Ексклузивно: среща с актьора и писател Фабио Воло

“За цял живот” е трогателна човешка история за четири двойки, които разбират, че браковете им са невалидни, тъй като свещеникът, който ги е венчал,  не е истински такъв. От този момент започват различни перипетии за всяка една от тях, тъй като всички си задават въпроса дали биха сключили брак със същия човек отново. 

Един от тези герои е Вито – разделен вече с майката на детето си, той установява, че няма нужда да плаща издръжка, тъй като те никога не са били женени. Опитва се да построи живота си с нова жена до себе си, а е от онези мъже, които говорят малко и казват повече с действията си. 

Говорим си с актьора, радио водещ и писател Фабио Воло, който влиза в ролята на Вито. Всяка сутрин води предаване по радиото, а сред най-успешните заглавия на италианския автор се нареждат издадените у нас романи “Първите утринни лъчи” и “Още един ден”. Воло е псевдоним, а истинската фамилия на Фабио е Бонети. 50-годишният талантлив мъж пише за сложните взаимоотношения в живота и в чисто човешките истории на неговите герои всеки може да припознае свое преживяване, емоция, копнеж, разочарование. Освен това в течение на разговора ни ми разказва за двете си деца, за собствения си баща и тяхната връзка и как има милион последователи в Инстаграм, без да се справя добре със социалните мрежи. 

Фабио, Може ли нещо в живота да бъде наистина “за цял живот”?

Любовта е нещо, което не е нужно да определяш в количество и няма начало и край. Всичко друго просто не е любов. Ние сме създадени от любов и тя движи всичко. Според мен е объркващо да кажеш “толкова обичам този мъж или жена“ или “обичам го повече от теб”. За мен любовта е в един и същи размер.  Наричаме чувството за притежание любов, но думите не са използвани правилно. 

Говорейки си за думи, твоят герой Вито в “За цял живот” не ползва много такива. 

Не, не, той няма такива умения. Когато си дете, особено до 3-4 годишна възраст, тялото ти се развива и затова е важно какво даваш на децата си да ядат. По същия начин работи и с отношенията и емоциите, на които те стават свидетели. След това строиш собствените си спомени, но те вече имат корени. Когато родителите ти не са те научили да се изразяваш, е много сложно да го правиш, когато си по-голям. 

А имаш ли съвет към Вито за връзката със сина му?

Вито идва от семейство, което не го е научило да изразява чувствата си. Моят баща беше такъв – не на Вито, а на мен Фабио – той имаше огромно сърце, но не изразяваше любовта си по стандартния начин – с думи или прегръдки. Неговият начин да ми покаже, че ме обича, беше да дойде и да ми помогне с нещо вкъщи. Да го поправим или сглобим заедно. Аз също имам двама сина и съм се замислял какво трябва да поправя назад в спомените си, за да мога да имам друг вид връзка с тях.  

Много ми харесва идеята на филма – да разбереш, че всъщност не си женен или омъжен за човека до теб и как това се отразява на всяка двойка!

В един от романите ми, главният герой казваше точно това, че трябва да се жениш отново и отново за човека до теб. Да не казваш “женени сме завинаги”, а по-скоро като трудов договор, който може или не може да се поднови на всеки 5 години. И когато приближава краят на договора, си даваш сметка дали ще ти липсва този човек и дали да подновиш отношенията. Това, че в историята на филма, свещеникът не е истински, е просто причината да преоцениш и преосмислиш идеята за брака. Аз никога не съм се женил в живота си, не разбирам това понятие, но знам, че за много хора е изключително важно. Но идеята за “завинаги” отнема толкова много отговорност – “казах ти, че ще те обичам завинаги и сега няма нужда да правя нищо повече”. Има ли повече от завинаги или например, ще те обичам само понеделник, вторник и сряда!

Говорейки си за книгите ти – ти преплиташ много човешки отношения в тях, аз също пиша книги и обичам да наблюдавам хората и често използвам истории от реалността и на приятелите си. Те понякога не са много щастливи...

Да, моите приятели се разпознават и аз им казвам, че всъщност не са те! В моята глава се създава един съвсем друг свят, но ние като писатели работим с нещо невидимо и трябва да те накараме да го видиш. Бях пекар, когато бях малък, заедно с баща ми, той имаше пекарна и правехме хляб. Пред мен бяха съставките и крайният продукт. Но като седнеш да пишеш песен или книга, ти работиш с невидимото и привличаш идеи към себе си като антена.    

Когато четях за теб, попаднах на иформацията колко много различни неща си правил!

Виж колко съм стар!

Въобще не си стар! Пътешестваш много и имаш милион последователи в Инстаграм!

Да, а аз не съм много добър да си поддържам профила! Трябва всеки ден да правиш нещо там, за да може профилът ти да нараства. А аз съм твърде стар за това – не мога да седна да се храня и да снимам всичко, което е в чинията ми или да поствам непрекъснато къде съм. Но аз съм от друго поколение и за мен най-важното е да има врата между личния ми живот и работата ми. Не обичам да правя сторита от дома си, тъй като там може да се види дивана ми, например, а той си е моя територия. Така че не съм добър, но не осъждам тези, които го умеят. Ако бях тийннеййджър или в 20-те си години, щях да съм като тях. 

Явно правиш нещо правилно, за да имаш милион последователи! Като работата ти, например, хората затова те следват. 

Почти милион души ме слушат всяка сутрин по радиото и мисля, че са предимно те! През август месец отидох в Амазония и поживях малко с местните – бяхме аз, синовете ми и майката на децата ми, не сме заедно, но се разбираме. Бяхме в джунглата с местните, невероятно място и преживяване беше! Нямаше телефони, телевизори, коли и беше толкова дълбоко усещане да се потопиш, че като се върнах, ми беше още по-трудно да се справям със социалните мрежи. Като ти кажат, че е трудно да живееш в джунглата, отвръщам, че е още по-трудно да се върнеш от нея! В днешното общество трябва да бъдеш разсейван от какво ли не, пълно е с какво ли не. А там нямаше нищо!

Децата ми, които са на 7 и 9 години ядаха само картофи и плачеха в началото колко е скучно там. След месец плачеха, че не искат да си тръгват! Дори и сега ми казват от време на време, че са сънували джунглата. Много ми харесва това!

Италианската гала, посветена на филма “За цял живот” е на 19-ти октомври от 19.30 в кино “Люмиер”, където ще можем да видим и специално видео обръщение на Фабио към зрителите, както и на един от сценаристите на филма – Паоло Дженовезе.