Мариана Бонева за ролята ѝ в спектакъла „Съмнение“

Спектакълът „Съмнение“ (реж. Стайко Мурджев) на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград получи две номинации за тазгодишните театрални награди ИКАР 2023. Днес разговаряме с Мариана Бонева, номинирана в категория „Поддържаща женска роля“ за ролята ѝ на сестра Джеймс. 

Какво беше първото ти впечатление за образа на сестра Джеймс от пиесата на Джон Патрик Шанли „Съмнение“? С какво се отличава този персонаж?

М.Б.: На пръв прочит сестра Джеймс може да ви се стори наивна, но тя е едно младо момиче в началото на своята кариера и всъщност е доста амбициозна. Тази амбиция обаче е чиста; тя е присъща на всеки млад човек в началото в своя житейски път. Ако „свалим“ расото от нея, сестра Джеймс ще бъде една нормална светска учителка.

Имаш ли свой „метод“ към героинята? Как подхождаш към изграждането на нейния образ и как се подготвяш за ролята?

М. Б.: Не бих казала, че имам свой метод, просто се впускам в историята и героинята заживява своя живот. Самото изграждане на образа се случва с помощта на режисьора и партньорството с останалите колеги. Мисля, че за да успееш да изградиш плътен образ, каквито са персонажите в „Съмнение“, имаш нужда от силна подкрепа както от режисьора, така и от останалите актьори, с които си партнираш на сцената. С режисьора Стайко Мурджев работихме много задълбочено. Бяхме си поставили за цел да не бързаме, а да изучаваме персонажите – кога и по какъв начин те реагират. Вярвам, че точно това е верният път за изграждане на достоверни психологически образи. Партньорството ми със Станка Калчева определено ми помогна да открия същността на сестра Джеймс. Когато срещу теб застане силен и опитен партньор като нея, не можеш да си позволиш да не бъдеш верен на ситуацията и обстоятелствата. Бих казала, че сестра Алоишс "води" сестра Джеймс. За мен и двата образа се изграждат и се допълват взаимно. 

Сестра Джеймс е много любопитен персонаж. Тя пуска зрънцето на съмнението, макар изобщо да не е убедена в изреченето и видяното. В началото на историята образът ѝ олицетворява млада, непресторена и притеснена учителка, но с хода на събитията тя става по-смела в действията си. На какво се дължи тази промяна и откриваш ли сходни черти между нея и теб в реалния живот?

М. Б.: Като се замисля, с всяка героиня рано или късно намирам сходни черти. Сестра Джеймс започва много да съжалява за това, което е направила без да осъзнава. И затова в един момент от пиесата тя заминава, защото не иска да бъде част от събитията които ще последват. Страхът от взимането на решения и поемането на отговорност се стоварват твърде внезапно върху нея. Съмнението е нещото, което се пропива във всички персонажи и в края на пиесата виждаме една различна сестра Джеймс – нерешителна, мрачна и съмняваща се във всичко.

Това е първата ти номинаци за театралната награда ИКАР, поздравления! До каква степен номинациите и наградите са важни за теб и развититето ти в актьорската професия?

М. Б.: Много съм щастлива от получената номинация, мисля, че за всеки артист е важно да бъде оценен. А когато признанието идва от колеги от гилдията, е наистина приятно. 

Ти си щатна актриса в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, участваш почти във всички заглавия от репертоарната програма. Как се чувстваш там? Можем ли да очакваме нещо ново скоро?

М.Б.: Сега започна моята 5-та година в театъра в Благоевград. За мен е голямо удоволствие да съм част от трупата. Нашият театър с право трябва да бъде отбелязван все по-често, тъй като смело се впуска в различни заглавия, с които се стремим да впечатлим публиката и да задържим интереса ѝ. Съвсем скоро започнахме и репетиции по „Метаморфозата“ от Франц Кафка, с режисьора Веселка Кунчева. Отново много интересно заглавие и съм сигурна, че ще се получи впечатляващ спектакъл.

И за финал няма как да не те попитам – лесно ли се поражда съмнението в днешно време; какви са твоите съмнения?

М.Б.: За жалост, да, смятам, че съмнението се поражда много лесно днес. Хората са все по-мнителни, трудно се доверяват. Като започнем от дезинформацията от фалшивите новини и стигнем до личния живот на хората. Трябва да сме по-спокойни, да гледаме хората първо с доверие, да си вярваме. Аз, разбира се, също имам своите съмнения, те са по-скоро към мен самата, но това е нещо, с което се опитвам да се боря.