Една лична история за Пол Остър

Как въздейства големият автор на своите читатели?

Оказва се, че имам в своята библиотека всичките 12 книги на Пол Остър, преведени на български и издадени от „Колибри“. Тези дни посегнах към последната в списъка – „Изобретяване на самотата“: отлагах прочита, защото знаех, че става дума за отношенията баща-син, за току-що починалия баща и спомените на неговия син. Моята майка почина през април и не бях сигурна дали „Изобретяване на самотата“ няма да ме върне към усещането, че съм сдъвкана от съдбата и някак нехайно изхвърлена в пустошта на дните. Ала не – големият автор не въздейства така, не потиска, не унижава читателя. Големият автор чрез чудото на своя талант прави така, че да ти се живее. А Пол Остър е голям писател.


За своите 75 години той е сътворил поне 15 първокласни романа, създал е пет киносценария, публикувал е седем поетически сборника и е издал свои преводи от френски (предимно на поети сюрреалисти – Елюар, Бретон, Супо). Със същата колосална работоспособност може да се похвали Стивън Кинг, разбира се. Или техниятвръстник Питър Акройд: автор на над 20 крайно увлекателни романа, на висококласна документална проза, детска литература, а също така на киносценарии.

Пол Остър, Стивън Кинг, Питър Акройд и още редица изключителни автори развиват много активна дейност – какъв колосален обем от творчество представляват те: колко е написано, представено, прочетено, изиграно; а и дейността им е така разнообразна – шоумени, поети, писатели, публицисти. Творец като Умберто Еко демонстрира и в есеистиката си, и в научната си работа, и във фантастичните романи, и в историческите си повести блестящи резултати. Тук не става дума за графомания, а за изключителна работоспособност, за огромен умно използван писателски дар, за колосална изследователска дейност: изброените от мен автори дълбоко изучават нови проблеми, нови тематики, нови поприща. Тяхната работа прилича на монументалния труд на Емил Зола – поредицата „Ругон-Макарови“. Да напишеш за 20 години 20 романа с такова високо качество, изучавайки при това всеки път нова сфера на живота – било то парижкия пазар, железопътното депо, военното дело, селското стопанство, въглищната промишленост… – това е безумен енциклопедичен обхват, безумна работоспособност. 


Пол Остър е подобен творец. 

Първата книга на Остър, която случайно попадна в ръцете ми през 2002 г. по време на 9-часов полет, бе издадената току-що „Книга на илюзиите“. Издателството бе „Фабер и Фабер“ (а откакто през 1925 г. Т. С. Елиът поема ръководството на издателската къща, та до днес публикуваното от „Фабер и Фабер“ винаги ме интересува и се старая да следя новите книги). В романа се разказва за професор Зимер, който по свои си причини е омагьосан от филмите на никому неизвестния режисьор Хектор Ман. Увлечението му е толкова силно, че прекосява надлъж и шир Америка, търсейки материали за мистериозния Ман. 

На мен ми се беше случило нещо подобно (няколко години преди да прочета романа на Пол Остър): бях гледала в домашния кинотеатър на петербургски приятели филма на някой си Михаил Рал – 20-минутния „Усмивката“ (по разказ на Рей Бредбъри). Така ме увлече заснетото, че реших да намеря още филми на Рал и тръгнах да обикалям напред-назад Русия, събирайки сведения за този крайно загадъчен режисьор. Днес, представям си, е лесно: можеш да намериш всичко в интернет (или поне посоки, по които да поемеш). А тогава, в самия край на 90-те – не. Някой нещо чул, втори знае трети, дето познава четвърти… Михаил Рал, разбрах аз, е актьор, който изведнъж изоставя театъра (тази история той вмъква в три от своите киноновели) и започва да се занимава с любителско снимане. В Саратов се съхраняват онези творби, които филмира по поръчка на тамошната студия – това е единствено документалистика. Игралните му новели откривах с огромно усилие: те са с лошо качество, разпръснати по частни домове… 

Пътувах десетки километри в търсене на парчета от пъзела, наречен „режисьорът Михаил Рал“. Прилагам тук (като линк) този първи филм - „Усмивката“, от който започна моето приключение, описано години по-късно от Пол Остър.


***


Днес, когато пиша тези редове, е особено важен цитатът от фантаста Бредбъри, с който започва „Усмивката“ на Рал: „Някога ние ще изобретим най-големия в историята екскаватор, ще изкопаем най-дълбоката яма и завинаги ще заровим там войната“. Усмивката – това е, разбира се, разказ и за Мона Лиза; и за смъртта; и за отвъд.

Все си мисля, че някой ден ще напиша на Пол Остър писмо и ще му разкажа за Рал и ще му покажа своя „Рал-архив“. Ще му разкажа, че първо се е случила моята история, а после той я е записал – ей така ще започна, мислих си. Докато не прочетох „Изобретяване на самотата“: тук той първо описва своята история, сетне аз я изживявам. 


бюлетин

още смарт