Франсоа Озон пред АртАкция: Литературата ми дава свобода в киното
Ще видим новия му филм „Петер фон Кант“ на CineLibri 2022.
Насложени са маестро върху маестро – но няма съмнение, че Озон прави историята своя - "Deadline"
Тази година 72-рото издание на Берлинале беше открито от филма “Петер фон Кант” на френския режисьор Франсоа Озон. Българската публика ще може да се наслади на маестрото, благодарение на Синелибри, които са купили правата за разпространение на у нас.
Ще се насладим на Изабел Аджани, Хана Шигула и Дени Меноше, който според IndieWIre и The Hollywood Reporter прави най-доброто си изпълнение до този момент. „Петер фон Кант“ е свободна интерпретация на шедьовъра "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" (1972) на Райнер Фасбиндер и се явява шесто поред участие на Озон на този престижен кинофорум. Озон е продуктивен и провокативен, постоянно изкушен от литературните адаптации. Последно го гледахме на Синелибри с “Всичко мина добре” със Софи Марсо, Шарлот Рамплинг и Хана Шигула.
Сега срещаме Озон на живо в Берлин, където през 2018 г. спечели Сребърната мечка с "По Божията милост", същото му се случи и преди 20 години с филма "8 жени". Сега той отново е в същия град, откривайки дългоочакваното физическо издание с най-новия си филм, който поставя въпроси за властта, самотата и обсесията, в центъра на които стои прототип на донякъде все още противоречивия за германското общество Фасбиндер.
Озон променя пола на изцяло женския филм на Фасбиндер и фокусира вниманието ни върху живота на богат, вманиачен, жесток, егоцентричен, властен, но самотен режисьор. Изабел Аджани е неговата муза и определено изглежда като актриса, която е разбрала напълно характеристиката на ролята, в която трябва да се вмъкне. Личи, че точно такива роли ѝ отиват. Да, това е легендата Изабел Аджани. Блести в пайети, загадка и мистерия.
„АртАкция“ се срещна с Франсоа Озон, който сподели своите възгледи за актьорската игра, режисьорските похвати в представянето на чувства на екрана и изкушението да прави филми по литературни произведения.
Господин Озон, работили сте с Дени Меноше и преди, в този филм той прави невероятна главна роля. Така ли си представяхте и в началото образа на Петер фон Кант?
Бях безкрайно изненадан колко въвлечен в целия работен процес беше Дени и бях удивен да видя истинските му сълзи. За мен беше важно да бъда много мелодраматичен в добрия смисъл. Исках да поставя всички граници на представяне на емоциите и чувствата на героите и за мен това, че наистина плачеше, беше възхитително. Той усети моето дълбоко желание не само да споделя с публиката чувствата на този човек, но и тя да бъде въвлечена в него, да изпитва емпатия. Това е разликата с филма на Фасбиндер, в който усещаме постоянната дистанция, което е негова умишлена стратегия. Аз исках друга. Исках да приближа зрителя до героя, за да може да го разбере, да го харесва, бил той и чудовище.
Каква е връзката между мелодрамата и музиката?
Музиката позволява да се преживяват емоции по изключителен начин, тъй като може да говори с езика на тялото, особено, когато хората танцуват. Сцената, в която Дени танцува пиян, беше направо документалистика. Той беше малко изплашен, когато трябваше да я направи, защото нямахме хореограф. Казах му само „ти си пиян и си Фред Астер“. Гледахме видеа с Фред Астер. И впрочем Дени наистина беше малко пиян.
Повечето от филмите Ви са адаптация на литературни текстове. Какво Ви дава литературата?
Мисля, че литературата е страхотна основа, върху която мога да развивам идеите си свободно. Когато някой може да се изрази по-добре от мен, аз използвам оригиналния материал. В периода от живота ми, когато направих „Дъждовни капки върху горещи скали“ работех по съвсем друга идея, но бях поканен в театъра и видях този текст. Развих собствени идеи, но основата, създадена от Фасбиндер 20 години по-рано, наистина ми се стори много добра. Затова използвах неговата пиеса. Когато видя, че нещо е наистина добро и е направено по-добре от това, което аз бих могъл да направя, просто го използвам.
Мислите ли, че от литературата става по-добро кино?
Не, различно е. За мен киното е много важно, използвам литературата като основа. Изграждането на героите е съвсем различно. Друг е и пътят, по който ще тръгне режисьорът.
В момента работите ли по кино адаптация на роман?
В момента - не, но един ден ... може би.
Една от разликите между киното, литературата и театъра са възможностите за приближаването до всеки един герой. Вие правите това в края на филма със сълзите на „Петер фон Кант“. Как избирате точно кога и защо да приближите камерата наистина близо до актьора?
Исках да покажа неговите сълзи, а в началото на филма виждаме и очите на самия Фасбиндер. Очите и визията са много важни. Това до голяма степен са режисьорски решения. За мен беше много вълнуващо да гледам Изабел Аджани отблизо с камерата, да се виждат порите на кожата ѝ. Можех да я целуна. Беше възхитително!
Като режисьор, човек може да прави с камерата неща, които не може да направи в живота. И това е истинското удоволствие.
Хана Шигула, основна муза на Фасбиндер и негова любовница, играе и в предишния Ви филм „Всичко мина добре“. Тогава имахте ли представа, че ще я снимате в адаптация по „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“?
Не, тогава още нямах идея за този филм. Стана случайно. За мен беше страхотно, че след 50 години тя се съгласи да участва в тази адаптация. Познавала е добре Фасбиндер, била е негова любовница и дойде с цялата нежност и опит, които има.
Тя сподели ли Ви интересна история с Фасбиндер по време на снимките?
Каза ми нещо много важно, което разбива представата за неговата смърт. Всички казват, че той е умрял, защото е работил твърде много. Но според нея това не е така. Тя ми каза, че той е умрял, защото не е вярвал в любовта. Тя не е съществувала за него. И това е страхотно определение за Фасбиндер.
Автор: Франциска Щайн