Езотеричен, психологически, пародиен: романът лудост на Даниел Гатарич

На 30 юни от 19:00 ч. Даниел Гатарич ще представи книгата си в Casa Libri

Даниел Гатарич, роден през 1988 г. в Република Босна и Херцеговина, е автор на два романа и две поетични сбирки. Получава награди за стихосбирката „Разглезеният Адам” и романа „Мъжеството на Зоран К.”, а през 2020 г. република Босна и Херцеговина го номинира за Европейската награда за литература за романа „Либрето”. Българският превод е на Ася Тихинова Йованович.

Какво е „Либрето“? Странен роман, езотеричен роман, експериментален роман, психологически роман, психоаналитичен роман, роман бълнуване, роман лудост или всичко това, взето заедно?


Главният герой Дамир Ромич е мигрант от Босна и Херцеговина, работи като охранител на фабрика за цигари, влюбен е в мистериозно изчезналата Мария, във вавилонската богиня Ищар и в Моцарт. Мечтае да напише либрето за опера и живее в либретото на „Вълшебната флейта“. Мачито е негов колега и приятел, танцьор и гей, чиста и наивна душа. Злият майор е негов началник и олицетворение на злото. Ето как изглежда това дотук изпод перото на Гатарич. 

Скицирам нашата опера „Стършел в млякото“. Опера, която отдавна вече пишем. Предигра: описание на зората над Мадрид. Действащи лица: Зарастро Гестапото, типичен бас, в гласа му се усеща авторитетът на Управата, тананика си одата за крал Алфонсо XIII, краля на Испания, който изгубил Куба и Порторико от американците и създал кралските футболни клубове, заради които семейни кралства и днес късат нервите си при залаганията. Царицата на нощта, Майката сопрано. Нежно сопрано и смайващо пеене. Не разбирам ролята ѝ във Фабриката. Нито отношенията ѝ с Мария. Принцесата, да, принцеса Памина е несъмнено Мария, онази Мария, Мария. Мирише на тютюнев слад: сладка детелина, шушулка и мед. Тя кърви и плаче. Пеейки, ражда емоции от дълбоката утроба и се смее, докато аз се опитвам да намеря себе си долу, в храма на богинята Ищар. Не съм първият, който слиза в подземието заради любима жена или творчество, следващ развилнелия се вихър на проклятието на любовта и дара на една по-изтънчена и духовна материя. Защо мога да припозная светостта на Нейното място? А не мога да поднеса духовния ѝ дар на колектива на Фабриката? Заради Майора Моностатос, варварин по душа, обвит с пластове тлъстина, който се сърди на себе си, защото не може да кръстоса краката си, когато седи. Нерафиниран и пъргав тенор. Сънлив помощник в плесенясалото пространство, което споделяме аз и Мачито – човекът-птица, онзи, когото хуля и който всъщност е достойният ми спътник в Испания, фантастична страна, страна на приказки. И Мачито си има копнеж, може би не към истината, но към захласа на танците и несъмнено към камионджиите. Простата лекота на усещането за любов. Нима любов не е онова, което ни държи, докато получаваме и нанасяме удари в името на нейно величество ? Ами да. Нима и Юда, помощникът на Иса, не се е съгласил да стане предател по негова заповед, от разумна любов, а не от ревност? Действията се пишат сами, когато се оставиш в ръцете им. Животът не е даден просто така, както непосветените биха желали да бъде. Животът не е бездушен, жертвите ни се връщат, има равновесие. Своеобразно млечно налягане, соларен възел, до който си заслужава човек да стигне. Заслужава си да се жертва, тръпнещи стършели. Заслужава си да се преведе на нов език. Deberia traducirse en nuevo idioma.

Докато работи, обича и мечтае, Дамир не спира да се пита, кой съм аз, какъв съм, откъде съм дошъл и какво ме чака. „Либрето“ е роман фантазия, роман пародия, роман за човека в търсене на своята идентичност. Написан на метафоричен език, изпълнен с препратки и с понякога неясни стилистични образи, той може би поставя началото на ново течение, на симбиоза между проза и енигматична поезия. „Либрето“ е предизвикателство и удоволствие за изкушения читател, любител на експериментите и на трудните пътища в литературата. 

Ето и още един откъс, в който пътуването в собствената същност, във вътрешния свят се обагря с оптимистична нотка.

Научих нотите на личната си лудост. Няма вече тъга, няма съмнение, нито гняв. Фабриката съществува, асирийският храм съществува. Тук е стената, стената на абсурда, стената на стона и ведростта.  Има гаснене и преди смъртта. Внезапна отмала, когато един свят изчезва като несъществуващ и чужд. Резултат от натиск върху част от някой орган, биха казали медиците. Смея се сам в чернилката на мрака, но бялото не потъва в черното, също както тъмата не поглъща светлината. Колко ли още души искрят в протегнатите пръсти на разорителната и изтощителна мощ? Шизофренията е традиционна тонална мелодия. Йерархично пътуване във вътрешния свят на разноликото единство. Аз съм собственото си богоявление. Млечният ми път е съзвездие от образи. Истината, казват, е отъждествяване на ума с действителността, но и в лудостта има система, тя също е живот, нестандартен живот. Всички мои смърти са съвършени. Всичко, което създадох, върнах в нищото. И така трябва да бъде. Свободата е постоянно, непроменливо равнодушие към онова, което се променя. В този миг съм смърт, в следващия – живот. Душата ми вече носи нова мисъл и е облъхната от дъха на сътворението. Отново и отново. Не съм откъснат от вселената. Всяка звезда танцува под  звуците на моята музика.

Погалих стършела по жилото, все още съм непослушно дете.


Книгата вече е в книжарниците. На 30 юни от 19:00 ч. Даниел Гатарич ще гостува на ИК „Колибри“ и ще присъства на представянето на романа в Casa Libri.

бюлетин

още смарт