Мария Банова за „Театроскоп“: „Поспри, надникни, послушай, съпреживей“

Дванадесет спектакъла с продължителност от 3 до 12 минути, 7 фестивални дни и публика от 5 до 105 години – така изглежда в цифри международният фестивал на театралната миниатюра „Театроскоп“. Третото издание събира куклени артисти от Бразилия, Чехия, Португалия и България, а удоволствието от изкуството им ще споделят зрителите в пет града. Събитието с организатор Art Land стартира във Враца (14 юни, Драматично-куклен театър, 16-19 ч). Столичани ще се потопят в света на „Театроскоп“ на цели три локации – Grand Hotel Sofia (15 юни, 17 до 20 ч), „Музейко“ (16 юни, 15-18 ч.) и ОКИ Красно село (17 юни, 17 – 20 ч. ). Следват Бургас (18 юни, Експозиционен център „Флора“, 17 до 20 ч), Стара Загора (19 юни, Къщата на архитекта, 17 до 20 ч) и Пловдив (20 юни, Държавен куклен театър, 16 -19 ч). Билети ще се продават само на място заради ограничението в капацитета – в рамките на час един артист може да изиграе не повече от 15 представления.

В основата на „Театроскоп“ е кукленият режисьор Мария Банова. Срещнахме се с нея, за да разкаже повече за всички чудеса, които очакват малки и големи пред магичните театрални кутии.

 Мария, правите „Театроскоп“ за трета поредна година. Къде е най-голямото предизвикателство в това да създаваш събитие за ценителите на театъра в кутия?Трудности винаги има, но ние не се отказваме. Така, както Малкият принц се грижи за розата, и ние влагаме много любов, енергия и време в нашето цвете – „Театроскоп“. Като с всяко независимо събитие и тукнай-сложно е да се намери финансиране, особенно когато има включено и международно участие.Но и тази година получихме ценна подкрепа от Министерство на културата, за което им блогодарим.

Кои артисти ще споделят своя приказен свят от миниатюри с българската публика?

Поканили сме изключително сърцати артисти, като съотношението спрямо България и света като участие е изравнено – шест от кутиите са наши, а другите шест идват от Бразилия, Португалия и Чехия. Уилям Барето, например, и неговата компания Realejo Artes, ще паркират „Tрамвай 28“ на жълтите павета. Да, кутията му е с формата на ретро трамваите, които пълзят по уличките на Лисабон (усмихва се). Кои са пътниците на борда и какво имат да ви кажат – елате на 15 юни в „Гранд хотел София“, където е първата дата на „Театроскоп“ за среща със столичната публика. И зрителят, и артистът са със слушалки по време на спектакъла. Преживяването е много лично и наситено с метафори за всички възрасти.

Колко популярно е изкуството Lambe, Lambe по света и откъде въобще се появи искрата да канализирате тези таланти във фестивал?

Театралната миниатюра, или Caja Lambe Lambe, се заражда през 1989 г. в Бразилия с първите спектакли на Денис де Сантос и Исмина Лимес. Тяхното творчество вдъхновява стотици артисти да построят своите малки светове в кутии. Форматът става изключително популярен в Латинска Америка. Лично аз го открих преди 10 години на един фестивал, там гледах първата си театрална миниатюра и бях поразена от красотата, простотата и силата на въздействие. Когато светът затвори внезапно заради COVID 19животът в изолация ми даде нужното време да създам първите си театрални миниатюри, бяха цели три. Междувременно се оказа, че колегите в Бургас вече са стъпка напред и разработката на свои кутии. Логично възникна въпросът къде да представим, това което сме сътворили. Реших, че трябва да се създаде форум, събитие, празник на театралната миниатюра,и така се роди „Театроскоп“.

Кое е първото - историята, артистът, който я навигира, или зрителя? Как си взаимодействат в рамките на символичните 3 минути?

Като при всяко произведение на изкуството, първото е идеята, какво искаме да кажем и защо, след което търсим визиализация, музикална среда и средства да изразим идеята си по начин , който да погъделичка сетивата на зрителя. Оказа се нелека задача! Но е много зареждащои удолетворяващо , когато си се справил, а то се вижда в очите на зрителя, те са прозореца, ключалката към тяхната мисъл и чувства. Реализацията на един проект може да отнеме от няколко месеца до две години.

„Театроскоп“ събира публика в широк възрастов спектър. Какви реакции колекционирахте от малки и големи през последните две години? Споделете нечия реплика, която се е запечатала в съзнанието ви.

Миниатюрите въздействат с различни средства – от текст, написан на хартия, до метафори и символи. Звукът е в сърцето на всяка кутия. Тъй като артист и зрител са със слушалки, музиката е основния проводник на посланието, тя влиза директно в душата. Имаме си книга за впечатления от първото издание, и те варират от „Нещо толкова малко, а колко много означава“, до „Благодаря от дъното на душата си за красивото и разтърсващо изживяване, за пътуването към детството ми: за дълбокото, проникновено разсъбуждане, за новия ритъм на сърцето ми!“. Цитирах ви дословно, защото аз самата се вълнувам, препорчитайки тези коментари след като цялата работа по приключението „Театроскоп“ е свършена.

Вашата любов към куклите наследствена ли е? Как се случи тази магия?

Моите родители създаваха светове от глина. Всичко около мен беше изкуство и продължава да бъде. Открих куклата като изразно средство още в осмиклас, когато започнах да създавам различни персонажи. С времето куклата взе сериозен превес в живота ми и чрез нея видях бъдещето си на дълги светлини. Щастлива съм, че успявам да предам любовта си към куклите на децата в различни проекти – от театър и творчески работилници, до „Театроскоп“.

Как бихте описала „Театроскоп“ на човек, който е тотално дистанциран от изкуството?

Поспри, надникни, послушай, съпреживей. После се усмихни или разплачи. Дишай. Това е момент на себепознание.

Театроскоп театралната миниатюра фестивал куклени артисти