева”. И така, Стайнбек продължава да живее вечно.