От конбини до космоса

Онези от вас, които познават Саяка Мурата само с „Жената конбини“, по всяка вероятност ще се шокират от „Земляни“. И определено има защо.

„Жената конбини“ (превод от японски: Маргарита Укегава, корица: Люба Халева, изд. „Колибри“, 2021) е спокоен и кротък роман за жена, която още от рождението си е леко странна. Историята ни среща с Кейко, когато тя е на 36 години. От 18-годишна работи в конбини (огромен денонощен магазин) и въпреки че обществото очаква от нея редица неща, тя не изпитва желание да вземе участие в тях. Романът излиза на японски език през 2016 година, като това е десетата книга на авторката. По стари данни от него са продадени над 1 млн. екземпляра само в Япония. Носител е на престижната награда „Акутагава“, преведен е на десетки езици. Българското му издание е първата възможност за среща на българските читатели с авторката, като излизането му предизвика умерен интерес. Ако в момента погледите на хиляди читатели и издатели у нас са насочени към японската литература, то смея да твърдя, че преди 4 години интензитетът на този интерес не беше така ясно отчетлив.

И така, имаме „Жената конбини“, която не само представя един интересен образ на една необикновена японка, но и поставя редица актуални проблеми, касаещи съвременната жена. Освен това книгата повдига завесата зад ежедневието на представителка на култура, която е едновременно много далечна от европейската, но и много привлекателна за четящите. Зад кратката книга стои огромният труд на Саяка Мурата и като писател, и като действителен служител в конбини. Докато пише романа си, тя работи именно в такъв магазин. Преди смените си тя пише по няколко часа, а в обедната почивка „полира“ написаното от мястото на събитията. А по това време е и на същата възраст като своята героиня Кейко.

Всичко казано дотук създава усещане за японски автор, който обръща внимание на ежедневното и не предлага турбулентни изживявания. Истината обаче е, че Саяка Мурата е един от най-ексцентричните японски писатели. И най-новият ѝ роман на български език разтърсва с поредица от притеснителни детайли и случки. „Земляни“ (превод от английски: Надя Розова, консултант от японски: Майре Буюклиева, корица: Люба Халева, „Колибри“, 2025) излиза в оригинал две години след „Жената конбини“. В него се срещаме с малко момиче, което не се разбира със семейството си, жертва е на физически и психически тормоз от негова страна, вярва, че е извънземно, влюбена е в братовчед си, за когото също е уверена, че не е землянин, а за капак има плюшен таралеж, който, според нея, е извънземен пратеник, чиято мисия е да ѝ помага и наставлява. И това е само началото. Онези, чели и разкази на Мурата (особено онези, събрани в сборника Life Ceremony), лесно могат да направят паралели между теми и сюжети, които очевидно вълнуват авторката. Въображението на Саяка Мурата е от космическа величина, а енергията и бързината, с която обстрелва читателите с нови и нови чудатости, притеснителни сцени и бруталности, биха могли съвсем спокойно да задействат скоростно влакче в голям увеселителен парк. Или по-скоро влакче на ужасите.

Саяка Мурата, подобно на своята героиня от „Жената конбини“, е необикновена личност в измерението на това, че никога не е разбирала съвсем как може светът да е изтъкан от толкова противоречия, а никой да не си задава въпроси за тях. Принуждавана от майка си да ходи на уроци по пиано, да се държи винаги изрядно и възпитано, да следва правилата и да прави онова, което се очаква от добро малко момиченце, тя започва да задава въпроси на родителите си, а по-късно и на останалия свят чрез произведенията си. Защо убийството е забранено в едни ситуации, а в други – като самозащита или смъртно наказание – е приемливо? Откъде идва обсесията по храната и схващането, че нахранен ли си, всичко е наред? В свои интервюта Мурата споделя, че още преди да е наясно какво означават понятия като канибализъм и кръвосмешение, тя е изпитвала панически ужас от тях. И имайки предвид тези неща, не е трудно да разберем по-добре нейни книги като „Земляни“ или други, които изследват табутата и ги тласкат още по-навътре в противоречивото.

„Земляни“ е роман, който срутва границите на приемливото и допустимото и отива съвсем близо до границата с гротесково грозното в търсене на отговори. От една страна, книгата може да бъде четена като откаченото приключение и порастване на едно момиче, жертва на тормоз от различни естества. В тази плоскост на възприятие дори можем да се смеем на части от историята. Онзи смях от почуда и недоумение ни е добре познат, нали? От друга обаче, с лекота „Земляни“ може да бъде възприета и като начин да се посочат психическите проблеми, които проблемното детство причинява на подрастващите. Но дори това е прекалено банално, тъй като книгата не е една от онези откачени истории, в които накрая просто се оказва, че главният герой не е с всичкия си.

Саяка Мурата има трудно юношество и открито споделя, че дори е обмисляла самоубийство по това време. Но оцелява. И идеята за оцеляването е именно една от основните оси в нейното творчество и в частност в „Земляни“. Странно е как за книга, по-крехка от 300 страници, може да се говори с часове – за магическата сила на момичетата и откъде идва тя, за умението да се капсулираш, за способността да избухнеш, за любовта и нейните мрачни кътчета, за насилието, за живота, за смъртта, за космоса и вярата в необятния живот, който той крие.

„Земляни“ не е роман за консервативни читатели. Не е и такъв, който ще ги накара да се чувстват добре, преживявайки уютна и мила японска история. Той реже с бръснарско ножче възприятията за нормално и наблюдава какво ще потече от тях. А при всеки това е нещо различно. На българския книжен пазар, на който в момента съвременната японска литература започва да присъства все по-осезаемо, книгите на Саяка Мурата са една от задължителните спирки за всеки читател.

Саяка Мурата Жената конбини Земляни