Салман Рушди и историите, родени в полунощ

Когато „Родените в полунощ“ излиза от печат, първият читателски отзив гласи: „Авторът трябва да пише разкази, докато не овладее романната форма“. За щастие, нито издателят на книгата, нито авторът ѝ се отнасят сериозно към този отзив - тъкмо обратното, Салман Рушди напуска работата си в рекламата и се посвещава на писането. Славата не закъснява: през 1981 г. „Родените в полунощ“ печели „Букър“, една от най-значимите литературни награди. А фактът, че романът продължава да буди интерес 43 години след първото си издание, означава, че четенето, наред с разказването на истории за свободата и независимостта, е начин да засвидетелстваме собственото си оцеляване.

Салман Рушди е роден през 1947 г. в Бомбай. Като тийнейджър постъпва в училище в Англия, учи история в Кеймбридж, а в началото на професионалния си път се изявява като журналист и автор на рекламни текстове. След публикуването на романа му „Сатанински строфи“ през 1988 г. иранският аятолах Хомейни издава т.нар. фетва – указ, който призовава писателят да бъде ликвидиран. По онова време екземпляри от книгата, заклеймена като богохулна, са изгаряни публично в целия мюсюлмански свят. Това принуждава Рушди да се уедини и да се движи неотлъчно обграден от охранители. С годините започва да се включва все по-активно в публичния живот, пътува, чете лекции, среща се с читатели. Така се стига до онзи зловещ летен ден на 2022 г., когато става жертва на покушение по време на събитие в Ню Йорк, извършено от силите на омразата и варварството. В резултат на това губи едното си око, пораженията за психиката му едва ли може да се измерят. След тази брутална атака писателят написва есето „Нож: Размисли след опит за убийство“, чиято премиера се очаква на 16 април 2024 г. За Рушди тази мемоарна книга е начин „да отговори на насилието с изкуство“.

Сред последните заглавия на Салман Рушди, издадени у нас, е романът „Кишот“ (2019), който е така всеобемен откъм теми и благодатен за размисъл, че спокойно може да бъде окачествен като експериментална фикция. Идеята за написването му като постмодерен прочит на „Дон Кихот“ се ражда по повод на 400-ата годишнина от смъртта на Сервантес. И ако крайната цел на героя разказвач Сам Дюшан и на неговото творение Кишот са опрощението и диренето на спасение отвъд токсичната култура на нашето време, то абсолютната цел на автора е удоволствието да изследваш себе си и света през писането. Защото неизследваният живот не си струва да бъде живян, както казва Сократ, цитиран от Рушди. „Кишот“ е своеобразна пикареска, в която приключенията на главния герой се развиват в Тръмпландия. Вплетени са мотивите за относителността на доброто и злото, морала на фармацевтичната индустрия, мигрантите и кризата на идентичността, ваксините и „световната конспирация“, досадния култ към младостта, както и представата за историята, която винаги е по-мъдра от разказвача, изпреварва живота и го тласка в неведома посока.

От „Срам“, „Последната въздишка на мавъра“ и „Земята под нейните нозе“ през „Ярост“, „Шалимар клоунът“ и „Чародейката от Флоренция“ до „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи", „Кишот" и последния му засега роман, озаглавен Victory City („Градът на победата“), Рушди не спира с изненадите. Красиво разколебани между приказката, сатирата, героичния епос и фарса, книгите му са безусловно изобретателни и дяволски забавни. Творчеството му само по себе си е гигантско иносказание, един „разюздан“ разказ за необикновената сърцевина на обикновеното. Втъканите исторически нишки, митологични образи и смели интертекстуални връзки правят сюжетите още по-интригуващи. В този магически реализъм ала Рушди темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения между света на Изтока и света на Запада е неизбежна. Пословична е неговата шега, че можеш да извадиш момчето от Бомбай, но не можеш да извадиш Бомбай от момчето. Навярно затова мнозина спрягат романа Midnight's Children (1981), посветен на годините, в които Индия се освобождава от британския колониализъм, като негов opus magnum. Тази удивителна алегорична сага, „водовъртеж от бедствия и и триумфи“, не само печели „Букър“, тя печели и т.нар. Букър на всички Букъри, през 1993 г. и 2008 г., по случай 25-ата и 40-ата годишнина на наградата, а през 2012 г. е адаптирана за голям екран като колаборация между Канада, Великобритания, САЩ и Индия под режисурата на Дийпа Мехта. Романът е издаден у нас за пръв път през 2003 г. от „Постскриптум“ със заглавие „Среднощни деца“. На 3 ноември 2023 г. „Колибри“ пуска ново издание, озаглавено „Родените в полунощ“, в превод на Надежда Розова. Промяната на заглавието не е случайна, както става ясно от предговора на книгата, подписан от писателя:

Помня, че докато седях на бюрото си в „Огилви“ ме връхлетя тревогата, че не знам какво ще е заглавието на новия ми роман. Отклоних няколко часа от важното задание да измислям рекламни слогани за торти с прясна сметана („вкусна пакост“), за аерошоколад („неустоими мехурчета“) и за вестник „Дейли Мирър“ („Погледнете в Огледалото утре – ще ви хареса какво виждате“), за да реша проблема със заглавието. Накрая ми хрумнаха две заглавия, между които не можех да избера: „Среднощни деца“ и „Родените в полунощ“. Пишех ги едно след друго отново и отново и после изведнъж проумях, че и дума не може да става за конкуренция: „Среднощни деца“ е неуместно заглавие, а „Родените в полунощ“ е смислено."

В някои от последните си интервюта Салман Рушди споделя опасение, че бутафорията и шумът, произтичащ от неуправляемия обем информация в епохата на интернет, крие риск ценните факти и важните послания да се удавят в мътния поток на невежеството, суетата и кича. А това подрива вярата в истината. Според Рушди светът след раждането на интернет може да бъде окачествен като епоха на дигиталната истерия, когато думите се превръщат в бомби и правят така, че всяко публично изявление да поражда каскада от взривове. Той е безмилостно саркастичен спрямо т.нар. отпадъчна култура и нейната пагубна пошлост. Не се колебае да разобличи алчността, покварата и жестокостта на този загниващ свят, който изглежда по-недостоверен от фикцията. Както казва един от героите му, сюрреалистичното и абсурдното сега най-точно описват реалния живот. Впрочем пандемията, която пламна през 2020 г., и последвалата я война на територията на Европа, а сега и в Близкия изток, са смразяващо свидетелство, че живеем във време, в което всичко е възможно. Неотдавна, приемайки Наградата за мир по време на Панаира на книгата във Франкфурт, писателят отбеляза с горчивина, че „мирът в момента прилича на фантазия, родена от употребата на наркотик“.

„Всичко, което остава, е този град на думите”, пише главната героиня в „Градът на победата“ – петнайсетия роман на писателя, определян като майсторски клас в областта на поличбите и като храбра конфронтация между религия, история и традиция, преплетени с критика на съвременния свят. От което следва, че всички смислени битки в живота могат да бъдат разглеждани като стълкновение между омразата и обичта – или между разказите за тяхното противоборство. При това днешната победа утре може да се усеща като поражение, а победеният утре - да триумфира много след привидната си загуба.

Салман Рушди Родените в полунощ литература