Пол Елюар, най-влюбеният поет
Яна Титова и Александър Алексиев представят чувствените стихове на Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн.
В месеца на любовта ви представяме великолепните Яна Титова и Александър Алексиев, които рецитират чувствените стихове на Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн.
Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.
Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика.
ЦЕЛУВКАТА
Все още топла даже и без дрехи
Очи затваряш и потръпваш ти
Тъй песента преди да зазвучи
Трепти неуловима
Ухаеща и вкусна
Напускаш без да се изгубиш
Пределите на свойто тяло
Прекрачваш времето
И пак си ти и все тъй нова
Жена в безкрая.
СВЕЖ НАПЕВ
Пред себе си погледнах
Видях те сред тълпата
Видях те сред житата
Видях те под едно дърво
На всички мои странствания в края
На дъното на моята тъга
На кръстопътя на смеха
Изплуваща от огъня и от водата
Видях те лете зиме
Видях те в моя дом
Видях те в моите прегръдки
Видях те в мойте сънища дори
Не ще ни вече нищо раздели.
ВЛЮБЕНАТА
Тя върху клепките ми се възправя,
Коси с косите ми преплела
И формата на дланите ми взела,
С очи като очите ми на цвят
Тя в сянката ми се стопява,
Тъй както камък в небосвода.
Очите й са взрени в мен,
Не мога да заспя без нея.
Сънува тя посред бял ден
И сънищата й слънцата изпаряват,
Разсмиват ме, аз плача и се смея,
За да не кажа нищо, бъбря и немея.
С ТЕБ ДВАМА
Един до друг ръка в ръка вървим
Навсякъде сме у дома си сякаш
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста посред зноя
В зареяния поглед на тълпата
Край мъдреците и с глупците редом
Дали сред малки или сред големи
Не е загадка нашата любов
С теб двама сме самата очевидност
И влюбените имат в нас свой дом неведом
НЕ СЪМ САМ
Обсипана
С най-нежен плод уста
Окичена
С най-пъстрите цветя
Прехласната
От слънчевата ласка
Опиянена
От птицата обикновена
Пленена
От капката дъждовна
По-лъчезарна
От утринно небе
И вярна
Градина я наричам
Нима сънувам
О аз обичам.