Руската душа – вчера и днес

Този роман е публикуван на руски език през 2017 г., но никога досега не е бил толкова актуален, колкото днес, върху фона на потресните събития от февруари насам. Наистина, той не разказва нито за война, нито дори за Путин, но в него срещаме наблюдения върху руската действителност от края на 20 век (времето на т.н. перестройка) с акцент върху психиката на руските хора, върху спецификата на техните отношения и особено върху атмосферата на времето, в което започна, но не завърши руският опит за преход от системата на съветския комунизъм към появата на демократично гражданско общество.

Преди да говоря за романа обаче, ще кажа няколко думи за неговата авторка, тъй като тя не е твърде видима на българския книжен пазар. А всъщност е трудно да не се забележи Людмила Петрушевска, особено в публичното пространство. Родената през 1938 г. писателка се появява навсякъде с много шум, ексцентрично облечена като преподавателка в Училище за магии „Хогуъртс“. Началото на кариерата й обаче е доста по-тихо и скромно. То става възможно едва с перестройката, когато няколко самодейни театъра се осмеляват да поставят нейни пиеси. Тази полулегалност не е случайна. Творбите на Петрушевска са недопустими в съветското общество. Самият Михаил Горбачов се чувства обиден от своя образ в една нейна пиеса и през 1991 г. Петрушевска се оказва последствена за оскърбление на руския президент; делото е прекратено с неговата оставка. Оттогава насам славата на Петрушевска расте: повече от десет пиеси, множество сборници с разкази, два романа и почти всички руски наград плюс Световната награда за фантастика през 2009 г. – за пръв и единствен път връчена на руски писател.

Петрушевска обаче не е фантаст в обичайния смисъл на този термин, не и фантаст като братя Стругацки например. Въпреки това корените на нейното писане все пак са заровени в руската традиция, още по-назад, чак при „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Остро социална тематика, обрисувана, от една страна, в реалистичните щрихи на една конкретна действителност, съчетана, от друга страна, с гротескно описание на човешките отношения и характери. Свръх това: сатирични внушения, съчетани с приказни обрати в събитията и приключенски-криминален сюжет. Някои критици на руското издание твърдят, че това е „криминален роман от ново поколение“. Може и така да изглежда отблизо. Отдалече обаче е ясно, че Петрушевска е дълбоко вместена в руската сатирична традиция, която успява да разголи недостатъците на своето общество с карикатурна жестокост, каквато не може да достигне никой писател отвън. Наистина, в сюжета има криминални събития, но това все пак не е криминален роман, защото във всеки криминален роман има жертва, престъпник и следовател, а тук всички са едновременно жертви и престъпници. Престъпници, защото липсват норми и граници на индивидуалната отговорност; жертви, защото подобна прилика може да бъде формирана само в социална среда, която потиска нравствената добродетелност на всички хора едновременно и еднакво. Следователи няма, защото откъм страната на законе не е останал никой.

Сюжетът на романа е сложно и умело изплетен; по някакъв начин той напомня всеизвестните руски матрьошки. От един разказ се появява втори, от втория – трети и така сякаш може да продължи безкрай. Все пак повествованието се фокусира в една посока и от нея израства невероятната история на две момчета, разменени в родилния дом, а по линията на техните приключения е нанизано множество герои от различни съсловия в руското общество от края на 20 век. Можеш да се почувстваш удавен в блатото на описаната действителност. Авторката очевидно го съзнава и решава да се смили над своя читател; в момента, в който той едва си поема дъх, тя запалва проблясъци на нравствена добродетелност в една от своите героини. Ако има моменти на отдих от сатиричния шемет в този роман, те неизменно са свързани с лъч на човещина в някой женски характер. 

Още един път искам да подчертая, че книгата не трябва да бъде четена с подхода на лесния реализъм, а като сатирична литература с вкус към приказно-чудноватото в поведението на героите и в описанието на ситуациите. Людмила Петрушевска е опитен и добър писател, който съзнателно търси ефекта на прекаляването, но все пак не прекалява до степен, която би компрометирала литературните качества на нейните книги.