Кирил Кадийски през погледа на другите

Всяка сряда от 1 февруари до 5 април в Casa Libri ще се проведе лекционен курс на изтъкнатия поет и преводач Кирил Кадийски. Лекциите ще са своеобразен римейк на прочетения от него курс в Софийски университет, плод на който е и книгата му „За поезията“.Освен че е най-превежданият в момента български поет в чужбина и носител на редица престижни международни награди, Кирил Кадийски е и кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“. Ерудит, известен в средите и с чувството си за хумор, Кадийски съумява на достъпен език да преведе аудиторията си през необятния свят на поезията.

Предлагаме на читателите на артакция последния, петнайсети сонет, наречен „магистрал“ от Сонетния венец, публикуван за пръв път в тома „Сонети“ /Колибри, 2022/, и подборка от мнения за поета от негови български и чуждестранни колеги.

МОСТОВЕТЕ НАД ЛЕТА

(сонетен венец)

Магистрал

Напират дните, времето лети – 
каква измама, сладка и горчива!
Във вечността е времето, изстива
и нищо ново... Новото гнети!

Набързо през живота минеш ти
и пак на прага си. Мъгла леплива – 
пред теб самата вечност се разлива.
И миг! И хлопват тежките врати.

Ни път пред теб, ни някакво дръвче – 
човек на сянка дъх да си поеме.
Смъртта навсякъде ще ни открие!

Не времето е пясък и тече,
виси – часовник – стъкленото време,
а ние – песъчинките сме ние.

август 2022

КИРИЛ КАДИЙСКИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ

Ален БОСКЕ (Франция)

Тревожната чувствителност на Кирил Кадийски е безспорно най-близка до нашата. При него потребността да посочи отново мястото на човека сред цялата планетарна заплаха е винаги жива... Един убедителен и силен глас.

Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес.

Йордан ЯНКОВ

Аlter ego е явление не само в съвременната ни поезия, а и в цялата ни литература. Такова поетическо явление родната ни художествена книжнина не познава през последните осемдесетина години. Всичко, написано в стихове след „Прозорец“ (Далчев), „Пролетен вятър“ (Фурнаджиев), „Вечната и святата““(Багряна) и „Планински вечери“ (Разцветников), не беше в състояние да стигне нивото на тези книги. Аlter ego единствена израства до тях. И продължава тонуса им със съвременни средства. В Аlter ego се събират прекрасните качества на класиката с най-актуалните форми на поезията, която се пише в Европа и в света в началото на ХХI век.

Стефан БАКЕ (Франция)

Подобно на Манделщам или Бродски Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век.

Андерс ХАЛЕНГРЕН (Швеция)

Поети като вас са неочаквано богатство за хората.

Мариус КЕЛАРУ (Румъния)

Кадийски е поет, когото музите са дарили не само с първия стих, по думите на Пол Валери, но и със сладостта на всички останали.

Петко ТОДОРОВ

 „Битие. Изход“ и „Selva oscura“ на Кирил Кадийски доказват, че след Валери Петров има кой да покаже какво може българският (език)...

Манол ГЛИШЕВ

Много автори ми харесват, някои могат и да ме развълнуват, но само един или двама успяват да ме хванат за гърлото. Кирил Кадийски попада тук. Гласът му ме задавя, така никой не пише. Това е мислене, лишено от илюзии, може би от надежди; мислене с голите, едри понятия, но въпреки всичко в съвършена форма. Сигурно е изстрадано мислене, колкото и изтъркана да е думата. Всяка истинска поезия има своето време, иска своето настроение. Тази може да се чете след някой голям провал.

Жан ОРИЗЕ (Франция)

„Поезията е моментална метафизика“ - тази мисъл на Гастон Башлар характеризира по най-убедителен начин поезията на Кирил Кадийски. (...) Не познавам подобен поетически почерк нито във Франция, нито другаде...

Пламен ДОЙНОВ

(...) ако си се отказал от илюзиите си спрямо Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен поет...

Ивайло ИВАНОВ

(...) най-сладка е подмолната слава за един поет и именно в качеството му на човек, имащ подмолната слава, съм го преписвал някога на ръка. И че е бил много популярен в нашите търновски компании. (...) Ако беше друг поет, нямаше да дойда въобще...

Василис ХАДЗИЯКОВУ (Гърция)

...Преди няколко години издадох стихосбирка на Кирил Кадийски и понеже се занимавах доста с това, осъзнах, че в българската литература има истински брилянти, които, за жалост, не са преведени.

Йордан ЕФТИМОВ

(...) Кадийски явно се опитва пак да свири на една струна като циганин на листо. Тази струна се нарича „възпяване на природата”. (...) Нека все пак не забравяме, че кумир на Кадийски е Иван Давидков, а сред преводите му важно място заемат Ламартин и тези от съвременните френски поети, за които пейзажът е ядро.

Владимир ТРЕДНАФИЛОВ

Искам да подчертая, че Кадийски владее виртуозно класическия стих и това заслужава уважение, особено в днешно време, когато всеки сульо и пульо смята, че като е начупил едно изречение на няколко къси реда е произвел стихотворение. Кадийски е „майстор“ - не в подигравателния смисъл на „жалък занаятчия“, а в онзи превъзходен смисъл, който Т. С. Елиът влага в посвещението си към „Пустата земя“: „На Езра Паунд - il miglior fabbro (по-големият майстор)“. В музикално-композиционно отношение той няма равен на себе си в нашата поезия.

Дмитро ПАВЛИЧКО (Украйна)

През май 1989 г. Кирил Кадийски взе участие в честванията на Тарас Шевченко. Тогава на митинга пред Киевския университет внезапно бяха вдигнати синьо-жълтите знамена. Бях се уговорил със студентите да вдигнат знамената в мига, когато Кирил Кадийски в своето слово каже: „Вълнува ме украинската шир, където златните поля на пшеницата се сливат с небесната синева!“. Така и стана. Вдигнаха се синьожълтите знамена. Присъстващите на митинга представители на властта и на ЦК на КПУ пребледняха... Спомням си как се вълнуваше българският поет тогава, та той знаеше, че участието му в подобна революционна проява можеше да има неприятни за него последици.

Ан ДАЙМЪНД (Канада)

...как да не харесваш един такъв поет, който версифицира собственото си остаряване във все по-откровени и кристално ясни сонети, под чиято тежест преводачът сякаш нагазва в буйна река, преливаща от живот, отдаден на пресътворяването на кода на цивилизацията. (...) защо ли ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, изписал много страници - и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят.

Проф. Валери СТЕФАНОВ

Забележителната ерудиция и отличното владеене на поетическите форми позволяват на Кадийски да създаде художествени послания отвъд традиционните стереотипи. Може би затова неговата поезия си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина. Това са стихове, които изискват внимателно четене, защото асоциативната мрежа, която се гради в тях, е изключително богата и сложна. Учители на Кадийски в тази изкусност са едни от най-големите световни поети.

Проф. Пиер БРЮНЕЛ (Франция)

И това е повече от произведение, това е шедьовър!

Евгений РЕЗНИЧЕНКО (Русия)

Българинът Кадийски е майстор на словото!

Смелостта на Кирил Кадийски предизвиква уважение и възхищeние. Това се отнася и за собствената му поезия, и за неговите преводи. Тютчев, Некрасов, Блок, а и всички руски гении - той отива при тях и живее с тях на български като равен. Съперничи си с гениалния Рилке - на руски език. Като равен!

Гергина КРЪСТЕВА

...в някаква степен Кадийски е метатекстово непостижим.

Цанко ЛАЛЕВ

...Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото.