Пол Елюар, най-влюбеният поет

Яна Титова и Александър Алексиев представят чувствените стихове на Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн.

В месеца на любовта ви представяме великолепните Яна Титова и Александър Алексиев, които рецитират чувствените стихове на Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн.

Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.

Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика.


ЦЕЛУВКАТА

Все още топла даже и без дрехи

Очи затваряш и потръпваш ти

Тъй песента преди да зазвучи

Трепти неуловима


Ухаеща и вкусна

Напускаш без да се изгубиш

Пределите на свойто тяло


Прекрачваш времето

И пак си ти и все тъй нова

Жена в безкрая.


СВЕЖ НАПЕВ

Пред себе си погледнах

Видях те сред тълпата

Видях те сред житата

Видях те под едно дърво


На всички мои странствания в края

На дъното на моята тъга

На кръстопътя на смеха

Изплуваща от огъня и от водата


Видях те лете зиме 

Видях те в моя дом

Видях те в моите прегръдки

Видях те в мойте сънища дори 


Не ще ни вече нищо раздели.


ВЛЮБЕНАТА

Тя върху клепките ми се възправя,

Коси с косите ми преплела 

И формата на дланите ми взела,

С очи като очите ми на цвят 

Тя в сянката ми се стопява,

Тъй както камък в небосвода.


Очите й са взрени в мен, 

Не мога да заспя без нея. 

Сънува тя посред бял ден 

И сънищата й слънцата изпаряват, 

Разсмиват ме, аз плача и се смея, 

За да не кажа нищо, бъбря и немея.


С ТЕБ ДВАМА

Един до друг ръка в ръка вървим

Навсякъде сме у дома си сякаш

Под кроткото дърво под свода черен

Под всяка стряха с греещия огън

На улицата пуста посред зноя

В зареяния поглед на тълпата 

Край мъдреците и с глупците редом 

Дали сред малки или сред големи 

Не е загадка нашата любов 

С теб двама сме самата очевидност

И влюбените имат в нас свой дом неведом


НЕ СЪМ САМ

Обсипана

С най-нежен плод уста 

Окичена

С най-пъстрите цветя

Прехласната

От слънчевата ласка

Опиянена

От птицата обикновена

Пленена

От капката дъждовна

По-лъчезарна

От утринно небе

И вярна

Градина я наричам

Нима сънувам

О аз обичам.


бюлетин

още смарт