Нов, пълен превод на поетическото наследство на Константинос Кавафис

Иван Б. Генов

2023 г. е знаменателна дата – навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис. Той е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата (!) през 1933 г. В края на XIX и първата половина на XX век гръцката колония била многобройна и богата. Всъщност, до 1913 г., вероятно в чужбина са живеели повече гърци, отколкото в младата гръцка държава на Балканите.

Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести при неговия брат в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой на семейството в Англия (1872 – 1877) малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език. След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката. Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си – под формата на дневник на английски език със заглавие „Constantinopoliad – an epic“. В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град. През 1892 г. британските власти го назначили на постоянна работа в Службата по напояването, където работил трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живял сам в апартамента си на прочутата александрийска улица „Лепсиус“ 10, днес „Кавафис“.

Кавафис не обичал да пътешества: през 1897 г. осъществил заедно с брат си Джон двумесечно пътуване до Париж и Лондон, а през лятото на 1901 г. за първи път се озовал в Атина. За първия си престой в Атина водил дневник на английски. Посетил Гърция само още два пъти до края на живота си.

Апартаментът на Кавафис на втория етаж на улица „Лепсиус“ с времето се превърнал в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създали особено, невинаги добро име. Описали са го личности като Никос Казандзакис, футуристът Томазо Филипо Маринети, Е. М. Форстър и мнозина други, които понякога се превръщали в открити врагове. Особено остър бил конфликтът му със смятания за национален поет в Гърция Костѝс Паламас, който очевидно се боял, че Кавафис можел да оспори господството му в гръцкия поетически свят.

В началото на ХХ век, подобно на далечната елинистическа епоха, Александрия била значителен духовен център с интернационален характер. Стихотворенията на Кавафис се публикували и станали предмет на обсъждане в гръкоезичните литературни издания. Критиката ги приела нееднозначно и невинаги добронамерено – особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това, поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.

До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания и никога не били събрани в книга. Тази необичайна „издателска“ практика на Кавафис и новаторската му поезия направила творбите му редки и търсени. Класическият облик на „канона“ от 154 стихотворения е оформен от литератора Г. П. Савидис, който събира в друго издание и всички непубликувани, недовършени и „отхвърлени“ от поета творби. Интересът към поезията на Кавафис в Гърция и чужбина нараснал лавинообразно едва след края на Втората световна война.

Кавафис започва да пише като романтик, последователно минава през парнасизма и символизма, за да стигне на зряла възраст до поетическия реализъм. Кавафис е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия „димотикѝ“, създавайки единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период, а и въвел съвсем нови морфологични форми. Много от стихотворенията му може да се прочетат единствено с помощта на тексткритичния коментар на Г. П. Савидис, включително от съвременните гърци, още повече че в тях темите включват слабо известни исторически и географски реалии. Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони, които обаче имат отношение само към ритмиката. Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, е средството на Кавафис да създаде неповторима поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм. Творбите му са се превърнали в класика, те са винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.

Кавафис е превеждан у нас, но никое от тези издания не включва пълния корпус – „канона“ от 154 стихотворения. Освен че не са съобразени със старогръцкия характер на много от реалиите, познатите досега преводи не съответстват и на метриката в оригинала, и не предават богатия структурен и римен строеж на творбите. С този нов, пълен превод на поетическото наследство на Кавафис издателство „Колибри” продължава своята практика да представя за първи път у нас текстове, адекватни на оригинала и ще поднесе на читателите пълното поетическо творчество на Константинос Кавафис, одобрено и от самия поет, като добавя и няколко от най-добрите му неиздадени приживе стихотворения.

Преводът е дело на тандема между класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки Иван Б. Генов и Кирил Кадийски – големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. 

САЛОМЕ

Поднася Саломе на златно блюдо

главата на свети Йоан Кръстител

на елинския млад софист, ни страст изпитал,

ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.

– Ах, Саломе, това, уви, не стига,

да можеше на теб да ти отрежат

красивата глава – шегува се младежът...

И ето, преданият роб на сутринта пристига

и носи му на златния поднос главата

на Саломе – изящна, къдраво-златиста.

Но смаяният поглед на софиста

говори, че забравил е шегата.

С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен

веднага с викове: – Махни, махни я,

изчезвай с тая кървава пихтия...

И пак потъва в „Диалозите на Платон“.

[1896]

СТАРЕЦ

Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене

седи един старик с черти болнави

и само вестникът компания му прави.

Проклета старост, всичко му отне;

как малко вкусил е от твойто изобилие,

живот – когато хубав, речовит и силен бил е.

Да, остарял е, сам го вижда вече!

И все пак времето, когато беше млад,

изглежда вчера... Как изтече, как изтече...

Подлецът Разум! Гледай как добре ме

измами – старецът си мисли с яд, –

как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!

Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,

и радости... Ах, всичко е лъжа!

И как животът се глуми със старостта ни!

...Главата му от мисли натежа,

замая се от спомени... И ето –

той спи на масата, забравен в кафенето.

[1897]

ПРОЗОРЦИТЕ

Из тия тъмни стаи, сред които сам

живота си прекарвам – цял тревога

безцелно лутам се насам-натам,

прозорец да открия... И не мога.

Дали прозорци няма тук или пък в мен

вината е, не знам... Но по-добре, че нощ е!

Навярно нова мъка ще е грейналият ден.

Кой знае тук какво ще ми покаже още.

[1903]

ИТАКА

Когато тръгнеш вече за Итака,

моли се да е дълъг твоят път,

с премеждия изпълнен и с поуки.

От лестриго̀ните и от циклопите,

и от гнева на Посейдон не се плаши,

по пътя си ти няма да ги срещнеш,

ако възвишени са твойте мисли, ако странно

вълнение изпълва твоя дух и тяло.

Ни лестригоните, ни страшните циклопи

ще срещнеш ти, ни злия Посейдон,

ако в душата си не си ги приютил,

ако самата тя пред теб не ги изпречи.

Моли се да е дълъг твоят път

и много летни утрини да има,

когато с чиста радост и наслада

в невиждани пристанища ще влизаш;

из финикийските тържища скитай,

където редки стоки ще те смайват –

седеф, корали, абанос и смирна

и хиляди възбуждащи ухания,

граби ухания, ухания най-вече;

в египетските градове отсядай,

от мъдрите на мъдрост се учи.

Но не забравяй никога Итака!

И тя да бъде твойта цел заветна,

ала недей по пътя си да бързаш,

добре ще е с години да пътуваш

и, вече остарял, платна да свиеш,

богат с това, което си спечелил

по пътя, без да чакаш нищо от Итака.

Итака те дари с това прекрасно

пътуване. Не би поел на път без нея.

Тя няма повече какво да ти даде.

Ала и бедна – тя не те е ощетила,

че с тоя опит насъбран, и с тая мъдрост

разбрал си вече сам какво една Итака значи.

[1911]

ВИТРИНАТА НА МАГАЗИНА ЗА ТЮТЮН

Пред силно осветената витрина

на магазина за тютюн стоеше той, сред много други.

И погледите ни се срещнаха случайно,

и боязливо, колебливо в тях проблеснаха

непозволените копнежи на плътта.

А след това, на пет-шест крачки там, на тротоара,

усмихнаха се устните му, и ми кимна леко.

И след това в закритата кола… Оная

красива близост на телата;

преплетени ръце, уста в устата впити.

[1917]