UKE DUO за тишината и „въздишката“ в музиката

Фестивалът A to Jazz от години поддържа жив диалога между глобалния джаз пейзаж и българската музикална сцена. В програмата традиционно намират място и изгряващи родни артисти с авторска продукция, които търсят своята музикална истина с искреност и финес. Сред тях тази година са младите музиканти от Uke Duo – Вилизар и Петър – които ще представят своя дебютен албум „Виж“. В него боса нова, поезия и камерно джаз звучене се преплитат в деликатен, но мощен емоционален наратив.

Дуото, започнало пътя си още като ученици с укулеле в ръка, днес търси дълбочина, тишина и споделеност в музиката. Tе ни разказват за приятелството, вдъхновението зад „Виж“, интимността на камерното музициране и предизвикателството да представиш нещо толкова фино на сцена като A to Jazz.

Как започнахте да свирите заедно като Uke Duo? Какво ви събра и как се оформи съвместният ви музикален език?

Вилизар: Започнахме да свирим заедно още в 8. клас – бяхме в съседни класове в Испанската гимназия. Свърза ни желанието да правим музика навсякъде — в градинките, във вътрешния двор, по време на междучасия, в автобуса на екскурзии, на плажа... Укулелето ни обедини като дует и ни даде повод да съберем репертоар и да излезем за първи път на сцена. Не знаехме накъде ни води това, но още от самото начало бяхме много активни — сами си организирахме концерти, турнета, дори и записахме албум. След време това се разрасна и в цял фестивал. Беше малко наивно и детски чисто, но пълно с ентусиазъм — честно казано, все още така го правим.

Петър: С времето разбрахме, че споделяме много общи виждания за живота и музиката. Имахме щастието да израстваме неизменно заедно и да споделяме много сцени, макар и „по детски”. Започнахме с укулеле, така се роди първият ни албум „С укулеле по света“ (2018), продължихме с боса нова, джаз стандарти, за да стигнем до създаването на албума „Виж“ (2024) по мои музика и текст, който, макар и след десет години заедно като дует, е наш своеобразен дебют в „сериозната“ музика с цялата условност на това определение.

Вашата музика звучи много интимно и нежно. Това търсите съзнателно или идва естествено от факта, че работите с по-минималистични композиции?

Вилизар: Осъзнаваме го, но си дойде някак естествено. Винаги сме ценили, нюансите в музиката, които се появяват по-интимна и притихнала атмосфера. И двамата не обичаме„джангъра“, както се шегуваме — макар че и в хаоса и крясъка също може да има изкуство. Просто нашата музика не е такава. Изисква вглъбеност и тишина. Сякаш от това имаме нужда и ние самите.

Петър: Аз лично се идентифицирам повече с този тип музициране, отколкото с всеки друг. Намирам свиренето в дует за особено интересно, защото то е много креативно и се търсят детайли и нюанси, които понякога липсват в по-големи формации. Търсенето на тишината и „въздишката“ в музиката е това, което ме вълнува също и като композитор. Вилизар е един от много малкото музиканти, които имат необходимите сетива, за да твори в тази посока. Това е нишова музика от гледна точка на това каква философия изповядват повечето ни млади, а и не само, колеги.

Често се усеща, че песните ви са по-скоро диалог, отколкото монолог — между двама души, между гласове и инструменти. Как възниква една песен при вас — чрез импровизация, емоционален импулс или ясна концепция?

Вилизар: Ценим много диалога в музиката, а във формат като дуета той е най-важен. Ние общуваме чрез музиката, искрено и емоционално, понякога в нея могат да се усетят нещата, които с думи не могат да се изкажат. Песните възникнаха естествено от нуждата на Пепи да разкаже много лични свои истории и преживявания, в които аз участвах преди всичко като приятел. Всичко, което ни беше вълнувало през годините като музиканти и артисти, ни позволи да облечем тези истории, в това което ще чуят хората - поезия, боса нова, импровизация, красиви мелодии, свободно и по-абстрактно музициране на моменти, електрическа китара с ефекти. Безкрайно сме благодарни на Влади Мичев и Весела Морова, които записваха с нас и също дадоха от себе си.

Петър: Конкретно музиката от албума „Виж“ написах с цел да осмисля един особено турбулентен и хаотичен период от живота си. Албумът е концептуален, защото разказва една цялостна история, ако слушателят обърне внимание. Началото е търсенето на смисъл, на признание, на любов, пътят е криволичещ и минава през множество изпитания и самозаблуди, за да ни изведе отново към светлината. Писането на музика за мен е по-скоро съзнателен манифест, който обаче често пъти изкарва на бял свят скрити части от съзнанието и подсъзнанието, за чието съществуване не сме и подозирали. Там някъде е и магията на творчеството.

Кои извънмузикални източници — литература, визуални изкуства, ежедневни моменти — най-силно ви вдъхновяват в творческия процес?

Вилизар: Изкуството като цяло винаги ни е вдъхновявало. Още в гимназията често обсъждахме философия, психология и литература. Моите любими мислители са Карл Густав Юнг, Виктор Франкъл, Ерих Фром и други. Пепи има по-силен афинитет към художествената литература и поезията. И двамата обичаме да пътуваме и сме имали възможност да се докоснем до творбите на големите художници в емблематични галерии и музеи. Звучи общо, но вярваме, че всяка среща, всяка картина, филм или страница може да те поведе в нова посока. Градовете, в които сме били или живели — Барселона, Рим, Триест, Венеция и много други— оставят трайни следи в нас. А мен лично много ме зареждат и места като Котел, Копривщица, Казанлък. Най-ценно за мен остава живото общуване — с близки хора, с артисти, с добротата в ежедневието, която понякога се усеща дори в един поздрав или усмивка.

Uke duo A to Jazz музика фестивал София събития