Батки, балончета и българщина: разговор с художника Мартин Петров

Мартин Петров е едно от онези имена, които все по-често се чуват сред феновете на българския комикс. Завършил илюстрация и графика в Художествената гимназия в София и анимация в НАТФИЗ, той е създателят на „Тони Патето“ – пародиен, сатиричен герой, който с чувство за хумор и доста реализъм улавя образа на родния „батка“. Освен с „Тони“, Мартин работи и по редица други комикс проекти и в момента е 2D артист в гейминг индустрията. Срещаме се с него малко преди премиерата на третата част от „Карнавал в Люлин“, за да си поговорим за вдъхновението, предизвикателствата и бъдещите му творчески планове.

Как се роди образът на Тони Патето? Имаше ли конкретен човек, ситуация или среда, които Ви вдъхновиха?

Малко след финала на едно онлайн предаване/състезание за комикси. Там се запознахме с Анани и след като се опознахме, започнахме да развиваме идея за комедиен комикс проект, ориентиран основно към българската публика, отразяващ нашата действителност. Започнахме през 2017 година. В социалните мрежи сме двама - аз и Анани Борисов. Комиксите, които издаваме са отделни и самостоятелни. Тони Патето е от вселената на Просто Спас (Стен Дамянов), който също участваше в реализирането на страницата с Патето отначало.

Тони е комичен, пародиен, но често и болезнено разпознаваем. Докъде стига шегата и откъде започва социалният коментар?

Подходихме с пародия при създаването на Тони Патето, идеята винаги е била да се припознаем с персонажа, много от ситуациите са и лични в комиксите. Аз лично обаче наблюдавам, че пародията все повече започва да става реалност в наши дни. За по-кратко - двете вървят ръка за ръка, нали знаете, да се пошегуваме, за да си кажем истината. Много често темите, с които се шегувам, всъщност са плачевни.

Работите в гейминг индустрията, но правите авторски комикси в свободното си време. Какви са приликите и разликите между тези два визуални свята?

Работата в гейминг сферата ме обогати в различни посоки, най-вече в употребата на различни похвати и ефекти, които ползвам за да подсиля атмосферата или ситуацията която искам да изобразя.

Усещаме, че визуалният език на Тони Патето е близък до анимацията. Имате ли желание един ден да видим Тони в движение?

Много ми се иска! Български анимационен сериал - би било велико. Няма да откажа и филм, разбира се. Анимационен, или игрален даже.

Бихте ли споделили малко повече за по-сериозната графична новела, която подготвята?

Работя по нея повече от 5 години вече, идеите в главата ми по-скоро отлежават и все още търся правилния финал за нея. Мога да кажа, че е нещо много по-различно от Патето, не е сатира или комедия, а любовна драма и става дума за пътуване в отвъдното. Ще бъде един единствен том - цяла история от 12 глави, която все още пиша.

Наскоро посетих литературния фестивал в Прага и отчетливото присъствие на комикси и графични новели ми направи голямо впечатление. Как виждате мястото на българския комикс в съвременната културна сцена? Има ли достатъчно публика, подкрепа, любопитство?

Има фен база, но тя е насочена повече към японската манга, комиксите които правя аз са хибрид между комикс и манга, защото аз също съм повече фен на мангата. Мисля обаче че има още какво да се желае, има накъде да расте.

Има ли чуждестранни автори или комикс традиции, които Ви вдъхновяват и които усещате като близки?

Да, автори. От основоположниците за мен са Тите Кубо, Хироя Оку, Майк Минола, Ерик Пауъл, Франк Милър, Хуан Диас Каналес, Хуанхо Гуарнидо и много други

Какво означава за Вас участието на Aniventure Comic Con? Има ли нещо, което очаквате с нетърпение от срещата с публиката?

Очаквам с нетърпение да видя някои от поканените звезди, да видя всички фенове, облечени в брутални костюми. Те са малко общество и аз им се кефя жестоко и разбира се да видя повече интерес към българските комикси, все пак сме на КОМИК Кон!

Мартин Петров Aniventure Comic Con Тони Патето комикс български комикс